♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 57

Боре сигурно е слънчасал. 
Какво е държал , а какво държи сега!

Двамата със гупа не могат да се намажат на малкия пръст на Елка, умна, талантлива и възпитана за мен тя си му е парирала мераците.

Глава 38

Събудиха се така, както бяха заспали. Дефне- скрила лице във врата на Йомер, преметнала ръка и крак през тялото му, полузатискайки го. Неговите ръце бяха сключени на кръста ѝ, придържайки я близо дори в съня. Не бяха сънували кошмари, което успокои и двамата.
Дефне отвори очи първа, усмихвайки се. Обичаше да се буди до Йомер. Да го наблюдава, докато спи. Отдръпна се леко, вглеждайки се в лицето му. Изглеждаше толкова спокоен. Докосна леко страната му, прокарвайки пръсти по боцкащата брада. Клепачите му трепнаха и тя срещна черния като нощта поглед.
-   Добро утро!- Поздрави, опитвайки да не се разтопи. Гледаше я с толкова нежност. Наведе се и го целуна.
-   Добро утро!- Придърпа я още малко, за да легне върху него.- Май ме шпионирахте, докато спя, госпожо?!
-   Обичам да те наблюдавам, докато спиш. Толкова си различен!
-   И какво  ми е различното?!- Целуваше брадичката ѝ и слизаше надолу към шията, пречейки на кръвта да стигне до мозъка ѝ.
-   Не мога да мисля така.- Засмя се притеснено тя, опитвайки да се измъкне от ръцете му. Той я пусна с нежелание.- Трябва да се приготвяме за работа.
-   Ако искаш използвай тази баня, а аз ще се изкъпя в съседната.- Кимна сериозно той. Не искаше да я притеснява допълнително, макар че обожаваше тя да се изчервява.- Но какво ще облечеш?- Беше спала отново с негови дрехи, а нямаше как да иде на работа с пуловера и скъсаните джинси, с които бе дошла снощи.
-   Нося си дрехи, в чантата долу са.- Усмихна се тя.
-   Добре!- Йомер тръгна към вратата, но се спря след секунда.- Почакай! Носиш си дрехи?! Значи си планирала да прекараш нощта тук?- Върна се назад, пристъпвайки заплашително към нея.- Само се преструваше, че ще си тръгнеш снощи, така ли?
-   Йомер, аз...- Млъкна, когато той я прегърна. Устните му бяха опасно близко до нейните. Заговори бързо, почти залягайки думите.- Исках да сме заедно, но не бях сигурна, че ще успеем да се спрем. Трябваше първо да се убедя, че няма да предприемеш никакви стъпки към... Сещаш се! Затова изиграх номера с тръгването, за да видя как ще реагираш. Не вярвах и на себе си, но знаех, че щом ми обещаеш да не ме докосваш, ще го направиш, въпреки мен дори. Моля те, не се сърди!
Устните му покриха нейните бавно, нежно. Сладката целувка бавно обхвана всичките им сетива, изтривайки всякакви други мисли. Ръцете му я придържаха до него, когато коленете ѝ омекнаха. Дефне се предаде, увивайки ръце около врата му и отвръщайки все по- пламенно на Йомер. Тъкмо когато си мислеше, че всичко е както трябва, той рязко я пусна. Отстъпи две крачки назад, опитвайки се да дойде на себе си.
-   Какво беше това?- Дефне все още бе замаяна, опитвайки да остане на крака.
-   Твоето наказание за снощната игра. Както и за вчерашната с фотографа.- Погледна я строго, но игривите пламъчета бяха в очите му.- Обещах ти, Дефне, няма да направя нищо, докато ти не поискаш. Докато не дойдеш сама при мен и не кажеш, че си готова. Но те предупреждавам, че и аз не съм от желязо. Имай го впредвид.
Излезе бързо от стаята, грабвайки пътьом някакви дрехи от гардероба. Дефне седна на леглото, поставила длан върху горящите си устни. Все още усещаше вкуса на Йомер върху тях. Той не бе от желязо, но тя знаеше, че скоро сама ще се предаде.

Пътуваха в мълчание до Пасионис. За всеки случай Дефне седна до Шукрю, който я изгледа изненадано сутринта, но не си позволи да коментира. Тайно обаче в него се настани надеждата, че всичко може да стане както преди.
Дериа ги посрещна, присвивайки очи, когато ги видя да влизат заедно. Йомер им пожела лека работа и се скри в кабинета си, оставяйки Дефне да поеме удара. Чу въпросите на Дериа, докато затваряше вратата. Десет секунди след това чу и вратата на Дефне, затворена със сила. Видя я да крачи гневно към бюрото си, хвърляйки му ядни погледи. Той само ѝ се усмихна.

Синан и Ясемин дойдоха късно на работа. Нямаше го обичайното „Буенос Диас Пасионис”. Главата на Синан щеше да се пръсне от болка, когато се събуди, и той сериозно се замисли дали да идва днес въобще, но трябваше. Работата не биваше да пострада заради неговите необмислени постъпки.
Не помнеше точно какво се случи снощи. Бе излязъл с приятели да пийнат по нещо, но неусетно бе прекалил с алкохола. Започна да пита другите защо Йомер не е с тях, след което сам се досети. Добил смелостта на пияния, бе решил, че е време с Йомер да разрешат всичките си проблеми. Бе стигнал до дома му с такси, но другото му се губеше. Събуди се до притеснената Ясемин, бдяща над съня му. Явно бе и бълнувал.
Сега трябваше да се изправи пред целия този кошмар. Поръча на Дериа силно двойно кафе, чисто. Тъмните очила не спираха светлината, изгаряща очите му. Най- малкият шум караше слепоочията му да пулсират. Промъкна се бързо в кабинета си, спускайки щорите. Ясемин отиде да навести Дефне, уточнявайки някакви срещи с нея.
Почувства се отново човек едва преди обяд. Бе изпил две двойни кафета, както и два аспирина с чаша леденостудена вода по съвет на Къванч. Явно комбинацията от всичко даде резултата, защото най- после можеше да погледне през прозореца, без да ослепее.
Предстоеше му обаче още по- голямо изпитание. Трябваше да се изправи очи в очи с Йомер. Събирайки смелост, той се отправи към кабинета му. Почука и влезе, преди да чуе отговор.
-   Здравей!- Не смееше да го погледне, засрамен от постъпката си.
-   Как си?- Вместо поздрав попита Йомер. Макар че и сам виждаше.
-   По- добре, благодаря! Искам да ти се извиня за снощи. Не знам какво ме бе прихванало. Сам знаеш, че не злоупотребявам с алкохол.
-   Искаше да говорим!
-   Не помня. Имам откъслечни спомени допреди да дойда у вас. След това всичко ми се губи.
-   Може би защото заспа?!- Усмихна се Йомер.- Беше толкова зле, че се отнесе почти веднага.
-   Още веднъж извинявай. Няма да се повтори!
-   Как въобще се докара до там? Едва стоеше на краката си, когато ти отворих вратата.
-   Не знам. Всичко е объркано в главата ми. В скоро време няма и да си помисля за алкохол.- Макар и слабо, главата му още пулсираше.- Ще те оставя да работиш, сигурно не ти е до мен сега.
-   Хайде да излезем на обяд! Дефне е заета, а ние наистина трябва да поговорим!- Синан го гледаше изненадано.- Прекалено много неща имаме да си кажем. Мисля, че е време да разчистим всичко помежду си.
-   Добре. Щом така искаш.
Пътуваха в тишина. Отидоха в един от ресторантите, които използваха за бизнес срещи. Персонала бе дискретен, а и всички ги познаваха. Настаниха се на една от крайните маси, за да са на по- тихо място. Дадоха поръчката си, след което отново замълчаха. Имаха толкова неща за казване, а не намираха необходимите думи.

Темпи  благодаря за глава поредна 

 




 

Добро утро!
Темпи, благодаря за Нашата приказка!  Поредната красива глава! 
Оф бе развали ми се настроението с тези снимки. 



Стойте на хладно за да ви е хубав денят!

