Ваканционна на мамите от ИБ

Мен също ме кефят. Не се втелясват толкова много и очевидно са щастливи.
По се притеснявам да не получат хиперлекимичен шок от толкова захар

Аз съм за златната среда. Лошо няма, че са на ветровито боси, явно се каляват и не се разболяват, а бонбоните да се надяваме, че само в специални случаи ги ядат на кило. За инхалацията също не виждам проблем, ако детето е с астма, даже напротив, не трябва да се акцентира върху това и да му се насажда комплекс. За други неща обаче прекалената им толерантност ми идва в повече, като например возенето в колички на напълно здрави дангалаци (представям си моя да го насадя в количка и се потрисам) и липсата на всякаква хигиена като паднали биберони под седалката да се дават на бебетата.

Месечко все едно си ми прочела мислите, абсолютно 1:1 са ми вижданията по въпроса с братята австралийци ..

Здравейте

Бени, доста необичаен РД описваш Аз мразя да ми духа, а ако ми е студено на краката направо не мога да мисля за нищо друго Може и да е въпрос на свикване, но аз лично не бих си държала детето босо, когато вее студен вятър. В БГ климата е доста динамичен. Ето днес за пореден път от над 30 градуса, стана под 20. Това е голям стрес за организма.

Аз да се разпиша с един нелеп инцидент, който се случи вчера с Габи. Вчера сутринта бяхме на зъболекар, да поставят пломба на едно зъбче, което лекувахме от 2 седмици. Всичко мина леко и безпроблемно, докато не си стигнахме до входа. Та, входата врата долу е с чип и се задържа с магнитен механизъм и като се пусне магнита, някак рязко вратата се отваря като се дръпне. Габи изяви желание да отвори, но в същото време се загледа по една жена с куче и главата назад, а ръката дърпа вратата и....само изпищя силно, аз погледнах - нямаше нищо. Влязохме в асансьора и докато стигнем до 8-мия етаж, целия й сандал беше подгизна от кръв, под него капеше, като стъпваше оставяше следи. Качих я на ръце, че асансьора спира на полуетажа, като си капеше по стълбите. Вкъщи я събух, пак огромно петно кръв по пода и не спира да тече. Нищо не се виждаше. Викнах такси, добре че майка ми ни беше на гости за уикенда, че ММ беше на ергенско. Отидохме в Токуда, където нямат подобен специалист. Казаха да ходим в Пирогов и че може да се наложи да се шие. Да не ви разправям и аз в какъв шок изпаднах. В Пирогов лекаря на смяна сметна, че може само да се залепят раните на пръстите. Габи бая рев изрева от ужас, но накрая се прибрахме доволни, че не се стигна до шиене. Преместих часа за реваксинация с Пентаксим за днес в 8:30, защото тя е и срещу тетанус и да не се обременява с двойна доза. Сега сме си вкъщи и отмаряме Утре ще си е на детския център, защото освен бинтования крак, всичко друго е 6

Хахаха, нее, с нас си беше дребната. Ние си я водим навсякъде с нас, защото лудата ѝ майка ще страда от чувство за вина, че е отишла да се забавлява или да си почива без нея. Даже се проявих и аз малко като австралийците, та леко ми е свито. Имаше вятър като се къпахме в басейна и като излезеш от водата си беше студено, щом и София сама реши не се къпе дълго.
Форест, голям ужас, добре, че е добре вече!

Форест дано бързо й минава, доста стресиращо...

За рд - детето с вентолина НЕ е асматик, просто си го инхалира, защото кашляла...
Тук е мн популярно зимата да ги водят на плуване от училище и с мокрите коси ги оставят така...

Мравче, й-то ме заблуди

Върнах се да видя къде е това Й. Грешчица

Мен моите ме отказаха от късното море. След вчерашното пътуване даже се замислям дали да не оставя Бубето при баба и тази събота и неделя- на сватба сме в Свиленград и мислим с приятели да отскочим до Одрин за еднодневна разходка без преспиване. Ма вчера бяха такива писъци в колата,че направо косата ми настръхва само като си помисля,че ще се пътува след 5 дни пак Обаче на какво ли ще подложа баба и в такъв случай Айде ще заспи без да суче, ама като се събуди ко ше правят не знам. Май ще си я водя с мен
Днеска ходих до яслата да ми кажат кога да си пускам изследванията. Директорката почна да ми се вайка с какво щели да ми хранят детето Обясних че ще я водя за по 2-3 часа, ми не, хубаво било да си спи там.

