Anomalia,дивана е кожен(за което съжалявам,че го купухме),но с дете и котка предпочитам да е завит,че ще стане на ренде.Понякога я махам и стои така,но за малко ....А и сега в жегите и стая южно изложение доста спарва...а бе въобще.
Като ти чета мненията оставам с впечатление,че дома е изцяло твоя територия за всичко и мъжа ти не смее да изрази и наложи своето виждане кое как да е ...ако въобще го има.Или пък напълно е съгласен с теб за всичко.Ако го няма и те е оставил ти да се вихриш и определяш кое как да е-блазе ти.И аз бих искала да имам един такъв безмнителен мъж и да си правя нещата по мое усмотрение.
Ако е моя мъж и му оказваш такъв контрол ще сте в постоянна война.....ще ти каже,че не може да диша от теб и че твоите неща са селски....
Ами значи между мен и твоя мъж не биха се получили нещата. Майтапът настрана, аз съм на мнение, че домът е отговорност на жената. Не подкрепям деленето на задълженията що се отнася до дома ми. Просто знам, че както аз правя нещата никой друг не може, нито майка ми, нито мъжа ми. Искам сама да мия, сама да чистя, сама да готвя, единствено по отношение на прането и гладенето (почти не гладим вкъщи и се случва рядко) съм съгласна някой да ме отмени. За околните е доста удобно, дават ми свобода на действие. Мъжът ми има само претенции по отношение на избора на обзавеждане, пердета и т.н., но веднъж попаднали у дома се превръщат в моя отговорност, така че си слагам покривки, покривала, и изобщо цари хармония. Искам аз и околните да се наслаждават на чистота и домашен уют, но без да ходят след мен и да ме коригират. С майка ми имаме спорове по това отношение. Когато ми гостува обича да се бърка по домакински теми, но я отрязвам. Тя е голяма чистница и от нея съм научила почти всичко, но в някои отношения се разминаваме. Ако мъжът ми ходи след мен и ме контролира кое къде слагам и дали слагам покривка, възглавница и т.н. хич няма да се разберем. Между другото той също е научен от майка си на домашен ред, така че аз съм си го взела много добричък и кротушка 
