Многодетни мами - тема 68

Мен личните отношения ме притесняват още от първи клас - има проблемно дете, агресивно, но няма оправия. Майката и бащата го защитават, а то ги манипулира прекрасно. От училището няма никаква инициатива  да решат проблема.

Съгласна съм, че матеириала е много труден, в някои случаи за нея е дори неразбираем. В училище не ги учат да мислят, да разсъждават, да свормират текст. Всичко е въпроси, предполагащи кратки отговори. Тя не може да разказва, не може да създаде текст, който да е поне малко художествено издържан. Това е, на което наблягам вкъщи като помагам с уроците и домашните. Но нищо няма да се получи с рев и отрицание на собствената й отговорност. Нищо няма да стане без полагане на повече усилия. Те искат всичко да е лесно и предполагам, че и ние и системата имаме вина за това. Моята при най-малката трудност почва да реве, ако нещо не стане както го иска, почва да реве. Аз имам проблем с това, не толкова с оценките. С нежеланието като паднеш, да станеш и да продължиш с още по-голяма мотивация напред. Те нямат мотивация, нямат амбиции.
Иначе за дисциплината и момичешкия пубертет съм напълно съгласна. И в нашия клас са свормирани групички и се тормозят една друга, и има дори случай на системен тормоз на конкретно дете, нещо като обща кауза за голяма част от класа. Слава Богу тя е много съобразителна и добра в това отношение. Имам поводи дори да се гордея с нея. Но ми е трудно да се преборя с посредствеността.

+100000.......
И моят големият е така, липсва всякаква амбиция и мен това ме тормози най-много.

Близначките също са пети клас, засега положението е както очаквах. Едната има досега само шестици, другата има шестици, петици и две-три четворки. Тъй като са в СМГ имат всеки ден доста задачи за домашно, които едната успява за нормално време да ги реши, но на другата и отнема цялата вечер. Съответно отново влизаме в омагьосан кръг, кога да учи по останалите предмети. Те поне са на модули и за повечето може да учи уикенда. Но и там има проблем, само уикенда им остава време за спорт и съответно до следобед са на нещо и пак не остава много време за учене, пък свободно време съвсем.
Иначе от класа засега нямам никакви оплаквания, както и от почти всички учители. Засега не съм чула да има деца, които пречат на останалите или да има проблеми с дисциплината, което е много важно особено при бройката деца в клас.
Близначката с отличните оценки принципно няма нужда от помощ по нищо, много организирана е, вечер си пише домашното, което има от даденият ден и после и уикенда и е по-свободен. Другата обаче се налага да помагаме по повечето неща, както и да я ръчкам и следя, какво има да учи и да не забрави нещо. Не че не учи и не се старае, просто при нея нещата се случват много по-бавно и трудно. Това, което ме притеснява е че наистина не и оставя свободно време почти никакво, което за мен на тази възраст не е нормално и се замислям какво мога да направя. На нея и харесва класа, доволна е от училището, а и освен повечето задачи, останалите неща би ги имала и като материал за учене и в старото си училище, затова и за момента не обмислям сериозно връщането и в старото училище. С нетърпение очаквам ваканцията следващата седмица, за да си починем малко и да може евентуално да наваксаме пропуските.

На баткото амбициите му се появиха в 7 клас. Приеха го в желаното училище и сега пак се е пуснал по течението. Мързелът е трудно изкореним.

С това училище и аз се тревожа още от сега. От миналата година още едната ни госпожа ни плаши да си стягаме децата да учат, защото в четвърти клас щели да учат лихви. Сега са втори клас и още не са почнали с таблицата... Затова пък тази събота в домашното по български имаше задача, която изискваше да се използва правописния речник. Моето дете нямаше идея как да го използва. Обяснявах, показвах. Струва ми се, че схвана.
Чудя се как ще я караме в горните класове. Като ви чета, ще си е кошмар. Моите родители са учители, мога да разчитам на тях, когато аз не се справям с обясненията на материала по определени предмети. Чудя се дали няма да е добър вариант да се издирят и пазят стари учебници от наше време, в които материала е по-добре обяснен, та да се ползват за консултация вкъщи, когато в новите им учебници информацията е непълна и неразбираема.
Вкъщи си говорим, че не са важни оценките, а знанията, обаче в тази каша, която създадоха в МОН, не знам вече и аз кое е по-важно. Искам само децата да оцелеят след 12 години в мелницата на училището, да са здрави и все още нормални, за да са в състояние да се справят с реалността извън образователната система. Честно, все повече се чудя как да ги измъкна от там...

