НПМГ - 2

Аз ще съм благодарна, ако някой се включи с преки наблюдения и впечатления, относно обучението в паралелките Софтуерни и хардуерни науки. Интересува ме, до колко е застъпена математиката, до колко децата се увличат в това, което изучават по специалните предмети, до колко е застъпено програмирането и какво е развитието и бъдещето на завършващите я. Ами, въобще всичко, за което се сетите...

1. Характер и особености на българската възрожденска култура и литература – основни ценности, сюжети, мотиви и герои.
2. Делото на Паисий Хилендарски
– Паисий Хилендарски – живот и дело;
– „История славянобългарска“ – основополагащ национален мит.
3. П. Р. Славейков като всеобхватна възрожденска културна фигура.
– Културното и литературното дело на П. Р.Славейков;
– „Изворът на белоногата“ като израз на устойчивото национално самосъзнание.
4. Любен Каравелов и новите идеи на Българското възраждане.
– Каравелов – централна фигура на българското възрожденско общество и култура.
– „Българи от старо време“.
5. Обратната страна на европеизацията
– Д. Войников и „Криворазбраната цивилизация“.

...

1. Литература на Ренесанса:
Данте Алигиери – „Ад“ или Франческо Петрарка – „Канцониере“ или Шекспир – „Ромео и Жулиета“.
Литература на класицизма:
Пер Корней – „Сид“; Молиер – „Дон Жуан“.
Литература на Просвещението:
Шилер – „Разбойници“, или Гьоте – „Фауст“.
Литература на романтизма:
Байрон или Шели – лирика; В. Юго – „Парижката света Богородица“, или Пушкин – „Евгений Онегин“, или Гогол – „Мъртви души“, или Лермонтов – лирика, или „Герои на нашето време“.
Социален реализъм:
Флобер – „Мадам Бовари“, или Толстой – „Ана Каренина“, или Достоевски – „Престъпление и наказание“, Чехов – разкази.
Литература на европейския модернизъм:
Бодлер – „Цветя на злото“, или Ибсен – „Куклен дом“, или Ал. Блок – „Дванадесетте“, или Булгаков – „Майстора и Маргарита“.

Учениците трябва да усвоят:
Европейският характер на Българското възраждане; ренесансови черти на Възраждането; просвещенски черти на Възраждането; романтически черти на Възраждането.
2. Софроний Врачански – „Житие и страдание грешнаго Софрония“.
3. Добри Чинтулов – лирика.
4. Васил Друмев – „Иванко“.
5. Възрожденска публицистика – Раковски, Славейков, Каравелов.