Младоженецът не желае сватба

Ами за разлика от младоженеца тя е писала лично тук. И мнение за нея си съставяме изцяло на личните и думи. Я ми кажи, ако кандидат зетят пусне тема тук дали от негова гледна точка разказът ще е същият? Много ме съмнява!

Гледам, че сте отсекли вече как младите, дето не са и толкоз млади, не са един за друг и по-добре и подписване да няма. Ей така става, когато родители се намесват, вместо да се отдръпнат.
Авторке, остави дъщеря си на мира, ако ще да се подчинява на мъжа си, ако ще да му се противопоставя, голям човек е, не можеш да решаваш вместо нея. Ако много се бъркаш и я настройваш, ще си я гледаш стара мома до полата ти, защото идеални хора няма, а с възрастта бройката на кандидатите не се увеличава.

А защо мъжът да няма претенции, а тъщата да има
То и аз обичам да изпускам парата тук, пък какво що става- друг въпрос
Нека се разтовари жената
Но да не се сърди, че има други гледни точки. Или да се тръшка, че няма да иде на сватбата, ако не е на нейната. Все едно тия 30 души са й по-важни от дъщеря й.
И на моята сватба, и на други, които описах, е имало различни варианти на конфигурации гости, ритуали и плащане. Но хората са били съгласни , вкл и аз съм била съгласна и се забавлявам със спомените за менчето и гайдата
Дано младите се разберат и празника протече по желания от тях начин

Тя е писала тук, ама доста неща се вплетоха произволно в писанията й и доста обвинения се насочиха, че и неизречени думи й се вкараха в устата.

В случая не става дума за обикновени претенции, а за категорично решение, че ще стане както той е казал. Демек, казва на останалите "или така, както казвам, или ако щете". Не ми се струва безобидна претенцийка. Съмнявам се обаче, че ако беше за вашите дъщери, щяхте да реагирате така.

Винаги има някакво налагане на мнение. Нали не мислите, че двамата души абсолютно винаги гледат в една посока, понякога се различават. Точно на това му казват компромиси. Единия път компромис прави единия, другия път другия. Моя мъж също мрази дандании и много народ, и без да ме моли няма да му го причиня.

Добре, де, да си представим следното. Зетят и дъщерята се разбират как да протече сватбата. Дъщерята обаче е притеснена, че майка ѝ ще настоява за по-голяма сватба и не знае как да ѝ каже за взетото решение. Зетят казва, че той ще има грижата, за да се избегне конфликт между майката и дъщерята. Затова заявява на тъщата, че сватбата ще бъде такава, защото той така иска и точка. Самата авторка написа, че дъщерята е казала, че е съгласна със зетя и се е разплакала. А вечерта, след разговора с майката, е клекнала и може би е решила, че ще убеди мъжа си все пак да стане, както иска майката. Ако са ѝ обяснили и на нея, че не е сирак, една дъщеря имат и т.н., как да не му стане жал на момичето за майка му?
Моя много близка приятелка все се притеснява да не обиди роднините си, ако направи или каже еди какво си. Затова мъжът ѝ се зае с тежката задача да им отказва услуги, когато се налага. И сега той е лошият в очите на роднините ѝ, а нея я съжаляват как живее с такъв безцеремонен тип.

Авторката през повечето време "предполага" кой какво мисли, иска и защо го прави. А иначе е "АЗ искам", "смятАМ, че е редно".

Ами нали дъщерята и младежът се женят, не тъщата
Ако беше моята дъщеря, щях да я подкрепя. И понеже тя  е притеснителна и е възможно да изпадне в такава ситуация, нямаше да й тропам с крак, че няма да дойда на сватбата, ако не покани който аз кажа, ами щях да се опитам да й помогна да си изясни нещата с бъдещия си мъж.
Dara888- Именно

Пак да кажа, откъде си сигурна какво точно е казал и какво точно е вложил в изказването си? Да не говорим, че ако се е почувствал притиснат може да каже сто неща, без да мисли и половината. Неговата гледна точка не сме я видяли, бе, хора! Проумейте го накрая! Да, за авторката се пишат предположения и се правят изводи, ама зетя го разкостихте направо на база чужди интерпретации на казаното и мисленото от него.

Нямам опит със сватби , та да попитам как се прави компромис от двете страни за сватба?
Единият иска скромна сватба с макс 10 човека , другият с около 40 (30 са гостите от едната страна, вероятно 10 са от другата страна)...
Та как се прави компромис в този случай ? Да е нещо по средата между 10  и 40...Гостите да са 20 ли ?

Съвсем сериозно питам, тъй като младоженецът не иска панаири с хора, а булката иска да има повече хора, на които да се покаже бялата рокля, тържество някакво.
Въпреки че аз такива мечти никога не съм имала, все пак я разбирам и нея, и майка й.