Отдавна не съм писала и аз, но изчезнахме по села и паланки. Първо направихме 10-дневно море, на което, за всеобщо изумление, никой не успя да се разболее. Жертва паднаха единствено бедните ни нерви с ММ - децата се държаха просто безобразно, особено по време за хранене, което ще ни държи влага доста дълго време. Прибрахме се за 2 дни, колкото да пусна 268 перални и да стегна пак багаж, и от 5 дни сме пак на планина в дивото. Утре мислим да се връщаме, за което съжалявам - друго си е с още един възрастен, па макар и с липса на елементарни битови удобства. Не ми се мисли за идването на есента Мислех да започвам надомна работа, но се пробвах и осъзнах колко не мога да разполагам с времето си - нито като времетраене, нито като разположение в денонощието.

Бени, Мраве, благодаря!

Моме, разбирам те за храненето. Миналата година с Габи имаше толкова тежки дни, че се заключвах в спалнята да плача от яд и безсилие. На Коледа пак имаше сериозна случка, тя на инат не искаше да яде. След това, всичко се успокои и сега си хапва добре (пу-пу). Е, не е от най-ящните, но говорим и мисля, че все нещичко й влиза в главицата

Габи още преди обяд си беше изнизала бинта от крака. Правих превръзка. Сега стана от сън - всичко е раздърпано отново и докато й направя чай, тя  станала, взела си ножица и собственоръчно махнала бинта отново - да ме улесни Чакам ММ да донесе йодасепт и пак ще правя превръзка. Половин медицинска сестра станах

Целият август Вилизар е на каша и пица. Поне вече иска да яде на маса и рахатясах донякъде.

Мойто малкото изкара 10 дена при нашите на сурови чушки от градината, грозде, мекици и сварени макарони само с малко олио. Кво да правя като не ще да яде я оставям да седи гладна. Не мога да се кося повече. 2 години с батко и и година и половина с нея ми стигат
Форест забравих одеве. Бързо да се оправя крачето на Габи.
Моме и аз мислех за нещо надомно,че нали ще съм неплатена поне до края на годината, а майчинство вече няма, амааа с Бубето вкъщи е веселба. Днес заспива час и половина на обяд и спа 1 час.
И едни рехави сополи чат пат се опитват да текат вече 10 дена. Погледнах и в устата-зъб никне. Едно връхче вече е пробило. Утре сме на преглед при ЛЛ. Ваксината пак ще я отложим. С тия сополи няма да дам да я сложим

Нямам нерви, изпи ми мозъка моят човек. Имам чувството, че отглеждам Том Сойер и Хъкълбери Фин в един човек 😵😵😵  Нали уж с порастването се очовечвали и кротвали ??? Отглеждам летяща маймуна, ако Господ не го пази, аз не бих могла, а давам всичко от себе си... И се е научил да удря мен, баща си, баби, дядовци и т.н. Обяснявам по 100 000 пъти на ден, поне! Разбира, добричък е, после изведнъж нещо му прищраква и все едно нищо, никога не му е говорено. Наказвам го - без детско, без сладолед или десерт, взимам му любими играчки, не го извеждам или го прибирам, ако е навън и сътвори някаква простотия, в много краен случай изяжда по някой шамар по дупето, но той се озлобява още повече, ако бъде ударен, не е решение това при него. От градината стана всичко, но аз от 9-ти съм го спряла и още не мога да го вкарам в пътя, а скоро пак ще трябва да го пусна. Толкова безсилна и некадърна се чувствам, че с едно малко дете не мога да се справя Обичам го повече от всичко, старая се много, не знам какво повече да направя ...

ооомммммммм, ти си дзен! чакаш момента, в който всичко казано и показано ще даде ефект и нищо повече не правиш, разбира се спираш и със саморазрушителните мисли .. Ема е почти на 5, все едно отглеждам стадо побеснели маймуни .. и Здравко яко я копира и той вече лошавее .. оставям ги да си пореват и да се потръшкат, па после се гушкаме и обясняваме и така .. и аз го чакам тоя ден, дето ще пораснат и ще станат добри ..