Как се справяте с досадни клюкари?

  • 18 325
  • 117
# 15
Да, няма как да отминеш и да не общуваш.
Скрит текст:
Това са често приятелчета на децата, от блока, от училище и т.н. как да отмина , не става ... но има някакъв предел, Има момент в които се усещаш че се обясняваш за всичко и си на кръстосан разпит. Naughty Да ви кажа честно, не ми е хрумвало да разпитвам хората в стил: от къде се връщате?  аааа, нова кола май, колко струва? ааа с бабата сте, че тя другата баба май никога не идва, не я познаваме даже?

Върха при нас беше, когато позната от предишния квартал , се оказа че работи по замерване на показателите на водата вече ooooh! ooooh! влезе,  огледа се, в новото ни жилище, извади фенерче и обиколи всички стаи. Изкоментира всичко Grinning обясни всичко за всички в стария квартал. Разпита нас, както си му е реда. 30 минути в коридора "общувахме" Laughing Laughing Laughing

При следващо замерване, дошла, мен ме е нямало. Звъннала на мъжа ми и си оставила багажа у нас, дреха,  чанта , очила, и казала ще обикаля блока нагоре.  ooooh! ooooh!

Връщам се аз , гледам непознати дамски дрехи в коридора. Вече у мен напират въпросите  Shocked Shocked Shocked Влизам леко на Ф в хола, мъжа ми ме посреща и той на Ф. Много се смяхме, ма не е смешно.
А, когато съм в движение, отминавам без никакъв проблем. Проблемът е, когато съм седнала някъде или съм в магазин... Тогава "Здрасти и чао, че бързам" не става.
Виж целия пост
# 16
И аз мисля, че трябва да приемаш хората, които искат да изкопчат клюки от теб като комплимент. Аз никога не съм имала проблем с клюкари, който каквото ме пита -отговарям. Тайни нямам.
Може би е добре на всеки въпрос да отговаряш: добре сме, всичко е наред.
Иначе майка ми смени града заради клюкари. Какво толкова я клюкарстват, не знам. Аз съм малко самовлюбена и не чувам какво ми говорят, пък и не ме интересува. Всеки си е с проблемите. Но щом някой те пита нещо определено си интересна. Това вече е привилегия. Лошо е ако никой нищо не те пита. Тогава значи съвсем си я закъсала.
Виж целия пост
# 17
Разпитават и провокират, когато усетят, че им се връзвате!
Аз не разпитвам, но не позволявам и мен да разпитват. Или не се спирам въобще, а минавам само с едно "Добър ден", или отговарям кратко, с което показвам, че не желая да бъда "интервюирана".
Виж целия пост
# 18
Обикновено ми става смешно. Особено на въпрос относно доходите. И след като отсрещният се е поставил сам в такава абсурдна ситуация аз не виждам проблем да я направя още по-абсурдна, казвайки невярна сума, но достатъчно впечатляваща за да се облещи насреща ми. Ако е поне малко умен схваща нетактичността на питането си и не повтаря. Ако не е, започва да завижда. А аз се забавлявам.
Виж целия пост
# 19
Четох скоро, че това е една от най - честите причина за миграцията на хора, не само в Бг, даже беше за Щатите май.  newsm78 Проучването сочи, че местенето и смяната на местоживеенето е условие за просперитет и е  начин на живот на цяло едно поколение. Дължи се на ред фактори, сред които: хората не понасят съседската среда, еснафските, роднински обсъждания и клюки. Това често е закостенял, стар морал,  с който двулични хора с тесногръди разбирания съдят и коментират живота на някого. Трябва да робуваш на клишета.
Човек явно решава да избяга от това.

