Искам да кажа ... (131)_17.07-23.07

Не мога да поддържам близки отношения със семейството ми и не страдам от факта. С родителите ми се чуваме вероятно един път месечно, виждаме се 2-3 пъти годишно (ако го нямаше детето, щеше да е по-нарядко със сигурност). С брат ми се чуваме само по повод. За мен семейните отношение изискват някакво сходство в характерите, точно както между приятели, което явно при нас липсва. Хубавото е, че въпреки тази липса, разчитаме един на друг, независимо какво се случва, което се е доказвало в критични моменти. Мен такива отношение идеално ме устройват – подкрепяме си се без да си се врем в животите постоянно.

Аз най-сетне съм отпуска другата седмица. Замислях пътуване с детето из Баската област, но самолетните билети до Билбао (полет час и 20 мин.) са 530 евро за двамата, без багаж, което е просто абсурдно. Организирахме в последния момент едно пътуване до Мадрид и две градчета около него, по инициатива на детето. Личи си, че расте (на 10 стана миналата седмица). Инициативен е, по-самостоятелен, знае какво иска, дава идеи. Много е хубаво. Никаква носталгия по бебешките му години не ме тресе.

Август месец също имам няколко свободни дни. Ще мръдна към Саламанка и Астуриас. Изобщо на вълна градски пътувания съм явно.

Ха, виждат ми се картинките. Имало нещо хубаво в новата версия на форума все пак.

Коте,  ...аз нараво си казвам, ако не ми се говори или не ми е удобно в момента  .Мама е многословна, прескача от тема в тема, правя й забележки постоянно, и пак-дъра-дъра  . ММ се изумява как сме в състояние да бърборим по час и кусур  .Умятни сме, спор няма  .тя, малко повече от мен  .
На мен пък ми е мъчно за родителите на ММ, които са готини, съвременни и никак досадни, според мен и въпреки това ни сина, ни щерката им обръщат внимание и все намират за какво да се сдъвчат.Че то и ние ще остареем  и няма да сме интересни на младежите, ама ще ни се иска да ни обикалят от време-навреме. Много се надявам да не стана някоя досадна бабичка  .

Значи, през тези 4-5 месеца, ако не беше мама и още една приятелка, вероятно щях да лудна, жената търпеливо ме изслушваше едно и също като на лента, та й благодаря за търпението.
Ноо, мама от нищото може да ми вдигне кръвното, даже съм засичала - още с първия въпрос е успявала Пък аз съм дръпната и не обичам да ме наставлява и така. Звънка, ако е към 20,00 и примерно ме пита какво правя. При което аз й обяснявам, че ще готвя и тя ме пита, какво ще готвя, като й кажа какво ще готвя и се започва - оооо, ама то вие по нощите ще вечеряте, ние вече сме вечеряли, защо не го правиш по-рано, и почне да ми налива акъл. Да, ама тя се прибира в 17 от работа, а аз е късмет ако се прибера в 19,30. Резултатът е, че ме е вбесила и с нея не ми се говори вече.
Друго, което много ме дразнеше е, като звънне и пита за детето и ако й кажа, че е сополив и тя започваше - Какво го правите това дете, какви са тия сополи, защо не го пазите. Ами дразни ме, па нищо че ми е майка, ще речеш, че аз го заразявам умишлено със сополи.
Друг случай, покрай кандидатстването беше изчела де що има дати и ми се обаждаше - трябва еди какви си бележки да им дадат, трябва не знам си какво. Абе жена, спри се, аз си чета, защо ти ще ми диктуваш, не аз да ти кажа. После като мина рождения ден на детето, тя се обажда - трябва в 30-дневен срок да подадете за лична карта иначе не знам си какво. Като бюро справки е
А мъжът ми като й вдигне, той е любезен - пита я, как е градината, има ли чушки, има ли домати, какво е времето, валяло ли е и тя се наприказва с него и не пита за мен, синът ми също й поднася и говори, когато иска, ако не му се говори не й вдига, но не й се кара като мен 

Преди години открих перфектната рецепта за спокоен живот и взаимоотношения с роднини. Не обръщам внимание, слушам ги, съгласявам се и си правя каквото съм решила. Така си живеем мирно и спокойно.
Проблемът е , ако живеем заедно.
Ей сега нашите като бяха тук, се дрънчим с майка ми "шо не съм приказвала?", "ами уморена съм"....и синът ми идва и ме дърпа и ми вика "игнорирай я" (това на английски). Ама не му идва на ум, че баба му вече разбира за какво се говори. На което двете избухваме в смях. И аз го питам "абе ти и с мен ли правиш така", и ми се отговаря искренно "ами да, мозъка ми ми казва да те изгнорирам".

Сега ми престои тежък разговор с баща ми. Дължа му извинение и искам да изясним нещо, за да не попадаме отново в тази ситуация. Готвя се за този разговор от близо 3 месеца. Лошото е , че с него почити не можем да говорим спокойно. А и забелязах доста промени настъпили с възрастта.

Тонка,сестро,не си сама.Разбирам те напълно.Прегръдка.

Ох, момичета- Тонка, Титина, разбирам ви и двете. Прегръдка. Извинявам се на Тонка, че така наивно й зададох въпрос относно липсата на отношения.
Тарти, ще стискаме палци. Моля, обаче да ни напомниш!
Флорче, да е жив и здрав младежът. Ти, що така се загуби толкова време? Тук отчет се дава често, често. Имай го в предвид!

От роднините вече знам какво да очаквам, тази година пролетта си показаха абсолютно всичко наяве.
Аз съм сама и няма с кой какво да деля, ММ има брат - там нещата много се промениха за съжаление.
Но така ми е супер в момента.
Свекърва ми се промени с възрастта и ми е малко трудно да говоря с нея ,но това е .
И майка ми беше така и баща ми.
Днес друг човек , близък ни изненада с думи зад гърба ни.
Но ....жив и здрав да е.
Близо до СФ е изгорял приют за животни , мъчно ми е.
Ще видя да помогна с храна .

Преди години ММ се "сдоби" с две сестри изневиделица. Издириха го във връзка с наследен имот. Оказа се, че с едната сме учили заедно в един випуск! Колко ли неща са пропуснали да изживеят заедно? Кому е нужно подобно нещо?! 
Считам, че децата не са страна в отношенията между възрастните и имат право да знаят, ако имат братя и сестри! Пропилени години и години наред! Има нещо, които нито ММ може да прости, нито трябва да прощават, но да не знаеш, че имаш още две сестри 40 години! Брутална грешка от страна на родителите! Ами ако по стечение на обстоятелствата тръгне да се жени за едната?! Изобщо- стотици причини детето ти да знае за своите братя и сестри!

Ние сме голямо семейство, споделяла съм. Събираме се много и се търсим, което ме радва. Не, че всичките не сме башка луди, но с годините сме се научили да оценяваме положителното и да не обръщаме внимание на не толкова положителното. Помагаме си много. Благодарна съм.
Леля имах за недостатъчно дълго време, за съжаление. Липсва ми ужасно, защото тя ми беше най-близка през пубертета. Така, както може да бъде само леля. Надявам се и аз да бъда такава леля за нашето бебе, което чакаме с нетърпение.
Със свекърите аз комуникирам основно. Мъжът ми е все зает, те не знаят дали и кога е на работа и директно на мен звънят. Не ми пречи, свекърва ми е много съобразителна и винаги звъни, когато знае, че не съм на работа. Това, за да ни чуят как сме, ако има нещо важно звънят и на него. С мама си говоря всеки ден, с татко също. Баби и дядовци 2-3 пъти в седмицата. С брат ми съм много близка. С братовчедите се събираме поне веднъж в месеца на гости на баба. Абе сплотено семейство сме

Ще правя свински гърди с мед и чесън. Умряла съм от глад, толкова много работа имах, че нямах нито време нито желание да обядвам и вече вия...А и ще си пусна Линкин парк на пук на комшиите, докато готвя

Много сте писали, извинете, но няма да ви изчета. Само от последната страница обаче установих, че и аз имам една неизвестна досега сестра-с Черното коте явно имаме обща майка( търкалящо се от смях човече). Моята е същата дудла, ама същичката! В добавка има идиотския навик да ми изрязва "полезни" статии от в. Уикенд и като ми идваше едно време на гости- да ми пренарежда шкафовете, щото моите не били функционално наредени😆😆😆
Много съм пищяла от нея по форумите, но сега, когато вече не може да ми дойде на гости, ми е мъчно. Ще ми се да можеше, пък майната им на шкафовете. Така е то обикновено с майките☺

ЕлиТ, рецептата за хлябчето е, че няма рецепта. Всичко според наличностите и съда, в който ще го печеш. Бъркам с лъжица, ако трябва досипвам вода, брашна. После с мокра ръка заглаждам и оформям. Може да му добавиш и цели семенца. Става идеална подложка и за сандвич, пица. Ние го обичаме леко препечено и си е наша измислица, точно с цел безглутенова диета.

Днес много ядох и вечерята ще я пропусна. Ако мога.   Но не съм и гладна, поне засега.
Утре ще се готви, а хич не ми се занимава. Адски ми е писнало това готвене.

Али, като спомена Линкин Парк-вчера четох, че вокалът им се е самоубил. Ужасно. Като тийн много им се кефех.

Цвети, да, за съжаление. Аз също от тинейджърските си години си ги слушам и ги харесвам. За това сега ще си пусна, докато готвят. И без това е петък и ще трябва да заглуша Цеца от горния етаж...

Ох и моята майка много дуднясва и една припрянааа, все акъл да даде
Много се обичаме, от разстояние се разбираме идеално, видим ли се е способна за 0 време да ми вдигне кръвното както само тя умее с дума или интонация.За съжаление, колкото повече съзрявам, повече заприличвам на нея.Милите ми деца

Мари, благодаря!
Другата седмица ще ровя за още рецепти.
Сега отивам на море

По другите теми не ми се пише от телефона.
До понеделник, момичета