♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 57

Както винаги Славена точно в десятката - направо си представих Тревопаска с вирнат задник - ще цепи мрака 

Глава 56

Както бяха предрекли, представянето мина повече от добре. Всички бяха очаровани от новата колекция, учудени от това, че е нарисувана от повече от един човек. Ясемин с право бе казала, че Йомер наистина е обучил прекрасно учениците си. И най- вече Дефне, която все още не вярваше на ставащото.
За да не повторят случилото се в Лондон, Йомер спря Дефне още след първата чаша вино. Самият той отказа да пие, въпреки настояването на Синан, че днес е ден за празнуване. Хвана Дефне за ръка и двамата обиколиха всички гости, отговаряйки на въпросите на журналистите. Избягваха темата за личния си живот, изчерпвайки я с обявлението за скорошната си сватба в тесен кръг.
Всичко приключи в ранните часове на следващия ден. Единствено Дефне, прекарала целия предишен ден в сън, не бе изморена, а напротив- много развълнувана. Не спря да говори на път за вкъщи, докато Йомер се опитваше да остане все още буден на седалката до нея. Шукрю явно бе спал в колата, докато мине всичко, защото също като Дефне изглеждаше свеж и пълен с енергия.
Йомер го освободи за следващия ден, тъй като всички щяха да почиват. Последва Дефне, смеещата се на някаква история, която сама разказваше, почти на автопилот. Мразеше да ходи по такива партита, а ако му се наложеше, си тръгваше рано. Днес се бе застоял, защото виждаше как се забавлява Дефне. Но всички тези хора, силната музика и несекващи разговори го бяха изморили ужасно и той искаше единствено да си легне, усещайки до себе си сладкия аромат на неговата Дефне.
-   Всичко беше прекрасно! И имаше толкова много хора!- Бе застанала пред огледалото, когато той влезе. Видя, че се опитва сама да откопчае роклята си и отиде да ѝ помогне.- Благодаря!
-   Моля!- Целуна открития ѝ врат, премествайки се бавно по рамото ѝ. Ръцете му вече обгръщаха талията ѝ.
-   Не само за това. Благодаря за всичко! Ако не бе до мен, нищо от тази вечер нямаше да има значение!- Извъртя се и обхвана лицето му с длани.- Обичам те! Колкото и да го повтарям, никога няма да е достатъчно.
-   И аз те обичам.- Целуна я леко, след което се отдръпна.- Време е за сън.
-   Само първо да се измия!- Посочи грима си, след което се отправи към банята. Пътьом грабна и някакви дрехи, за да се преоблече.
Йомер свали сакото и ризата си. Вратовръзката отдавна бе свалена, смачкана на кълбо в някой от джобовете му. Преоблече се, докато слушаше шума на водата в банята. Седна, за да изчака Дефне, затваряйки очи само за миг.
Дефне изми лицето си, след което бързо се преоблече в тениската на Йомер. Написа смс на Нихан, защото иначе тя щеше да я събуди само след няколко часа, за да пита как е минало всичко. Вкъщи версията бе, че Дефне ще остане при Ясемин тази нощ, за да не пътува по нощите сама. Изключи телефона си и се върна в спалнята, спирайки за миг на вратата. Засмя се, гледайки Йомер. Бе заспал седнал, подпрял се леко на таблата на леглото. Беше толкова сладък.
-   Миличкият ми!- Дефне се приближи внимателно, побутвайки го леко по рамото.- Йомер, хайде скъпи. Ела, легни си.
-   Не и без теб!- Притегли я в обятията си, докато се отпускаше назад в леглото.- Не искам да спя без теб!
-   Тук съм, любов моя! До теб съм!
Усещаше горещия му дъх на тила си, докато той отново потъваше в света на Морфей. Остана притихнала, държаща ръката му между своите, свити до гърдите ѝ.

