Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - 40

момичета, аз се впуснах в поредното чудене, има ли тема в която се дискутира самото раждане и кой къде иска, какъв опит има и тн? Аз имам няколко неща, които са езаимно изключващи се и са ми на кантар.

Първо да спомена, че преди няколко години имам много неуспешен аборт по желание с лекар в Германия, който беше много мил и усмихнат, нежен, любезен и тн, но седмица след аборта аз почнах да кървя в огромни количества на работа и на Вси Светии влезнах по спешност да ме допочистят, защото миличкият човек любезен и добър, беше оставил нещо вътре от плода.


Но ми прави впечатление, че в България слагат хепатит Б и туберкулоза ваксини на ПЪРВИЯ ДЕН на раждане на бебенцето. Тук няма такива неща и ме притеснява, да не би да има по-висок риск от инфекции там? Все пак в София раждат страшно много жени. С мъжа ми дискутираме раждането и той много се изненада за ваксината за туберкулоза...не сме антиваксъри, но все пак бебенце на 24 часа да го ваксинираш...



Първо бях убедена, че искам в България. Но тогава в началото на бременността ми, аз се отнасях с голямо недоверие към тялото си, мислейки, че трябва да го асистираме и тн, искайки максимално количество интервенции. Поначало съм много анти "био""природно" и тн. Но от тогава насам толкова безпроблемно ми тече бремеността пу пу, че започнах да си вярвам повечко и сега искам да си раждам в болница, но не искам секцио, освен ако не се налага и искам намеси само колкото се налагат, тоест ако наистина има проблем и нужда. За секциото в началото бях сигурна, че искам със, по желание, но спортът е моята тръпка и искам бързо възстановяване, стига да е възможно, не искам ограничения за бъдещи бременеенета и тн. Също така обаче ме е страх и от ненужни интервенции, ако решат да ме пришпорят, окситоцин и тн. без да ме изчакат (ако не се налага разбира се). За да са по-сложни нещата, искам ако се налага и има недай си боже проблем, да е възможно най-интервенционалния екип евър, тип Майчин Дом. тук само акушерки и си те чакат, опитват се да не ти дават обезболяващи ако върви добре процесът, за да не се пречи. В България пък май се месят и без да е задължително  и те резват, индуцират и тн и без остра нужда. Но...в България имам по-голямо доверие, ако недай си боже има по-сериозен проблем. Някакси искам хем аз да съм минимално рязана кълцана кърпена, да се даде шанс на тялото ми да започне процес, с оптимално за него темпо и ако може да си го довърши, за да се възстановя бързо, хем искам бебето ми да е максимално защитено ако недай си боже има проблем, тоест искам и достъп до много трениран лекарски екип, стил майчин дом, който обаче да не ме кълцоти и тормози без да е необходимо.

Другите неща, които чета, бих ги преглътнала. но наистина страшно дехуманизиращо и грозно.

Слънчице, другата ми опция е в Германия, където в началото много ме дразнеше техния подход -- всичко много естествено, много био, аз съм от по-невротизираните бременни и истерясвах да си правя всички тестове и изследвания под слънцето и при най-малкото нещо звънях. Лекарката ми една мила и спокойна лежерна жена, ми се струваше, че не осъзнава сериозността на моята бременност, винаги много лежерно подхожда. Тук трябва да си намериш акушерка и тя ти движи раждането, лекарят се появява или ако има проблем или накрая вече като заизлиза детенцето. Но сега им посвикнах на подхода, и някакси виждам и неговите плюсове.

Но аз много бих искала родителите ми да видят бебчето, а това няма да е лесно, защото баща ми е много болен и не може да пътува. Заради това искам, ако е възможно в България, но там в частните клиники май нямат добри неонатологии, а в държавните е ала Аушвиц отношението.

bodubeautiful, във форума има страшно много информация за всички болници, само че не е накуп, има си отделни теми за всяка и трябва да си ги потърсиш и прочетеш.
От това което споделяш смятам, че ти трябва избор на екип, за да се съобрази с твоите очаквания. Също понеже споменаваш на няколко пъти МД, ще си позволя да изкажа лично мнение. Той е идеален наистина, ако има някакъв по-сериозен проблем, но иначе не очквай да се съобразяват с това ти какво искаш/как очакваш да протече раждането, повечето лекари си карат по учебник от едно време освен ако не попаднеш на някой по-сговорчив лекар, т.е. пак с избор на екип. Също лично мнение е, че по това, което описваш, ми се струва, че хич няма да ти допадне отношението там. Но има много майки, които са на точно обратното мнение и много си го хвалят, така че виждания различни. Най-добре си харесай няколко болници и си намери темите във форума, да прочетеш повече отзиви.

В София неонатологията на Токуда е на нивото на Майчин дом. Можеш да погледнеш в тяхната тема.

Аз стигнах до момента, в който ме питат къде ще раждам. Правила съм аборт ( чисто раждане) в Тутракан. И целият екип и всичко беше на ниво. Сега бях на отворените врати в нашето АГ , всичко изглежда много добре. Но  все още не съм решила. Ако детето реши да се ражда по- рано- отивам тук. Ако има някаква промяна - Тутракан. Страх ме е от самата мисъл , че това предстои

В София в МД наистина имат страхотна неонатология и там е идеално за недоносени бебчета. Тоест ако сте на територията на София и раждането ви започне по-рано, най-добре е да отидете там. В останалите случаи с нормална бременност и доносено бебе, аз лично предпочитам частните болници и затова и родих в такава. Просто обстановката в държавните болници ме подтиска, отделно и условията при престоят за мен са от значение. За някои родилки това не е критерий, така че всеки сам си преценява.

При избор на екип е добре да се говори предварително с лекаря за това как родилката вижда раждането и дали лекарят е съгласен с това. Аз не бях говорила с моята лекарка точно как бих искала да протече раждането и съответно при мен очакванията и реалността се разминаха драстично. Отчитам го като своя грешка, че трябваше предварително да говоря с нея. Друго, за което съжалявам е, че таткото не беше с мен. Имах нужда от емоционална подкрепа и щях да се чувстам по-добре с него.

Мила, стискам ти палци всичко да ти е наред! Много ти се възхищавам и даже и на мъжа си споделих за твоя случай. Пу-пу.



Момичета, много ви благодаря1
Да, за майчин дом точно това четох, че е много брутално като отношение и хич не се церемонят с духовните потребности на бременните да го кажем меко. И е нормално, на хората не им е до мечтите и възгледите на всяка една индивидуална бременна. Но и , че са идеални за сложни бремености, и много опитни и тн. Затова ги дадох като пример на чуденките ми, че хем са идеални от една гледна точка, хем пък ми е притеснено да не ме разпарчетосат на конвейра. Това за Токуда звучи обнадеждаващо. Хепи Мъми, да, май ще потърся екип. За таткото, той иска да присъства, но мен малко ме е срам. Аз постоянно му набивам в главата колко е супер България, как сме най най баш ултра, какви са велики бг лекари, и тн за разлика от "селяните германци" ) и си представям физиономията му ако тръгнат да се държат грубиянски, да крещят и тн. Той от сега се настрои подозрително с тия хепатити и туберкулози.

Ами не му ги представяй чак толкова идеалистично нещата де, в БГ си има и плюсове, и минуси. Но да смятам, че въпреки всичко тук в една степен повече обръщат внимание всичко да е ок и ще се направи всичко възможно за това по време на бременността, ако има проблем да се реагира адекватно. В чужбина не мога да кажа как е и е различно за всяка страна, но като че ли разчитат на естествения подбор, ако оцелее, оцелее. Поне по това, което четем от разкази на майки в чужбина във форума, първите прегледи са към 12 г.с. ( а какво става ако недай си боже е извънматочна или има някакъв друг проблем е добре да се реши по-рано), на бременни с кървене особено в началните месеци, не се обръща особено внимание, ако си имал предишни неуспехи, се чака да имаш поне 2-3, за да ти обърне някой внимание, консултациите и ражданията се водят от акушерки, ако няма проблеми. Тук нещата не са така, вярно за някои неща си се плаща, но ще ти обърнат внимание.

Да, тук не се хабят да задържат най-ранна бременност, но с това аз съм ок, защото загубата на плода е свързана с генетични проблеми. Аз нарочно отидох доста късно за диагностициране на бременност.