Санким нас някога много ни мотивираха (изключая точилката и шамарите). Няма да се промени системата, но поне родителите са се променили коренно (към добро повечето).

Вай, вай, вай, като ви чета, наща голямата (още само в 4-ти клас, леле мале!) ще излезе от тия, анти-амбициозните, но в нея забелязвам и нещо много позитивно, тя е достатъчно волева и настойчива, когато сама пожелае да постигне някоя висша цел. Но малко нещо да понечиш да я понатиснеш, веднага се къса по шевовете, започва яростна съпротива, ревове и пр.

Защото по характер е свободолюбива, недисциплинирана, непостоянна, мързелива типичен водо(б)лей. Също като майка си, нищо че везните сякаш са една идея по-подредени поне.

Вероятно тя е моят най-труден урок по родителско търпение. Но първо че още съм в началото, второ - засега аз самата получавам доста ниски оценки по предмета.

Онова, което *Noel* описва като сичуейшън ала 5-и клас, у нас се случва от втори досега, като едва напоследък усещам зачатъци на възпримане на идеята, че трябва и усилия да се полагат. За Халюша изначално понятието „усилие“ е чуждо, може би защото е много умна, възприема лесно материала, учи наизуст с поглед (не и цифри и числа, вкл. дати) и си въобразява, че може да минава лесно винаги. Да, ама не. Майка ѝ се явява на хоризонта, за да ѝ наруши спокойствието и да я осветли по въпроса, че ще се налага да се правят и напъни.

Но всъщност искам да я науча най-вече как да въведе в живота си ред и дисциплина, поне дотолкова, доколкото аз съм успяла. Не ме вълнуват оценките, дори не ме вълнуват и знанията чак дотам, но искам да знам, че е вложила необходимото.

Тя още е на етап, когато не успява дори да седне и да завърши работата си по един предмет от и до. То е въртене, то е сучене, то е ставане, разсейване - мен и това ме вбесява.

Освен това доскоро не беше наясно какво имат за домашно, както и колко време ще ѝ отнеме да го напише. След като се прибере, обичайно хвърля раницата и казва, „Днес имаме съвсем малко домашни.“, което преведено означава „Три часа не ни мърдат.“ Когато отворим учебниците, изникват нови и нови неща за правене, тя истерясва все повече и повече. Лошото е, че и аз.

И тук многоточие.

Малката е в първи клас, с нея поне в това отношение няма да имам никакви проблеми. Всичко сама си прави още отсега (въпреки че понякога мърмори и иска да играе). Тетрадките и учебниците са ѝ в образцов вид (сравнено с баниците, които ми носеше и още носи Калина), никога не забравя домашно. А Люся също е водолей. Е, как е възможно, кажете ми? Дали да си го обяснявам с асцендентите?

Мисля, че Бог ме е пощадил от тотално изкрейзване, но тръпна в напрегнато очакване какво ще ми поднесе в училище най-малкият водолей.

При нас големият е старателен, пази си нещата, концентрира се (с редки изключения, но на кой не се случва), на него най-много съм помагала от 1-ви клас. Средният се оправя сам (понякога страдам от това, чувствам се виновна, като дойде време той да е първи клас бях бременна, после с бебе, което ме вдигаше по n пъти на нощ), но е разсеян, лесно се разплаква, може, но като му се напълнят очите със сълзи и блокира, а тетрадките му са точно баници. Но пък пише по-красиво и четливо, за разлика от големия, който е с докторски почерк, понякога сам той трудно си разчита.

А по отношение на нашето време, майка ми помагаше само в първи клас (а баща ми късаше листа на тетрадката и ме караше наново). До 7 клас учителките ми бяха страхотни, обичах математиката, също българския, по химия бях най-силната, по физика си разбирах нещата. Но обясняваха, караха ни да записваме с отделен цвят теореми и т.н.