Може да е вярно Thinking
Виж целия пост
# 20
Знам колко е досадно #Crazy #2gunfire И аз познавам две съседки,които все нещо питат и в крайна сметка започнах да ги отбягвал дълго време или казвал ,,добре'' и ,,нищо'' така разбраха,че не ми се говори с тях.За щастие нямам подобни приятели. Stop
Виж целия пост
# 21
Имах една любопитна бабка в блока преди години. Все ме разпитваше. Живея на първия етаж и съм я слушала как разпитва хората и като си тръгне почва с другите да ги обсъжда грозно. Та и мен така ме питаше как си и какво правиш. И аз обичайното - добре, благодаря, обичайните неща си правя. А тя с яд вика - ама само това ли ще кажеш. А аз и викам " е писмен доклад няма да ти пиша"  Joy
Виж целия пост
# 22
Нямам квартални клюкари в блока и около блока. Съседите са мили и възпитани; никой не се занимава с личния ни живот, нито пък ние с техния. Имаме цивилизовани отношения.

Най-големите клюта бяха едно време съседките на баба ми във Велинград. Човек не можеше и до магазина да мръдне, без да го спрат и да попитат какво си напазарувал. Буквално са ми отваряли чантата, за да видят. Адски ме дразнеха и все се оплаквах на баба.
Виж целия пост
# 23
Отваряли са ти чантата  Shocked
Ужасно нахално.
Иначе е странно заради някакви клюкари да напуснеш дом и град.
Виж целия пост
# 24
Има ги и в нашия блок, и навсякъде.Това са хора без личен живот.  Simple Smile
Виж целия пост
# 25
Нямам спомени да са ме разпитвали целенасочено клюкари или може би просто не обръщам внимание на такива неща.
Въпроси, на които не желая да отговарям, просто отклонявам. Винаги можеш да кажеш нещо от рода на - "добре, доволна съм" или "още нямам нищо планувано".
Виж целия пост
# 26
Мен едно време ме разпитваха така. Търпението ми по принцип е доста дълбок вир, ама и то свършва. А свърши ли, почват отговори дето пращат в трета глуха. Не, не ми пука особено че се обиждат. Все пак си завират носа дето не им е работа, не е моя вината ако им го отрежат  Peace
Виж целия пост
# 27
Kлюкарстването , обсъждането си е ОК  Laughing
стига  да не се злослови  Crazy
Даже съм Ок да се измислят разни неща , стига да са хубави  Laughing
Виж целия пост
# 28
Мислех и аз да пускам подобна тема, особено ме интересува как да спреш лични въпроси от човек, когото всъщност харесваш и не искаш да обидиш, но в същото време не желаеш да държиш в течение с житието си. Ако някой има опит, да сподели. Peace

"Съжалявам, но това са лични неща и на такива въпроси не отговарям"  Simple Smile



Няма да се впусквам в подробности, интересно ми е как парирате опитите на квартални и не до там лелки, роднини, двулични приятели опитите да изкопчат лична информация като работа, заплата, сем. положение, деца.

"Съжалявам, но това са лични неща и на такива въпроси не отговарям"

След което ги разкарвам ги и не общувам с тях.  Laughing особено пък двулични 'приятели'  Laughing
Виж целия пост
# 29
А, нищо не може да се сравни с това като бях дете на село при баба...
вървя по улицата и само като ги видя наредени бабите знам какво следва "Я кажи, ти на кой чедо си?"  #Crazy Аз кажа накратко името на баба и дядо, и следва "Аааа ама на Б или Д си? (на мама или вуйчо)
Умишлено ги заобикалях от далече.

Иначе сега където живея, си изкарват хората отвън масите и столовете, познайте дали не се клюкари.  Laughing Прибирам се, едно затишие гледане по торбите. Добавете това, че сме и нови съседи (пресни пресни за обсъждане)  Joy Ще им омръзнем скоро. Ама онзи ден като се прибирах валеше и те със столовете под козирката на входа, направо барикадирали.  Mr. Green
На въпроси винаги отговарям с половин уста нещо набързо, усещат се че ми е неприятно. А тези, които не се усетят почвам да ги лъжа всякакви неща и да ги шашкам. Мама все ми се караше, какво ли не им бях говорила. Какво? Поне се забавлявам.  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия