Мъжете и жените говорят различни езици

Мъже, жени всеки си тегли чергата към него си

То тъй, ама защо така все попадам на случаи, в които само мъже задъвкват за пореден път старата тема с обобщенията и надменните заключения?... Какъв е този мой късмет? Не само по форумите естествено и не отсега. Периодично някой отнякъде изскача и на магарето "чуш" вика . Все нещо търсят да им се признава и все за чесалки за егото си ровят и се мъчат да пласират по някое лафче, чуто от побратими. Човек ще рече, че на специално обучение ходят.
...не можал да заслужи признание за стойността си като мъж по нормалния начин и тръгнал да го търси по женски форуми, че и очаква съгласие...ми брау.

Ае брато знаеш ли кво,мъже с други мъже също си говорят на различни езици,както и жени с други жени,щото разбери че хората са различни ,някои са по прости,други по умни,някои се разбират,други не,аз с много мъже се разбирам и с много не,също и с много жени се разбирам,а с други не и толкова!Баси обясненията с километри за нещо елементарно!

Колкото в data.bg е пълно с анонимни мъжкари, които се хвалят как бихо го отпрали на тая, или биха пребили оня, така и в БгМама подобни каки се показват витруално силни и независими, хвалейки се как биха изритали оня, на нечие място.

Абе отстрани е много лесно.

Интересно, ако мъжката и женската психика бяха толкова подобни, що БгМана не прелива от намерения за побой, разпаряне на задници, футбол, коли и политика?

голяма част от тия задници и тн е позьорство.  Изобщо при мъжете има голяма доза позьорство в социалната им маска. Работя с мъже (повечето семейни) и като се почнат едни разговори за "асъртване на независимост" чак ми е смешно. Трудно ми е да го обясня, но имат нужда да се покажат един на друг колко са независими от жена си, колко не им дреме, как те са си господари. Дори да е луд по една жена един мъж, винаги ще се прави на интересен, че да не си личи пред приятелите му. Например, един от мойте най-добри приятели, за който ЗНАМ, че е луд по приятелката си, ми обясняваше как щял да й предложи брак и цитирам " да поразиграе цирк"  с падане на колене и тн. Просто мъжете преувеличават своята независимост, защото това уважава и цени неговия социум. Жените пък си прикриват похотта пак по социални причини.

В моя мъж пък ме вбесява като почне да се оправдава с мен. Лъже, че не го пускам, "бременна е, много ревнува" и тем подобни и ми кисне вкъщи. буквално лъже и получава съчувствие и разбиране )) изобщо 80% от мъжкото общуване е ей така да се правят на интересни един пред друг и да си ги мерят.

Това е много глупаво и си права, че по-голямата част от мъжкото съсловие е точно такова. Все пак аз си мисля, че винаги има голямо значение и от човека, средата, приятелите му и т.н. Ако мъжът е от кварталната компания пълна с такива като него, опитвайки се всячески да си докажат кой е "по-голям", тогава е напълно нормално и вкъщи да се пренесе този маниер... Според мен трябва да го стягаш докато можеш, защото колкото повече минават годинките, токова по-трудно ще можеш да изкорениш вредните му навици!

На мен друго ми прави впечатление- намери се отвреме навреме някой мъж, който иска да обясни и покаже, че разлика в психиката на двата пола има, посочи и примери- както  zemonti в случая и се почва едно убеждаване от страна на жените, че видиш ли, не е така- само някакви частни случаи има, които са породени от кварталните приятелства с неподходящи хора.
И съответно, твърдата убеденост, че като го "стегнеш" ще почне да мисли правилно- по женски демек........ и ще му изкорениш вредните навици

Ами не, идеята е че стягане винаги трябва да има, защото какво ? Да ги оставиме да ни се качват на главата ли ? Да говорят непрекъснато глупости ли ? Всичко си има граници и ясно трябва да им покажем кога не трябва да се пресичат ! Аз съм далеч от мисълта, че с едното стягане говорим да променим мъжете, по - скоро стягането е до нашете собствено самоуважение...  Поне аз така мисля... но искам да кажа също така, че и на мен самата ми е много трудно да "стягам" мъжете, но това не означава че ще се предам. Не бих могла да се примиря с това, че някой може с лека ръка да се прави на интересен или да ми извърта думите. Това е обидно ! Поне аз така мисля...

Е ти няма ли да реагираш, ако посочените примери характеризират теб, а ги приписва на мъжете? Или ако описва нещо като характерно за мъжете, а ти познаваш само някакви дребни изключения?

Това за стягането са празни приказки, няма такъв филм, човек не се променя. Може да играе някаква роля докато им е пред очите, но обърнат ли гръб са си те.

