Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №6

Какъв сериал е „Великолепният век“? си бях дала отговор някъде в началото на втори сезон на „Кьосем“. Като го прочетох сега, съм съгласна със себе си  и след финала.
Направих някои допълнения и ви го предлагам още веднъж.

Когато „Кьосем“ започна и до неотдавна, мислех, че заглавието „Великолепният век“ има предвид „Века/епохата на Сюлейман“.
И това е така, отнесено до първия сериал: Великолепният век е епохата на Сюлейман.
Но и тук има подтекст. Подсказва го първо подзаглавието „Историята на една любов“, а също и съдържанието на сериала, разкриващ в еднаква степен както управлението на Сюлейман Великолепни, така и любовта между Сюлейман и Хюрем като движеща сила за случващото се в двореца с важни исторически последици. Любовта, родена внезапно за живот в двореца, в който по традиция се спазват правила за предпазване от любов; любовта, извела на историческата сцена жената. В този смисъл  великолепието на великолепния век може да се разбира и като това ново отношение между мъжа и жената в двореца, а заглавието да се разбира като  „Великолепният век на любовта“, което би било съвсем в духа на Ренесанса. Такова хитроумно заглавие, насочващо на пръв поглед към едно, а чрез съдържанието на сериала казващо и друго, за мен поне, издава веднага неподражаемия почерк на Мерал Окай.
 
„Великолепният век“ обаче като заглавие шапка на поредицата продължава да се използва за исторически период и много след времето на Сюлейман.
От една страна, „Кьосем“ може да се приеме само като сериално продължение на великолепната епоха на Сюлейман Великолепни.
Но:
самото запазване на шапката „Великолепният век“, под която с големи букви започва изписването на Кьосем, доминиращо с едрия си шрифт последователно във всички материали за новия сезон дори и над името на Мурад IV, вече създава сериозно двусмислие.

Човек се пита: кой всъщност е векът/епохата „Великолепният век“?
Като хронология той обхваща времето от 1520 до 1651 г. и покрива управлението на Сюлейман и периода, обозначаван като Султанат на жените. За мен няма съмнение, че всичко това е замислено отначало,  защото в двата сериала има вътрешно единство в начина, по който са изградени героите. Критерият „човек“ към познатите исторически лица като герои на сериала е зададен не от случаен избор, а в духа на историческата епоха на Ренесанса, в която се развиват действията в двореца.
В двата сериала: този за Сюлейман и втория – за Кьосем, последователно виждам две скрити съдържания в общото за тях заглавие  „Великолепният век“:

като „Векът/епохата на любовта“
и
„Векът/ епохата/Султанатът на жените“ с начало Хюрем и  връх при Кьосем.

И в двата сериала главна героиня, наравно с мъжа султан,  е жената. Дошла на историческата сцена с любовта, с всеки следващ султан тя се изкачва все по-нагоре и укрепва своето място в мъжкия свят.
Ако създателите на сериала са искали сериалът да е само за Сюлейман, те биха го озаглавили „Сюлейман Великолепни“. (Както е известен на Запад; за собствените си османски поданици Сюлейман винаги е бил Кануни или „Законодателят“.) Очевидно е, че не са искали това. Избрали са акцент върху епохата с епитета на владетеля и така са отворили възможност за двусмислие в заглавието.

Изборът на Великолепни пред Кануни „отваря“ първо случващото се навън, откъдето идват импулсите за промяна, за които става дума и в двата сериала. Освен това, много интересна е постановката най-бележитият султан, отдал любовта си на своята любима жена,  да даде  - като съучастник -  своето „Великолепен“ за епохата на наследилите Хюрем жени в управлението на империята. Жените, които Сюлейман всъщност е пуснал на историческата сцена. Жените, за които толкова хубаво е показано как дори страдайки една от друга, чувстват своята връзка във времето и символ на тази женска солидарност е  пръстенът на Хюрем. Същото може да се каже и за султаните. Това е щафета, в която всяка следваща жена и султан, както и тяхната султанска двойка прави крачка напред, продължавайки оттам, докъдето предходниците са стигнали. Поне така ни показват във „Великолепният век“.

Разказвайки за началото, поставено от Хюрем, и разгръщайки епохата на Женския султанат под заглавието „Великолепният век“, създателите на сериала са изразили ясно своето отношение към жената и нейното присъствие в историята, което за тях е „Великолепно време“. За което заслужават адмирации.

„Великолепният век“ не е илюстрация на историята. Сериалът създава собствена версия на историята. В нея хронологията на султаните е съчетана с „хронология“ на промяна на ролята на жената, нейното място в сърцето на мъжа и във връзка с това - промяна на нейния достъп и позиция в управлението. На зрителите е предоставена възможност да проследят вижданията на създателите на сериала за жената, достойна според тях за определението „Великолепният век“. Каква е тази великолепна жена, кои нейни качества те ценят, какво тя внася в отношението към мъжа, децата, династията и в управлението на империята като една чисто мъжка територия за изява? Какви са султаните мъже, които правят от своите любими великолепни жени? Какво положително оставя от себе си жената, което отличава Женския султанат и прави от него една великолепна епоха? Тези оценки се различават от оценките на историците за Женския султанат, защото в двата случая епохата е изпълнена с различно съдържание и се оценяват различни неща. Тези, които чакаха да видят Кьосем като Черната кралица и др. под. и съответно озаглавиха блоговете си и така се  настроиха като зрители, сигурно са разочаровани.
 
