♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 57

 

Привет момичета!
Темпи, за новата тема!

Глава 35

Следващите три дни минаха бавно. Дефне не видя Йомер след като той я остави на улицата над тяхната, но редовно се чуваха по телефона или си пишеха съобщения. Нямаше търпение да дойде шести и всичко да си тръгне постарому. Очакваше ги много работа, но поне щеше да е близо до Йомер.
Дефне запълваше дните си с малкия Исо. Грижите за племенника ѝ я разсейваха, но и я караха да мечтае. Един ден с Йомер щяха също да имат деца. Тя искаше всички да приличат на него. Щеше да ги обича толкова много. Ще си остане вкъщи, за да се грижи за тях и Йомер.
Нихан се възползваше, че Дефне гледа Исо, и сериозно се бе заела с разширението на кафенето, което двамата със Сердар обмисляха. Исо им помагаше, както и още няколко момчета от махалата. Баба ѝ пък бе заета с подготовката за сватба в къщата на една от съседките, затова рядко се задържаше вкъщи. Есра се занимаваше с уроците си и Дефне почти не я виждаше. Макар все още да спяха в една стая, малката бе станала прекалено самостоятелна, за да търси постоянно помощта на кака си.
Дефне дълго се чуди, но накрая реши да премълчи пред останалите за подаръка на Йомер. Нямаше смисъл да повдигат отново темата, която само щеше да събуди нови въпроси към нея относно Йомер. Но трябваше да измисли как да му се отблагодари, а това си бе трудна задача. Макар че май се сещаше за нещо…

Йомер броеше часовете до срещата с Дефне. А и нямаше търпение да се върнат на работа- бездействието го побъркваше. Не обичаше да стои по цели дни без работа, но не можа да откаже на Дефне, когато предложи дългата почивка. А Синан и Ясемин я подкрепиха. Беше сам срещу тримата и нямаше шанс.
Синан. Все още сам се учудваше на себе си как успява да запази спокойствие около бившия си приятел. Предполагаше, че близостта на Дефне е виновна за това- до нея винаги го обземаше някакво успокоение, непонятно дори за него. Освен ако не го ядосаше самата тя. Но гневът му към Синан полека лека бе изчезнал, заменен от безсилието и мъката по загубената дружба. Не можеше да разбере мотивите на съдружника си за това предателство. Как въобще Синан се бе забъркал в цялата тази каша? Как бе мълчал толкова време? Синан се бе опитал на няколко пъти да говори с него, след като Йомер се завърна, но той отказа. В началото не искаше, после нямаше сили да чуе истината. Вече бе прекалено изморен от толкова лъжи и тайни.
Същото се отнасяше за чичо му. По информация от Шукрю Неджми бе изгонил Нериман от дома им, но не се бе развел с нея. Бе ограничил достъпа ѝ до парите, които така и така вече не бяха техни. Напуснал и компанията, затваряйки се в дома си. Не бе идвал отново при Йомер, след като се скараха малко след завръщането му. Така бе по- добре. Йомер не искаше да вижда който и да е от двамата си роднини. Бе прекалено болезнено за него, припомняйки си всеки път всичко, през което бяха преминали двамата с Дефне заради техните игрички.
Надяваше се Дефне да се е поуспокоила след онзи ден. Звучеше добре по телефона и той се молеше да е забравила притесненията си от сутринта. Самият той още изтръпваше, като се сетеше. Не искаше да ѝ разказва, за да не я притеснява, но самият той се плашеше от кошмара, който бе започнал да сънува. Първият бе онази сутрин, след като успокои нея. Но го видя и следващите нощи и започна да се притеснява какво означава всичко това. Дефне губеше него в съня си, а в неговия той нея. Надяваше се всичко да е резултат от стреса, през който бяха преминали, но все пак се тревожеше.