Да ви е сладък деня  момичета 




Темпи , извинявай мила, с тези глупави снимки не отразихме подобаващо глава поредна от Приказката с която ни радваш  

Темпи, татлъм  оххх много любопитно ми става вече 
какво ли ще си кажат партнерите  Йомер какво ще каже, какво ще почувства  Синан как ще се заоправдава    айй хиляда хиляди въпроса си търсят място в главата ми 
  Знаех си аз, че Дафина скоро сама ще клекне  Йомер може да не е от желязо  ама много ЖилУезно  все още се държи    ангелът му много силен се оказа 

днес нищо не виждам 

Здравейте! В горещ ден като днешния да си на морския бряг с коктейл в ръка, ама няма

Глава поредна, интересен обрат...

Гледам  нови ежедневни снимки на Баръш, Елчин и сие, интересно, някои се нервят, други си живеят ...

Славе  де да можеше да сме на плажа 
че днес пък ще  се топя а как искам да съм вече ей така

Глава 39

-   Е, откъде ще започнем?- Попита Йомер, отпивайки от кафето си.
-   Предполагам, от самото начало. Какво искаш да знаеш?- Примирен, Синан се отпусна на стола, събирайки сили да говори.
-   Всичко! Как се замеси в цялата тази игра. Защо го направи? Как успя цяла година да ме гледаш в очите, криейки тази тайна?- Йомер си пое дълбоко въздух, опитвайки да остане спокоен. Трудна задача.
-   Леля ти и чичо ти ми разказаха плана. Или поне тази част, която смятаха, че трябва да знам.- Започна Синан и му разказа всичко от онова лято. Спря единствено, докато им сервираха храната, след което продължи.- И така се оказах заклещен между чувството за вина, което изпитвах към теб, страха да не те загубя и щастието, че ти най- после намери жената, която те променяше и правеше щастлив.
-   Но тази жена ме лъжеше. Всичко бе една голяма лъжа!- Стиснал юмруци, Йомер се стараеше да не избухне.
-   Не е вярно! Дефне никога не те е лъгала. Тя се влюби в теб още в самото начало. Виждах промяната и във двама ви. Мислейки, че всичко е просто игра, бях щастлив за вас. След това узнах истината.
-   Коя истина?- Йомер явно пропускаше нещо.
-   Че Дефне трябва да си тръгне след сватбата.- Синан го погледна със съжаление.- Г-жа Нериман бе пропуснала да ми спомене този факт. Аз живеех с фантазията, че щом с Дефне се ожените, всички ще заживеем щастливо. Но не такъв е бил планът от самото начало.
-   Как разбра за това?
-   Случайно. След това се опитах да уговоря г-жа Нериман да се откаже от всичко. Спрях Дефне, когато искаше да ти разкрие истината, страхувайки се от реакцията ти. Ти щеше да избягаш не само от нас, но и от нея. Но вече бе прекалено късно- вие се обичахте.
-   Знаеше ли всичко това, когато тя ме изостави във вилата. Когато дойдох при теб, за да споделя болката си?!- Йомер не подозираше колко голяма е била интригата на леля му. Явно тя бе водила всички като кукли на конци. Всички.
-   По- голямата част. Знаех, че Дефне те обича и се досещах защо си е тръгнала. Госпожа Нериман я бе накарала. Но нямаше как да ти разкажа всичко това, не и в онзи момент. Ти бе съсипан, а аз щях само да сложа сол в раната. Освен това... Аз...
-   Ти какво, Синан? Давай, днес е денят за разкриване на всички тайни!
-   Мислех си, че съм влюбен в Дефне!- Видя яростта в очите на приятеля си, затова побърза да продължи.- Не беше нищо сериозно, заклевам се. Просто тя бе толкова различна от всички, които познаваме. Усмивката ѝ, енергията, с която върши всичко. Побеснявах, когато я видех да плаче.
-   Затова бе толкова раздразнителен в онези дни. Ревнувал си я от мен!- Йомер подозираше тогава, че Синан има чувства към Дефне. Но не се бе досетил за всичко останало.
-   Ти я нараняваше, съзнателно или не, с държанието си към Ясемин. Самата тя се домогваше до теб, карайки Дефне да се чувства незначителна и недостойна, за да е твоя любима. Знаех всичко това, но не можех да предприема нищо. Мълчах и наблюдавах, опитвайки се да бъда едновременно опора и на двама ви.
-   Значи си мълчал, мислейки за нашето щастие?- Скептично заключи Йомер.- А защо не помисли как ще се чувствам, когато всичко се разкрие. Или вярвахте, че ще можете да продължите така цял живот?!
-   Дефне бе решила, че ако върне парите, които бе взела от госпожа Нериман, всичко може да се реши. Тогава можехме да се преструваме, че нищо от това не се е случило. Но леля ти не бе съгласна. Тя искаше единствено да използва Дефне, след което да я отстрани от пътя си. За нея момиче като Дефне не е достойно за семейство Ипликчи.
-   Но Дефне все пак е върнала парите?!
-   Да. Искаше да изчисти по някакъв начин това петно от себе си. Не знам откъде е намерила парите, но върна онези 200 хиляди на госпожа Нериман. Мислех, че всичко вече е забравено, но леля ти не се отказа толкова лесно. Продължи да притеснява Дефне. После се появяваха още и още пречки. Накрая тя не издържа и ти разказа всичко. Не можеше да допусне да се ожените, без ти да знаеше истината. Щеше да решиш, че наистина е с теб за пари.- Синан бе изтощен, но трябваше да продължи. Дори Йомер никога да не простеше на него, трябва да прости на Дефне. Тя бе най- невинната от всички.- Единственото, което Дефне е искала, си ти. Взела е парите, защото е бил заплашен животът на брат ѝ. Повярвай ми, Дефне започна да се измъчва още от първия ден. С всеки изминал, в който тя те опознаваше, се влюбваше все повече в теб. Искаше, но не можеше да се измъкне от капана, в който я бе вкарала г-жа Нериман.
И двамата мълчаха, осмисляйки казаното. Никой не бе докоснал храната си- апетитът им отдавна бе изчезнал. Йомер поиска сметката, все още непоглеждайки към Синан. Плати, след което се изправи.
-   Няма ли да кажеш нещо?!- Притеснен, Синан го последва.
-   Трябва да помисля. Няма да се върна във фирмата. Шукрю ще те закара, аз ще си взема такси. Кажи на Дефне да не се тревожи.
Разделиха се пред ресторанта. Синан можеше единствено да се надява, че смисълът на думите му ще достигне до Йомер. Че приятелят му ще успее да осмисли всичко, което чу. И да им прости.

