Мъжете-примадони с огроооомно его обикновено си намират някоя безлична да им търпи мурафетите, щото нали господина им е оказал височайшо благоволение да ги "вземе за жена", така и двамата доволни.Той "настъпва и рита", тя се прави, че нищо няма, идилия.
Авторката обаче ядец, не ще да се прави на сива мишка и да си трайка, а му се опъва.И хоп, стигаме до "Ако всеки път ще ми казваш откъде изгрява слънцето, сори, ама кой откъде е!".
И си е прав за себе си.Да си търси сивата мишка, да му мълчи и да му е на разположение, когато на "принца" му е удобно.
Тези крайности "той ѝ казал", тя не разбрала, тя се изкарвала невинна, не ги виждам аз. Виждам една търсеща връзка с мъжа насреща жена.
Кой, кога, как и дали е прекалил ние няма как да разберем, защото не сме били свидетели. А и да сме били, пак всеки ще го изтълкува различно.
[/spoiler]