Дефне отвори очи. В първия момент не разбра какво я събуди, но след това шума се повтори. Тракане на чинии, шум от вода. Обърна се и огледа празното легло, след което погледна часовника. 8 и 30 сутринта.
„Единствено Йомер Ипликчи може да стане толкова рано след такава нощ!”- мислеше си Дефне, докато слизаше по стълбите. Мислите ѝ изхвръкнаха в момента, в който взе завоя към кухнята. Спря, забравяйки да затвори уста след изненаданото си „О”, и огледа подробно гледката, разкрила се пред очите ѝ.
С все още влажна от душа коса /как е проспала това?!/ и само по долнището, с които обикновено тичаше сутрин, Йомер разбиваше яйцата за омлет, докато чайникът кипваше на котлона. Бе с гръб към нея и тя бе благодарна, че не може да я види в този момент. Не искаше и да си представя как изглежда отстрани, зяпнала го като тийнейджърка, виждаща за пръв път полугол мъж. Внезапно в съзнанието ѝ изскочи първата им „официална” среща и тя едва не се разсмя. Наистина всичко рано или късно се повтаряше на този свят.
Приближи се и го прегърна през кръста, докато той изсипваше сместа в тигана. Усети как мускулите му се стегнаха, когато го докосна, и направо се вкамениха, щом устните ѝ се залепиха за гръбнака му. Но той остана невъзмутим, оставяйки купата настрани и бавно обръщайки се, все още заключен в ръцете ѝ.
-   Добро утро!- Наведе се и я целуна, отнасяйки и малкото останал ѝ ум в друго измерение.- Мислех да те изненадам в леглото, но явно съм се забавил повече, отколкото очаквах.
-   А?!- Погледна го неразбиращо, докато той се смееше насреща ѝ.
-   Май още не си се събудила!- Пошегува се той, докато ръцете му шареха под тениската ѝ, карайки я да настръхне цялата. Виждаше как се разширяват зениците ѝ, а също така усещаше ѝ ноктите, забити в гърба му. Дефне бе напълно будна.- Нека отложим закуската.
Пое устните ѝ в своите, докато спираше с една ръка котлона зад себе си. С другата прегръщаше Дефне, преместила своите около врата му и отговаряща нежно на целувката му. Страстта ги увлече, докато се движеха в посока хола. Диванът бе най- близкото решение, за което се сети.
-   Това е ирония на съдбата!- Засмя се той, докато извличаше тениската през главата ѝ, след което тя се зае с неговото долнище.- Остави на мен!
Дефне сама смъкна и прекрачи единственото останало на нея- бикините ѝ. Притисна се към Йомер, покривайки с целувки всяка част от него, до която достигнеше. Той оставяше същите огнени пътеки по нейното тяло, опитвайки се да овладее бурята, обхванала и двама им. Но нямаше шанс…

Закуската се превърна в обяд, който приготвиха заедно. Храниха се на верандата, радвайки се на топлото за средата на февруари време.
-   И така, реши ли къде искаш да отидем?!- Попита Йомер, поглеждайки я.
-   Къде ще ходим?!- Объркано го погледна тя, все още замислена за снощи.
-   За медения месец, Дефне. Избра ли посока?!
-   Щом ти ще си до мен съм готова да ида и до Луната!- Протегна се и покри дланта му със своята.- Ти избери, нека бъде изненада!
-   Сигурна ли си?!
-   Доверявам се напълно на избора ти!- Наведе се и го целуна, след което погледна към Босфора.- След две седмици ще се оженим тук!
-   Повярвай най- после!- Засмя се той на учудването в гласа ѝ.
-   Всичко е като сън. Още не мога да се успокоя, очаквам нещо винаги да се обърка. Да изникне някакъв проблем и всичко да пропадне…
-   И да изникне проблем, ще го решим. Заедно!- Взе ръцете ѝ в своите, преплитайки пръстите им.- Ние вече сме едно цяло, любов моя. Онези подписи са чиста формалност.
-   Така е, нали?!- Любовта в погледа ѝ го прободе като стрела.
-   Ти си тук, Дефне!- Сложи дланта ѝ върху бясно биещото си сърце, притискайки я със своята.- Тук си още от онази целувка в ресторанта, взела ума ми. Никой и нищо не успя и няма да успее да те извади от там. Ти си моето сърце, моята душа. Ти си това, което ме кара да се будя всяка сутрин, скъпа моя! Ти си моят живот!
-   А ти моят! Не мога да дишам, не мога да съществувам, ако не си до мен. Ако не държиш ръката ми или не усещам аромата ти. Ако не виждам красивите ти очи или не чувам прекрасния ти глас. Зависима съм от теб дори повече от въздуха, нужен ми, за да живея.
Целуна я, карайки я да литне в облаците. Прегърна я, благодарейки на всички богове, че я има до себе си. Тя бе най- ценното нещо в живота му и той се закле, че ще направи дори невъзможното, за да я направи най- щастливата жена на този свят.

 

Любимите ни бели камъни 

Темпи, за поредната страхотна глава! 
Тук му се вижда малко повече от татуто.

и аз благодаря, с нетърпение очаквам да ги публикувате и ги чета с удоволствие

Здравейте, значи да ви кажа, напоследък Баръш хич не ме кефи, чисто визуално, погрознял ли е, подпухнал ли е в лице, не знам, ама чарът му нещо го няма. А рускините се чудят не му ли омръзна да почива.