Синан влезе разсеян в компанията. Тъкмо се чудеше как да обясни на Дефне къде е Йомер, когато почти не се сблъска с нея и Ясемин. Двете обсъждаха нещо, свързано със сватбата, която му изглеждаше толкова далечна в момента.
-   Скъпи, трябва да изберем поканите. Знам, че е рано, но е по- добре така.- Булката беше въодушевена, докато не видя лицето му.- Какво е станало?
-   Нищо. Нищо не се е случило.- Опита да се измъкне, но двете го последваха в кабинета му, споглеждайки се.
-   От къде идваш?
-   От обяд.
-   С кого?- Явно Ясемин нямаше да го остави на мира, докато не разкажеше.
-   С Йомер. Поговорихме.- Седна, въздъхвайки уморено.
-   А защо се върнахте сам? Къде е Йомер?- Тревогата на Дефне пролича веднага.- За какво говорихте?! Какво стана?
-   Йомер поиска да остане сам. И според мен наистина има нужда. Ще трябва да осмисли целия ни разговор, а няма да му е лесно.
-   Къде е той?
-   Не знам. Тръгна с такси.
-   За какво говорихте? За миналото ли?- Ясемин се чудеше кого да успокоява първо- пребледнелия си годеник или паникьосаната си приятелка.
-   Да. Трябваше най- после да преминем през всичко, за да затворим тази страница. Надявам се оттук нататък за всички ни да е по- лесно.
-   Как беше Йомер? Сигурно отново е побеснял!- Дефне можеше да си представи какво му е. Искаше да иде при него.
-   Странно, но не. Сякаш вече знаеше какво ще му разкажа. Просто потвърждаваше някакви свои догадки. Но той ще има нужда от теб, Дефне. Моля те, не го оставяй сам.
-   Но аз не знам къде е! Как да го намеря?
-   Ти винаги си успявала. Ще се справиш и сега!