И аз да изкажа мнение относно раждане в България в сравнение с раждане в друга държава.
Не знам как стоят нещата в чужбина наистина, може би и там ако отидеш в частна клиника ще ти обърнат повече внимание. Но въпросът тук е, че в България имаш може би повече плюсове, отколкото минуси. Първо, че родителите ти няма да бият път до някъде си, а пък и ако не могат няма да го видят, а тук ще са още в деня на раждането в болницата. Не е голям плюс, но все пак е хубаво нещо. Друго е, че тук ще ти обърнат внимание през цялата бременност и ще се погрижат да я минеш възможно най-леко. А колкото до престоя в болницата, на мен честно казано не би ми пукало как се отнасят с мен, аз съм си доста цапната в устата и няма да им позволя да се държат лошо в най-хубавия ми ден. А пък и не мисля, че който и да било, било то лекар или акушерка с ужасни маниери би ми развалил деня. По въпроса за рязането, упойки, вливане на окситоцин и т.н. и аз съм твърдо против и ще ги предупредя изрично, че докато аз не си го поискам или ако не се наложи в случай, че нещо се влоши с бебето, нямат право да ме режат или упояват. В това число включвам и епизиотомията! Не знам защо след като е медицински доказано, че е по-добре тъканта да се разкъса сама, те пак режат...
Мен не ме е страх да родя тук в България, дори ще го направя без избор на екип. Просто трябва предварително да говориш с хората, които ще те поемат и да им обясниш, че си против тези неща и не искаш да се подлагаш на такива интервенции, освен ако наистина е опасно за теб и бебето. Обясни им, че искаш да те питат преди да решат да направят нещо такова и да ти обяснят защо се налага.
Успех и дано всичко мине, както трябва, където и да решиш да родиш!

Хич не са свързани всички случаи на застрашаващ аборт с генетични проблеми. Една проста прогестеронова недостатъчност води лесно до спонтанен аборт, който може да бъде предотвратен с адекватно лечение.

Съгласна съм че не всеки аборт е вследствие на генетични аномалии. Аз прокървих в началните седмици и може би щтях да загубя бебо, ако не бяха така адекватни реакциите на докторите. А причината за това беше нещо съвсем просто- получих отлепване на плодния сак, поради силна дехидратация , резултат от повръщане.

Абсолютно.

Да, има аборти, дължащи се на генетични причини, но далеч, далеч не са всички такива. Както са казали и по-горе момичетата, има много случаи, в които се износват здрави бебета, ако се вземат адекватни мерки. Истината е, че там просто нагласата е друга и се представят по удобен начин нещата, иначе не знам как ще се обясняват, ако пациентките разберат, че е имало какво да се направи.
Да не говорим пък, че ако наистина има някакъв генетичен фактор/мутация или т.н. е редно да отидеш на изследвания и да се прецени как ще се действа, а не да се чака още 2-3 пъти да ти се случи същото, защото преди 3-я път най-вероятно не се покриват там тези изследвания. Ами тук и след 1-вия и след 3-я път пак не се покриват, плащаш си ги сам, и лекар си намираш сам, но много малко жени седят и чакат 3 пъти или някой да им каже, за да решат да си направят изследвания.

За интервенциите, като епизиотомия, вливане на окситоцин и т.н., недейте да прибързвате и да ги отричате. Нормално е, когато четете да си съставите мнение, че това е естествен процес и трябва да се остави на самоход. Обаче, не всяко раждане става като по учебник със зачестяващи контракции и постепенно разкритие. Особено за първо раждане, бъдете подготвени, че може да е много бавно. Аз родих 26 часа след първата контракция; контракциите ставаха много болезнени, но почти до последно бяха нерегулярни и съответно почти никакво разкритие. За две нощи ми се събраха само 3-4 часа сън. Бях толкова уморена, че се молех да свърши по-бързо. За капак не усещах напъни и трябваше да напъвам на сляпо. Ако не бяха окситоцина, епидуралната(последните 30-40 мин) и епизиотомията(помогнаха ми да излезе бебето), щях да раждам поне още няколко часа.

Не ви го разказвам за да ви плаша, а за да сте подготвени. Едва ли и при вас ще е така, защото повечето първескини, с които съм говорила, са имали много по-бързо и хубаво раждане. Просто аз съм изтеглила късата клечка

Това имам предвид. Тия се самозабравиха. В България лекарите се изживяват като богове. А ние простосмъртните трябва да си траем и целуваме ръка.