Глава 57

До сватбата оставаха броени дни, когато предчувствието на Дефне придоби форма. В една късна вечер тя се прибираше, когато на съседната улица от дома на баба ѝ я причака неочакван гост. Но кой ли друг можеше да обърка живота ѝ така?!
Нериман Ипликчи нямаше да се откаже току така от всичко, за което се бе борила. Това, че се е оттеглила за момента, не означаваше, че се е отказала от битката. Тези пари бяха нейни по право, а Дефне и Йомер ги пропиляха за секунди, оставяйки нея и Неджми на улицата. И ако глупавият ѝ съпруг се примиряваше с всичко това, разчитайки на милостта на дъщеря им, тя нямаше да го направи.
Корай ѝ бе казал за предстоящата сватба, изпаднал в еуфория. Глупакът дори не забеляза гневните искри в очите ѝ, докато обясняваше развълнувано колко щастлив и спокоен бил в последно време Йомер и колко лесно се работело сега. След това премина на оплаквания от новия си помощник, който го замествал през лятото, и това колко скучно било момчето. Нериман започна да крои планове веднага.
Благодарение отново на Корай тя знаеше какво става във фирмата минути, след като се е случило. Същото важеше и за живота на Йомер и Дефне. Корай се бе сближил с Тюркян под предлог бебето, което бе родила снаха ѝ. Фотографът наистина се бе влюбил в детето, а за Нериман това бе добре дошло. Стигаше само да подпита Корай по правилния начин и той ѝ разказваше всичко, което я интересува. Или го научаваше.
Така тя разбра за навика на Дефне да прекарва вечерите при Йомер, а по- късно да се прибира в дома на баба си, обикновено с Шукрю или такси. Наложи се да чака три вечери подред, докато ѝ се отдаде случай да спре бъдещата булка, защото Шукрю я караше до самата врата. С таксито обаче тя слизаше доста преди дома си.
-   Дефне!- Властният ѝ тон от сенките накара младото момиче да подскочи, а след това да се закове на място. Видя страха в очите ѝ, когато се обърна към нея.- Трябва да поговорим!
-   Няма за какво да разговарям с вас, г-жо Нериман!- Трепереше, но се постара гласът ѝ да остане твърд. Обърна и се закрачи, когато Нера я хвана за ръката.
-   Ще ме изслушаш, малка неблагодарнице, а след това ще си тръгнеш завинаги от живота ни!
-   Пуснете ме!- Дефне освободи ръката си, след което застана твърдо пред нея.
-   Получи каквото искаше, нали?! Раздели ни с Йомер и прибра парите на семейството ни! Мислехме те за наивна глупачка, на която правим услуга, а ти се оказа истинска змия!
-   Не ме бъркайте със себе си, г-жо Нериман! Аз не съм като вас!
-   И още говори?!- Нера се надвеси над Дефне, принуждавайки я да отстъпи крачка назад.- Ще си тръгнеш от живота ни, връщайки всичко на мястото му! Така, както беше, преди да се появиш в живота ни!
-   Няма да стане! Ще се омъжа за Йомер и двамата ще сме щастливи!- Искаше ѝ се да си тръгне, да се отдръпне от студа и омразата, искрящи в очите на тази жена.- Вие нямате право да се месите вече в живота ни! Навредихте ни достатъчно, оставете ни да бъдем щастливи!
-   Няма да ви го позволя!- Настигна я гласа на Нериман само след няколко крачки.- Ще се появя на сватбата и ще разкажа на всички каква лъжкиня и измамница си. Няма да допусна да влезеш отново в семейството ни!
-   Правете каквото искате!- Изкрещя Дефне, без дори да се обърне към нея, след което затича към вкъщи.
Трепереше толкова силно, че не можа да си отключи. Започна да тропа по вратата, докато сълзите се стичаха по лицето ѝ. Нихан отвори и Дефне се хвърли в прегръдките ѝ. Сердар дойде и я отнесе до стаята ѝ, защото бе останала без сили. Не им каза и думичка, но те и не попитаха. Просто останаха до леглото ѝ, докато тя излее всичката мъка, насъбрала се в нея.

