не е само до преценка, а до дете, точно това се опитвам да кажа. Някои деца вземат в ръка, проявяват интерес, слагат в устата от съвсем малки и не се притесняват от непасирания вид на храната, други не. Какво искаш ти не е от значение, въпросът е към какво ще прояви интерес детето. Борислав се давеше или плюеше всяко по-едро парченце, и да настоявам, и да "искам да го науча да яде непасирано", все тая, той не искаше!
Обаче това, че не пожела изобщо експерименти от рода ЗВБ си имаше и положителните страни. Никога не съм се притеснявала, че ще изяде някой боклук на площадката или изобщо че ще лапне нещо, което не трябва. Докато връстниците му обираха и облизваха де що фас намерят и тикаха всичко, което докопат в устата той беше на принципа "не е ли в лъжица не става за ядене".

Здравко се опитва вече да се храни сам, особено ако му дам кисело мляко .. очарован е да рови с лъжицата в купичката и да я пъха в уста .. като се понаяде започва да изпробва ядене с дръжката, с пръсти .. особено старателно се опитва да не цапа - ако случайно падне на плота на столчето, задължително го маха .. Здравко Културата му викаме
Това дете е по-голяма жаба и от мен

И като знам че тепърва се почва ми иде направо да си събера багажа 