Petya_Smilova, а какво правиш с човек, който говори глупости и ти се качва на главата? От какъв зор ще седиш при него?

Ако реша да се припознавам във всичко и да се засягам, то значи имам проблем със самочувствието- затова мнителността ми излиза извън нормите.

Имах предвид сравнението на темите в мъжките и в женските форуми, в които се вижда разликата в мисленето на двата пола, че и в действията им, и последващия веднага пост, в който съфорумката намери решение в държането на мъжа изкъсо, за да му се изкоренят лошите навици.

Не говоря за засягане, а за съвсем нормален отговор по тема.

За другото - не знам имаш ли представа колко хора пишат анонимно под друг пол. Но много жени в мъжките форуми пишат като мъже, за да си спестят свалките и подигравките.
В женските форуми е същото.
Обликът на форума се определя от тематиката му, предопределено е, не следствие от участниците след това.

За изкореняването на лошите навици - това са клишета някакви, не знам има ли кой да се върже

Наистина, не съм се и замисляла, че може жени да пишат под мъжки ник и обратното.
Но пък, не си правя изводите от написаното, а от годините наблюдения и контакти с мъже.
Те наистина имат различна конструкция на мисленето и различни реакции от нашите на едно и също нещо.

Това, че ние сме решили, че просто трябва да ги стягаме и превъзпитаме, е доволно глупаво и е причина за неразбирателството в много семейства.

Разбира се, обратното е със същата важност- който мъж е решил, че трябва да подчини жената, щото тя не знаела какво иска и трябвало да го слуша, довежда семейните си отношения до разпад.

Съгласна съм, че е причина за неразбирателство.
Но кои сме тези ние?
Аз винаги съм смятала превъзпитаването за загубена кауза. Без значение дали става дума за мъж или жена.

Ако говориш за мъже от 60+ набор надолу съм склонна да се съглася с наблюденията ти. Но това е резултат пак от дресировка във възпитанието в детските им години - мъжът трябва да прави това и това, и никога да не прави еди какво си, защото ще му се смеят, ще се подиграват, какво ще кажат хората, това е срамно, недостойно и т.н.
Същото и за жените - от малки момиченца им се набивали в главите - ти трябва да слушаш мъжа си, негова е последната дума, ще си мълчиш, ще наведеш глава, да му "миеш краката", любовта минава през стомаха и т.н.

За щастие след тези набори настъпи промяна и съответно това доведе и до свободно споделяне на истинската им позиция по доста въпроси. И тя съвсем не е онази от клишетата.

Разбира се изключения има и преди и сега, говоря по принцип

П.П. Например една от градските легенди (според мен) е че жените са клюкарки. В живота си съм срещала пъти повече мъже такива.

Има някои научно установени дребни когнитивни и личностови разлики между мъжете и жените, но надали на някого ще му е интересно за тях Имаше дори едно филмче по дискавъри за един/една транссексуален, който си смени пола и му правеха тестове за въпросните когнитивни умения преди и след хормоналната терапия, та потвърдиха някои от класическите заключения за разликите

Но темата ми е ясно, че е за друго - и за това, аз поне не съм забелязал кой знае какви разлики между жени и мъже. Има всякакви хора, с които можеш да си говориш за всякакви неща и от двата пола. Някои разлики, които забелязвам, са свързани с обществото и социалните роли, които заемаме. Един пример, който ми хрумва - жените много често се съревновават имплицитно или експлицитно помежду си чрез децата си. Мъжете много много рядко (което не говори непременно добро за нас, даже напротив). Също така жени с мъже не се съревновават в това отношение. Пояснявам какво имам предвид - съпругата ми като излезе сама с детенце почти винаги  завързва по някой социален разговор с други майки, от който или се връща триумфираща, че сме по-напред с нещо, или безкрайно унила, че сме назад с друго или най-често и двете, което определено не ми се вижда като положителна емоция. Аз обаче като изляза с малката почти никой не ме закача за нищо, не ме пита на колко години сме, защо "все още" нещо си или "още не" друго нещо - ама абсолютно никога или много много рядко, май само за един такъв случай се сещам, за една доста възрастна и видимо сърдита на живота жена, която ми направи някакви забележки за бибата в стил "все още" преди доста време.

Може би мъжете се хвалим с други аспекти на децата си по-натам, не знам, нямам достатъчно голяма извадка.

Смесваш нещата-говорим за устройството на мъжкия мозък и от там за психика и НАЧИН на мислене.

Не за превъзпитание на поколенията мъже да започнат да работят наравно с жените вкъщи.

Двете нямат нищо общо!