Йомер довършваше изненадата, която подготвяше за Дефне, когато телефонът му позвъни. Очакваше да е любимата му, затова се изненада, когато видя името на Нихан.
-   Ало, Нихан, станало ли е нещо?!- Дефне трябваше вече да се е прибрала.
-   Всъщност теб трябва да питаме, г-н Йомер. Скарахте ли се с Дефне?!- Нихан беше бясна, притеснена и уплашена едновременно. Йомер също се изплаши.
-   Не сме! Нихан, какво е станало с Дефне? Добре ли е?!
-   Не е, Йомер! Дойде си разплакана, трепереща и почти на края на силите си. Помислихме си, че сте се скарали...
-   Не сме, нищо такова няма. Изпратих я с такси преди час, всичко беше наред!- Вече обличаше якето си, търсейки ключовете на колата.- Те не ви ли каза какво е станало?!
-   Не говори, само плаче! Не знаем какво и е!- Отчаянието обхващаше Нихан.
-   Идвам!
Караше като луд, обмисляйки какво може да се е случило, за да се разстрои толкова Дефне. Но нищо не му идваше на ум. Бяха прекарали една спокойна вечер, изгледаха някакъв филм и след това тя си тръгна. Всичко бе наред!
Паркира пред къщата и вратата се отвори почти веднага. Есра го посрещна, кимвайки към горния етаж. Йомер взе стъпалата по две наведнъж, спирайки се пред отворената врата на стаята. Дефне лежеше, свила колене до гърдите си, а Сердар, Нихан и Тюркян седяха до нея. Исо плачеше от някоя от съседните стаи, но явно никой не го чуваше.
-   Дефне?!- Нахълта вътре и седна на леглото. Тя го погледна изненадано, след коетос е хвърли на врата му. Другите се измъкнаха тихо, докато тя плачеше в ръцете му.- Какво е станало? Добре ли си?!
-   Тя беше тук! Заплаши ме!- Хлипаше, притискайки се все по- силно до него.
-   Кой, Дефне? Кой е идвал?!- Нихан бе казала, че Дефне се е прибрала разплакана, а не че са имали гости?!
-   Леля ти! Чакаше ме на улицата, когато се прибрах!- Цялата трепереше, затова Йомер взе одеялото и я зави, все още държейки я в ръцете си.
-   Какво искаше?!- Гласът му бе като лед.
-   Да си отида! Каза, че няма да ни позволи да сме щастливи! Опитах се, Йомер, опитах да се боря с нея!- Дефне бе като дете, изплашено от чудовищата през нощта. И Нериман наистина си бе едно чудовище.
-   Знам, скъпа! Двамата ще се преборим с нея!- Сведе глава и целуна рамото ѝ, след което я притисна още по- силно.- Успокой се, аз ще се погрижа за всичко. Тя няма да те доближи отново!
-   Каза, че ще дойде на сватбата!- Усети как той се скова, след което се отпусна. Разтриваше гърба ѝ, опитвайки да успокои и двамата.
-   Нищо такова няма да се случи. Не мисли за това. Успокой се!- Целуна я по бузата, отдръпвайки се леко от нея.- Късно е, а имаш нужда от почивка. Изтрий случилото се от ума си, няма смисъл да се тревожиш. Поспи хубаво и  сутринта ще си по- добре!
-   Остани с мен!- Дефне се вкопчи в него, сякаш той щеше да избяга.- Поне докато заспя. Не искам да съм сама.
-   Добре, любов моя! Тук съм!
Йомер легна на тясното легло, а Дефне се сви до него, полагайки глава на гърдите му. Той милваше косите ѝ, шепнейки ѝ успокоително, опитвайки се да скрие от нея гнева и омразата, обхващащи ума му само като се сетеше за Нериман. Страхът, който бе видял в Дефне тази вечер, го бе изплашил. Едва сега осъзна каква власт има все още леля му над Дефне и колко лесно се възползва тя от нея. Но това щеше да спре!
Тюркян влезе след малко в стаята, неспособна да издържи на притеснението. Завари Дефне спяща на гърдите на Йомер, а самият той тъкмо се унасяше. Опита да се повдигне, когато я видя, но тя му направи знак да остане. Познаваше Дефне по- добре от всеки и знаеше, че единственото, от което има нужда тя сега, е Йомер.

 

Темпи, две глави поредни, изненада
Що не пратиш Нера при кака трева да пасе, че да се миряса, пък може и направо в подходящото заведение

Добро утро! 
Темпи, хубава изненада за сутрешното кафе! 



Славе 
Хубав ден!

Добро утро 



2 глави сега и една по- късно днес, че утре не знам дали ще успея да ви пусна въобще нещо 

 

Добро утро и благодаря за главите......много приятна изненада днес

Мечти, мечти  

Или финала на приказката 

 

петък е  -  носталгия 




Погледите са много важни - 

Още три им трябват за да спасят света!

Славе    чудесно предложение 
Темпи  ако знаеш само как подпалих, като четях за наглата Нера  по едно време си викам - ей сега Дафа ще заметне с чантата и ще я прасне тази по наглата кратуна  , ама йок