Според мен, „Великолепният век“ е заглавие със скрит смисъл. Това е сериал преди всичко за Жената и нейния великолепен Женски султанат, чието начало са Хюрем и епохата на Сюлейман Великолепни. Подробно е показано излизането на жената на сцената и как тя се справя с ролята да споделя равностойно място до мъжа. Как жените след Хюрем сбъдват мечтата на Хюрем: „Какъв харем, аз ще управлявам света!“ 
Без изключение, всички султанки отразяват симпатията и любовта на създателите на сериала към Жената: всички са отдадени майки, борят се за любовта, всяка от тях в духа на своята епоха се домогва до властта. От съчетанието на тези елементи са изградени неповторими и запомнящи се женски образи. Обобщено те могат да бъдат видени като султанки от две епохи: от епохата на активно прилагания от султаните закон за братоубийството, в която отношението към човешкия живот е едно и султанското поведение се отразява на това на жените султанки, които също отнемат живот - на несвоите, чуждите шехзадета/деца в името на властта (Сафие, Халиме). И новата епоха на постепенното отказване от братоубийството, в която човешкият живот получава нова висока цена с отказ на султана от братоубийство и съответното поведение на жените султанки като майки за всички деца на династията (Кьосем, Турхан).
Изкушението власт след Хюрем  отвежда жените султанки на дълъг и свързан и с грешки път, когато присъствието им във високите етажи става вече и без любовта на султана и за сметка на детския живот, когато започват много да се отдалечават от своята женска природа (власт „в сянка“, не в полза на династията и държавата; неуспешно и чрез множество династични убийства домогване до пожизнена власт и затова само външно уподобяване на образеца, какъвто за жена в управлението   е кралица Елизабет I: напр.  Сафие). Коректив на този сгрешен път става Кьосем, която достига предела за престой на жената във властта в империята, предвидена фактически пожизнено само за мъжете. Кьосем „връща“ женствеността в присъствието на жената във властта: любовта на султана и майчинството, свързвайки тези две най-важни за жената характеристики с отговорност към династията и държавата. Това единствено видяно у Кьосем съчетание на женственост с държавник, и позволява да застане на най-високото стъпало на Султаната на жените и да управлява и при свой внук. Така в империята, която нито предвижда за жената такава голяма власт, нито още по-малко пожизненост, Кьосем стига до предела във всичко, за да ни покаже възможностите на жената и една не само като облекло и маниери, но и по своето вътрешно съдържание истинска османска „кралица Елизабет“. Силата на жената е в нейната женска природа, утвърждава сериалът; с любовта, децата, които създава и подкрепяна от мъжа, жената може да постигне всичко и да носи същата отговорност, каквато и мъжът. Това е и „преводът“ на внушенията, които сериалът прави към съвременните мъже и жени.     

Пикът на султанските братоубийства: Султан Мехмед III, 1595 г., син на Сафие Султан



Една епоха си отива, идва нова епоха: Султан Ахмед, различният султан



Войната на султанките; война за новите ценности: жената във властта – на светло; подкрепяна от султана; власт в полза на династията и държавата; против братоубийството и в защита на живота на шехзадетата. Войната между Сафие и Кьосем – прелом между две епохи, но и двете неразделна част от общия път на  жените в епохата на Женския султанат, надграждан и подобряван от всяка от тях. Сафие се стреми към власт без край, Кьосем ще каже как да стане това. Призната победа за Кьосем, която получи пръстена от Сафие: единственият случай на пряко предаване на пръстена.   



Много скрит смисъл има зад тези знакови за сериала кадри



Пръстенът на Хюрем; след Хюрем - от султанка към султанка, всеки път с ново съдържание; всяка внася своя принос по пътя на израстване на жените в епохата на Женския султанат, началото на който започва с любовта на Султана. В отделните моменти те са противнички, готови една друга да се убиват и дори Турхан убива Кьосем. Но всички те принадлежат на нещо общо. В него всяка от тях е оставила своя следа: историята за това какво може да постигне Жената на място, създадено само в полза на мъжете

Раша нали ражда принц и го кръщават Осман. Какво става с него? Каква е неговата съдба. Търсих информация за него, но не откривам.

Шехзаде Осман става султан Осман II. Управлява 4 години, убит е млад. Известен е като Генч Осман, младият Осман.

От Уикипедия накратко:

Осман II е 16-ият султан на Османската империя от 1618 до 1622 г.

Роден е на 3 ноември 1604 година в Цариград. Получава добро образование за времето си. Става султан на 14-годишна възраст, след като неговият чичо, Мустафа I е свален след преврат.

Осман II е удушен по заповед на Дауд паша на 20 май 1622 година в Еди куле. Не оставя наследници.