Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

Не ми се е случвало точно тази реплика да чуя, но често чувам "майка лесно не се става". И то от баща ми, много знае той какво е да си майка
Да, ние сме си го избрали, но и имаме право да ни е трудно и да споделяме. Просто трябва да е пред правилния човек.

По въпроса с вещите - всичко от баткото отиде за бебето като го бяхме прибрали известно време преди това, че да го забрави и да не си го иска.

Това е гадно, то ясно, че ти си си го избрала и предполагам не би върнала второто бебе, това не пречи да ти е трудно.

Аз много се обвинявам предполагам от бременноста и хормоните, но ки е много гадно, че малкия ше бъде пренебрегван, или поне вече няма да е единствения.😭

Постоянно чувам реплики от сорта “Оо, много ще ви е трудно” , “Трябва да има кой да ви помага, че иначе как ще се оправяте” и това казано с едно съжаление…
Още не се е родило бебето, а постоянно ни се натяква колко щяло да ни е трудно и чак имам чувството, че едва ли не, ни се е случило нещо много ужасно и животът приключва скоро…
Става ми изключително неприятно вече, да чувам такива реплики и всякакви непоискани съвети. Не знам при вас как е, ама мен лично почти никой не се сеща дори да ме попита как съм, как минава бременността, все едно вече не съществувам като човек…
Наскоро влязох с детето в един магазин, продавачката беше на около 60-65 години и се радваше на детето, след което попита на колко е детето, аз отговорих, че е на годинка и 2 месеца почти и тя изцепи: “Виждам, бързо сте си решили проблема”…

При мен майка ми се радва и казва, че ще ни е трудно, но чак пък толкова трудно не вярва. Аз лично имам подход към децата, справям се лесно. На 13  ми оставяха племеника ми и племеницата ми (3г единия и 7м другия) за около час и винаги съм се оправяла, честно казано, притеснено ми е, че няма да е “както преди”, но не се притеснявам, че няма да се справим. Майка ми и свекърва ми са доста загрижени за мен. Питат ме как съм, даже не се интересуват толкова от бебето, но то какво да се интересуваш от неродено бебе в 11г.с.? Разбира се като съм била на преглед се радват и разпитват, но ги е грижа за мен.

Мен хората ме гледат като полезно изкопаемо с 3 породени (близначки на 9 месеца и кака на 2,6). Любимият ми въпрос, който за моя изненада вече ме питаха цели 3 пъти - и трите ли си  ги родила ти? Не, съседката ги е родила . От внимание на непознати хора по улицата не мога да се оплача, но категорично приятелите ни се отдръпнаха много от нас и това ме тормози леко.

Е ти не си искала да са три. Мислила си за две.

И мен не ме притесняват непознати,
а близките.  Майка ми и леля ми са най-нетактични.

Ооо да за съжаление...абсолютно същата реплика и то от майка ми, всеки път, когато реша да се оплача .Затова не разчитам на никого а и даже да  искам- няма на кого аз съм с 3 броя (13г ,1г10м ,10 м).Родителите ми не са тук и разчитам само на себе си, но съм щастлива, че имам тези прекрасни същества в живота си, защото животът ми би бил безмислен без тях.. да много ми е трудно, искам понякога да захвърля всичко и да избягам ....но видя ли техните грейнали  усмивчици на лицата и в миг всичко се изпарява...и си казвам "Бог те възнагради ,радвай се" !

Здравейте, очертава се да имам застъпване на двете първи години в майчинство, като сега не се водя на работа,но си взимам майчинството за първата година. Въпроса ми е промени ли ви се майчинството за първата година на второто дете? И ако да с колко,малко или много? Благодаря!

Взимах същата сума+ половината за втората година за първото дете.

Как не се водите на рабата пък взимате майчинство ?
За да получавате такова трябва да сте осигурена някъде .
Иначе подават се нужните декларации и се получава +50 % и от първото дете докато навърши 2 години.

Аз по темата с коментарите - забременях съвсем планирано когато баткото беше на 6 месеца 😃 Като цяло не получих подкрепа за това си начинание от никого, аз знаех, че ще бъде така, затова и не питах никого за мнение преди с мм да решим да действаме по въпроса. Вече представени пред свършен факт, роднините само ме гледаха със съжаление. Чувала дъм хиляфи коментари от типа "Малеее, как ще се справиш като са с толкова малка разлика?", "Има ли кой да помага?", "Как се справяш, не знам, сигурно е много трудно." Да успокоя бъдещите майки на породени, не е задължително да е толкова ужасно трудно 😃 Не мога да отрека, по-трудно е отколкото с едно, но се свиква, влизаш в ритъм и животът си продължава. На мен лично чисто отганизационно ми е по-трудно, например докато се организирам да изляза с двете бебета, отнема супер дълго, или единия ще се напикае (махнахме памперса), или другия ще се наака до ушите и ще трябва да го преобличам, накрая пак станало втеме за кърмене... Но наистина, свиква се. Сега, факт е, че моите и двамата са кротки и спят нощем, което осъзнавам, че е огромен фактор за това да съм спокойна и аз. Но на мен ми е много хубаво с две бебенца, може би защото винаги съм обичала бебета и малки деца, с ръка на сърцето мога да кажа, че това е най-хубавият период от живота ми в момента. Дотолкова, че се замисляме с мм за трето породено... е, има време де, малкия е дамо на 2 месеца, ще ми се поне годинка да навърши, но наистина и двамата сме навити за трето с малка разлика 😁

И на мен организацията ми куца. Докато излезем 🤪 докато облека бебето, баткото направил сто бели и се е изцапал вече порядъчно.

Момичета, благодаря за споделянето на позитивни емоции, опит и настройка. След броени седмици чакаме втората бебка. Много тежи коремът вече, а първото е ужасно динамично и будно дете. Не се спира! На мен токът ми спира. Искам само да лежа и да си почивам сега, в 9тия месец.
Както и да е.
Всичко ще е наред, ако сме живо-здраво. Весел ден/сутрин/вечер!

Привет на всички. Включвам се при вас с моите притеснения за породените дечица. Имам една малка госпожица която днес навършва 9 м, днес бях на преглед и си имам едно мъничко тупкащо сърчице в 6 гс + 3 🥰
Изчетох тази тема и много ще се радвам ако все още има активни мами да ми дадът малко насоки и подкрепа.
В момента в мен е ураган от емоции и мисли как ще се справя с две бебета, дали ще съм пълноценна и за двете, какво да правя с ревността и т.н
Също така за да си улесня донякъде ежедневието мисля , че преди да родя трябва да съм махнала памперса и бибата на малката. Вие какво мислите по въпроса? Тя в момента ходи на гърне , знае какво е и много се радва когато се изходи защото има мелодия 😁 , но аз не съм много сериозна и я слагам само след сън и след ядене.
В момента е и в опити за прохождане, вече се изправя сама и от вчера се придвижва държейки се за дивана.
Ще се радвам да прочета вашите съвети какво друго мога да направя предварително ❤