Тюркян отдавна не бе виждала Дефне да отива на работа с такова желание. Бързаше, сякаш животът ѝ зависеше от това. Дори не закуси- стар навик, който явно отново придобиваше. Възрастната жена се досещаше за причината за това- Йомер отново бе откраднал сърцето на нейното момиче. Личеше си от километри, макар Дефне да не бе споменала и дума по този въпрос. Тюркян се надяваше само този път нещата да приключеха по различен начин.
Самият Йомер пристигна в Пасионис малко след изгрев слънце. Не го свърташе вкъщи и искаше час по- скоро всичко да се върне в нормалния си ритъм. Изпи кафето си, второто, загледан в издигащото се слънце от прозореца на кабинета си. След това разтвори всички скици, които щяха да влязат във „Вдъхновение”, и отново разгледа всяка една. Знаеше, че са идеални, но искаше да е сигурен, че не са пропуснали някой детайл. Неговите и на Дефне бяха толкова различни и толкова допълващи се едновременно. Дори да не бе успял да изслуша обясненията ѝ какво е намислила през онази първа среща, явно интуитивно бе успял да съобрази всичко спрямо нейните желания. Сега имаха перфектната колекция, нуждаеща се единствено от подходящи представяне и безупречен каталог.
Усети Дефне, преди дори да чуе гласа ѝ. Връзката между тях разтуптя сърцето му и обръщайки се към кабинета ѝ я видя да пресича стаята. Беше с пола до коленете и изрязана блузка, разкриваща доста повече, отколкото му се искаше. Преглъщайки, той се изправи и тръгна към нея. Тя се обърна, щом влезе, и се усмихна.
-   Добро утро!- Посрещна го с разтворени обятия.
-   Добро утро!- Притисна я до себе си, след което я целуна.- Липсваше ми!
-   Минали са само три дни.- Засмя се, щом се отдръпна от него.
-   Какво има?- Тя се върна зад бюрото си, оставяйки голямо разстояние между тях. Той я последва.
-   Нищо, само че... Тук сме на работа, а не вкъщи.- Протегна ръце, за да го спре да я прегърне отново.
-   Няма какво да крием, Дефне. Писна ми вече да се оглеждам наоколо, сякаш правим нещо лошо. Ела при мен!- Опита се да я дръпне, но тя му избяга.
-   Съжалявам, г-н Йомер, но не обичам да смесвам работата с личния живот!- Постара се гласът ѝ да е сериозен, макар да искаше да се засмее, виждайки лицето му.- Навън може да сме приятели, но тук сме само шеф и подчинен. Моля ви, нека се върнем към работата. Имам насрочена среща и трябва да се подготвя за нея.
-   Каква среща?- Йомер веднага застана нащрек.
-   Работна, естествено. Хайде, сигурна съм, че и вас ви чакат задачи.- Кимна към вратата, давайки му ясен знак, че иска да си тръгне.
-   Щом искате да играем, г-жо Дефне, тогава ще играем!- Закани се Йомер, излизайки от стаята ѝ. Тя само поклати глава.
До обяд всичко бе нормално. Йомер имаше събрание със Синан, после дълъг разговор по телефона, а след това и среща извън офиса. Тъй като програмата на Дефне не бе толкова натоварена, тя прекара повечето време в наблюдение на своя любим приятел.
Йомер тъкмо бе излязъл от Пасионис, когато почукаха на вратата на Дефне. Донесоха ѝ разноцветен букет, заемащ една трета от бюрото ѝ. Учудена , тя взе картичката. „За нашето ново начало. Нека всичко този път мине по правилата.”. Нямаше подпис, но тя не се и нуждаеше от него, за да се сети от кого са цветята. Явно Йомер бе решил наистина този път да изградят връзката си като нормалните двойки. Реши, че трябва да му се отблагодари и за това и тъкмо уточняваше подробности от плана си, когато отново почукаха на вратата ѝ.
-   Влез!- Провикна се тя, поглеждайки към часовника. Бе станало два, докато тя умуваше как да изненада Йомер.
-   Г-жо Дефне, здравейте!- Бурак, младият фотограф, когото бяха наели вместо Корай, влезе в стаята.- Донесъл съм всичко, което поискахте.
-   Здравей, заповядай!- Бе забравила за уговорката им и сега трескаво се опитваше да си спомни за какво го бе повикала.
-   Днес изглеждате невероятно. Този цвят много ви отива!- Постави документите на бюрото ѝ и подръпна закачливо зелената блузка, с която бе облечена.
-   Благодаря!- Усмихна се тя и в следващия момент замръзна. Йомер наблюдаваше разиграващата се сцена с онзи поглед. Тръпки побиха Дефне, но реши да се пошегува с него.- Е, Бурак, как вървят нещата при вас?!

Охо   Бурак да си плюе на петите   докато Йомерджим не е премахнал стъклената преграда между двата кабинета   ама не само с поглед   че тоя никак неревнив Дефин приятел   ще му помогне с бързото напускане на сградата....без необходимост от асансьор .... и стълби  

Ама какво мнение имате само за Йомер  Той е толкова мил, скромен и нежен човек    а вие какви грехове му преписвате  

Да бе  пък аз съм ангела-хранител на Гупата 

Това да ви прилича на човек, способен на нещо повече от любов и нежност 

 

Йомер мил и нежен, да ама само с Дафа и някое дребно, ако бе така и със себеподобния си пол щяхме да гледаме друг сериал, нещо за Дафин и ...

 

Само така не го бе наричала 

 

 

"...програмата на Дефне не бе толкова натоварена, тя прекара повечето време в наблюдение на своя любим приятел."


За Бурак просто нищо няма да кажа............

Не е смешно, шекерим... като я е страх да действа, само ще гледа  

Тогава да върви да си лее куршум, да я весят и баят против страх и да действа, той Йо ще се повреди от толкова приятелско отношение 

 

Подсмихвайки се, тя погледна с ъгълчето на окото си Йомер. Бурята се разрастваше неимоверно и с бързи темпове. Жал ѝ бе за Бурак, но се надяваше, че ще успее да се справи със ситуацията.

Йомер бе готов да разбие лицето на младия мъж, просто защото се намираше толкова близо до Дефне, а нейното държание направо го хвърли в ярост.

Знаеше, че той ще я накара да съжалява веднага, щом доближи до нея, и се опитваше всячески да отлага този момент.