И на мен ми предстои догодина първокласничка и седмокласник.
Бъдещият седмокласник обаче хич не ще и да чува за учене. Той си е така от самото начало де, но аз живея с надежда, че някой ден ще се амбицира поне малко.
Въобще у дома ученето хич не е на почит. И тримата не обичат да си губят времето с него.
Четворката е новата шестица.
В началото много се палех, вече съм се примирила, почти.
Не ги оставяме без надзор, но все пак не се получават нещата.

От няколко дни малката плаче и не иска да ходи на градина. Тя е много спокойно дете. Там е тиха и изпълнителна. Всички само я хвалят колко е кротка. В къщи е точно обратното, но като цяло е мила душичка. Сега обаче откакто почнаха да се учат да пишат и да имат разни задачи се оказа, че работи малко бавно и че е перфекционистка. Отказва да пише, защото не може да го направи същото като образеца. Да ама другите написват и играят, а нея я оставят да седи да пише. Накрая хем не е написала, хем не е играла. Непрекъснато обяснява как не иска да учи, не иска да пише, не иска да ходи на градина, не иска да става първи клас. Въобще имаме си малки локални трагедии всеки ден. Не знам какво да предприема. Обясняваме и, че ще справи, че и другите деца го правят така, че трябва просто да ги напише колкото може, но тя плаче, че не можела да напише ръкописна двойка. До там са стигнали. 

Не е нормално деца да имат толкова домашно на ден!
Моите са на 13, 9 и 7г, пиша възрастта че класовете се различават. Само големият в академично селективно училище има домашно, което е мах 30 Мин на ден. Той го свършва и има времеза спорт и т.н. Двамата малки по 20мин на седмица дали се събира Незнам.
Аз ги тормозя по математика да правят допълнително в къщи. От училището няма никакъв натиск и напън да учат в къщи.
Но ако ги оставя само с училищната подготовка, двамата малки ме е страх че е много посредствена .... няма угода

GI, така е в чужбина, тук от детската градина им вдигат нивото (майка от класа на по-малкия е детска учителка и ми разказваше, че преди години материалът, който е бил за 5 годишните, сега някои неща са в програмата на 3 годишните).

GI, просто училищните системи при вас и тук са различни.

Тук оставят доста неща за „самостоятелна“ работа - демек на вниманието на родителя или на „занималнята“ (баба, частен учител и пр.). Може би защото обучението масово не е „целодневно“. Реално училището е до обяд.

И в България иначе съществуват училища (предимно частни), където е въведено т.нар. целодневно обучение. Там децата или нямат домашни, или имат символични, точно както при вас.

Някога сме се подготвяли сами, но сега не могат, поне малките не (до 4-ти клас).

Моето дете е целодневно на училище. Дават му домашни само за събота и неделя и през ваканциите. Никога не са кой знае колко обемни, но той се разсейва много и все чака на мен да му вися на главата. А през деня не мога, та ги пишем вечер след като съм сложила поне по-малката му сестричка да спи, че тя пречи повече на писането на домашни. То и аз вече съм супер изморена по това време, та едвам изтрайвам да го свършим(по един предмет на вечер), че с това разсейване...
Идея нямам какво ще прави в пети клас, когато предметите ще са повече и ще ходи само една смяна на училище, та всеки ден ще има домашни и уроци за учене.

Мяуче, и аз си имам едно водолейче вкъщи. Най-малкото ми. Направо ми разказва играта. Обаче е такова чаровно, че успява да ти влезе под кожата. Много опасно е това водолейче. Средното ми е най-кротко(везни). А най-много ядове имам с ученика(рак). Всичко иска да е по неговия начин, дори когато е грешен този начин. Куцат му основни моменти в поведението, макар че не спираме да говорим, да обясняваме, че и да наказваме...

При нас пък най-проблемното дете е средното - една дива и непокорна лъвица, а иначе момчетата ни са кротки и добрички - скорпион и везни.

Моята последната е скорпионче. Няма такъв характер. Вече втори месец ходи на градина и упорито отказва да разговаря с госпожите. А вкъщи не си затваря устата. В яслата преди това проговори към края на посещенията си, някъде юли месец. Не иска да говори с никой освен в тесен семеен кръг, от който са изключени дори бабите и дядото.