Тези неща защо се пропускат?
Това е доста притеснително. Поне на мен така ми действа.

Имам конструктивно предложение.
Кандидат-тъщата да покани кандидат-младоженеца в темата, да попрочете туй-онуй от женска гледна точка, да проумее как препуска женското въображение и какви изводи си изработва и да вземе да оцени малкото желанийце на тъщата. Ще се съгласи одма с нея. Стигат му две, три попрехвърлени страници тука. И всички ще са щастливи. Включая и ние, всезнаещите.   не сме властни и деспотични, ама държим да е на нашата докрай. По чужди въпроси.

   Ами, ето колко сме различни хората наистина, както по-назад мъдро отбелязаха, и по колко нееднакъв начин сме склонни да реагираме на определени ситуации. В живота има неща, за които съм сигурна, че ако изобщо се случат на някакъв етап, то трябва да отговарят на 100% на моята представа за осъществяването им. Разбирате ли, мисля, че всеки човек може да се сети за определени неща, които не приема на органическо ниво и знае вътре в себе си, че няма как да направи компромис и да отстъпи, колкото и да бъде увещаван / притискан / подкокоросван. В една такава ситуация, за мен най-честното и достойно поведение е да кажеш с простички думи: "Виж, не мога, няма как да станат нещата по този начин.". Всичко останало би било подвеждане и замазване очите на половинката, на която ще вдъхнеш напразна надежда, че може да успее да промени мнението ти, ако се напъне достатъчно. Защо да допускаш пространна дискусия по въпроса и да точиш от емоционалните си ресурси, ако вътрешно в себе си знаеш, че каквито и логични аргументи да ти бъдат представени, ти ще останеш непоколебим в решението си?

   Елементарен пример: единият горещо настоява да си вземат куче, другият – категорично не иска. Кой е компромисът, който ще удовлетвори и двамата, както ти съветваш?

   Не разбирам компромисността като едновременно отстъпване и от двете страни, когато става въпрос за едно и също нещо. Струва ми се безпредметно. Така ще се получи някакъв половинчат бълвоч, от който, в края на краищата, никой няма да е доволен и ще настъпи повсеместно огорчение. За мен лично компромисността се състои в това, веднъж изцяло да отстъпи единият и да сбъдне визията на другия за конкретния повод / събитие, а следващия път е ред на партньора да осъществи представите на първия. Това, в моите очи, е оптималният вариант.

   А конкретно по казуса, разискван в темата – репликата на зетя, че нещата ще се случат по неговия начин, е била отправена към тъщата, по време на последвалия им разговор. Предполага се, че преди това зетят и булката са обсъдили подробностите около предстоящото събитие, запознали са се един друг с концепциите си и са стигнали до някакво съвместно решение (дори и единият да е отстъпил). Много ме съмнява зетят да е стартирал разговора по темата с бъдещата си съпруга с репликата: "Нещата ще се случат само и единствено по моя начин, ти нямаш думата!" – глупости.

   Нищо, ама нищичко властно и деспотично не виждам в поведението на младежа.

Почти съм сигурна, че ако на младоженеца му се каже, че няма да похарчи и 1 лев за тази сватба, а всичко ще се подели между родителите без натякване в бъдеще "аз ви платих сватбата, внучето да е кръстено на мен", той няма да има против да "гостува" на сватбата си, както някой се изрази по-рано.
Можете да предложите.

В сравнение с началната постановка, темата се разви и изясниха доста неща. Тъй като захапахте авторката и за това, че няма да отиде на сватба, всъщност тя отговори на моето предложение ДА КАЖЕ ТОВА НА ЗЕТЯ. Неслучайно пиша с главни букви, ако ме разбирате, тъй като определено тук се чете и цитира избирателно - всеки в подкрепа на своята теза.
Бих цитирала и аз, но не ми се търси толкова страници, затова ще карам по памет:
1. авторката казва, че дъщеря й плакала защото иска сватба, а зетят се дърпал, само не разбрах той ли е употребил думата хрантутене или е на авторката
2. ИЗРИЧНО се каза много пъти за непрочелите, че е не за 100 души, а примерно за 50.
2. зетят казал: Ти не си доволна, но това е положението.

И на мой зет бих казала това, което предложих на авторката, но сигурно накрая ще отстъпя и отида сАмо заради детето си. Говоря при положение, че виждам, че дъщеря ми в случая се чувства пренебрегната.

Не ги пропускам. Просто казвам за N-ти и последен път, че това е само едната гледна точка. И навсякъде се споменава "знам", "подозирам", "предполагам". Което не е никакво дозателство, че истината е точно такава.