Докато приберем банските и ще дойде време за ушанките 
Отивам в КПП-то, че да не стана за смях във балкана 
Да цункаш Радичка-сладичка от мен! Да минава бързо счупеното и да и е за последно!
радвам се, че и ти се появи, макар аз да не се разписвам редовно...
Надявам се утре вече всичко да свалим и започва "веселото" с нареждането и после поне двумесечното чудене <<ама това къде го прибрах?!?>> 
И аз се надявам, а и пожелавам августовско ( горещо ) да си добре. Същото желая и на твоето прекрасно и отговорно момче!
Как е настроението? Термометрите при някои от нас, които имат нещастието да са си все така в София, показват само 35 градуса, но поне полъх някакъв се усеща и нещата стават малко по-поносими. Обаче аз го обичам този август пък! Заради всичко онова, което е описано в стихчето за месеца, споделено от Дафинов лист 
и заради още две причини, лично мои, спящи в креватите си уморени в момента 
- и двете причини са родени именно този месец. То всъщност не стана ясно какво точно празнуваме, понеже реално и брат му има рожден ден след 10 дни, гостите носеха подаръци и за двамата и се получи пак 2 в 1 (отделно баткото като много нахален отмъкна големите подаръци, които уж бяха за главния рожденик) 
Отдавна не бяхме събирали хора по празниците и явно ми е липсвала емоцията - беше страхотно!, не ни дойдоха всички поканени (нормално за август), но пак се събрахме голяма тумба и се получи приятно парти на открито Този път счупих рекордите, като преброих приготвени 180 броя хапки и мини-пици 
, които познайте дали не бяха ометени всичките, при това този път се наложи да кулинарствам сама и съм предоволна от себе си. За децата имаше също много вкусни неща, басейн с топки, водни пистолети, торта естествено и изобщо се скапаха от емоции. Стояхме до 10 часа, не ни се прибираше, искам пак парти догодина, ще го мисля тогава, да сме живи и здрави А сега ми остава да мисля как ще отбелязваме и рождения ден на големия след 10 дни, понеже той пак иска торта, подаръци и т.н. Този август изобщо ми спира тока отвсякъде, но поне емоциите са приятни. Получавам "награди" от децата постоянно, но особено ме радва осъзнатото "ного те бичам" 
на дребното, което повтаря непрекъснато напоследък. Много е трудно с тези двама донски казаци, но в крайна сметка точен критерий за това колко добре се справям е тяхната привързаност и се радвам, че я изградихме поне дотук., но в реалността ме очаква още малко работа и след това пътуване до фурната Плевен, при това, доколкото разбрах, разкопания Плевен, понеже точно през лятото са решили да ремонтират центъра. Чудя се къде ще ги водя тия деца?! 
Но, както и да е, пак ще разнообразя малко, че това лятно плътното присъствие в столицата нещо ми идва в повече, колкото и да си обичам София.
Препоръчани теми
