Колко често каните гости вкъщи?

Спонтанните стават най-сладки, да

А аз имам официалното разрешение да стъпвам в офиса само веднъж месечно и се възползвам на макс.
Задушавам се, ако трябва да работя с повече от двама човека стая. Чувам дишането им, прискърцването ... Ако започнат да хихикат, гледам на кръв. Ами нищо не мога да свърша.

То сигурно и затова компенсирам с тълпи уикенда.

Не знам за другите интровети, но аз работя основно от дома и освен Уишмастъров и Нейна Кифленска Светлост дни наред жив човек не виждам. Като стоиш главно у дома, ще предпочетеш за разнообразие да излезеш на заведение. Аз все пак съм само интроверт, не социопат. 

Аз не съм интроверт и пак мразя отворените офиси с по 40 човека.
Направо не знам след майчинството как ще понасям цялата тая патърдия и без това нивото ми на поносимост е паднало под нулата.

Аз имам способността напълно да се изключвам и не ми пречи да съм в такъв офис. Не забелязвам шумът, другите, понякога не забелязвам и, че някой е дошъл до моето бюро, докато не ме потупа по рамото .

В редки случаи, когато съм супер нервна не мога да се изключа и тогава е гадно.

Е точно така съм и аз. Въпреки, че вече се самоопределих като социопат.

Ами правилно си се определила . Ако не беше поне малко такава, нямаше да можеш да изключваш "шума".

Това си е форма на интровертност по-скоро. Способност да се изолираш, дори и в подобна обстановка.

Аууу, това е супер ценно качество, завиждам ти! Аз така и не можах да го развия.
Гледам повечето неща да ги понасям, но наобяд като се извадят манджите по бюрата и се размирише на закусвалня, вече ми идва ту мач.

O, и аз го мога това. Много ценно качество.

Тренирала съм го през живота си в соца, когато нямаше как да си купим жилище и живеех с две баби и родителите си в гарсониера (зелено човече). Ако майка ти, едната ти баба, а после другата ти предложат да ядеш, на третия път, придобиваш пълна глухота .

Не съм сигурна, че трябва точно на съдбата да благодаря, че имам офис и интернет да си джиткам. Може би трябва на себе си да благодаря, че съм работила за да го постигна.

Относно родината и живота на голяма част от населението й - виждам го всеки ден. Няма нужда точно ти да се появиш тук за да ме светнеш за тия неща.

Ние бяхме по-зле – по едно време бяхме 8 (осем) човека в един апартамент. 

Да обобщим - който мрази гости работи много, та затова. но пък е глезльо неблагодарен защото се оплаква. Който обича гости пък е неработещ търтей, който стои по цял ден да готви и чисти за гостите.
Доволни ли сте сега, ммм?
П.С. И ходещите на гости не работят - нали е те са мръсни навлеци, дето по цял ден висят по къщята на народа и опикават тоалетните на отрудените хорица.

Аз ходя на работа по цял ден и ми е трудно да каня и посрещам през делничните дни гости.
Затова се учудих на Ассос , която ходила на 2 работи и междувременно и се натрисат о 10 човека седмично.Не си го причинявам.Каня евентуално събота вечер.И то не всяка събота и  само за вечеря.Гости с приспиване  никога.

Маркрит, не знам колко пъти още трябва да напиша, че работя от къщи.

Спестявам си обличане, мотане, пътуване в двете посоки, кафето с колеги, дългия обяд и прочее хамалогии.

Започвам в 8 и след това както дойде. Обичайно приключвам към 16. Понякога, като днес, приключвам в 22 - 23.
Събират ми се около 50 часа седмично ПЛЪТНО работно време.

Кое му е толкова чудното? Има професии, в които буквално по цял ден около теб прелитат хора и е шумотевица. В университета като се случи да водя 2-3 упражнения едно след друго и главата ми бръмва до толкова, че искам после само тишина и спокойствие. Не, че не ми е приятно като цяло - аз много обичам да си общувам със студентите и много смях пада, ама си е какафония, прелитане от една на друга двойка, 3ма човека те питат различни неща по едно и също време, на един помагаш с едно, докато обясняваш на друг друго и след няколко такива часа си станал разноглед. И ако същия ден имам среща с приятелка, едва ли ще е я изтрая повече от час.

Представям си пък хората, които работят като продавачи, касиери и тн., през които прелитат стотици хора всеки ден. Сигурна съм, че след това не си мечтаят за купон и гости.

Понякога човек си изчерпва запаса от "социална енергия" рано рано и не му е до още социализация. Ако по начало е по-интровертен, този запас е още по-малък. Аз по природа не обичам шумни купони, като студентка не ходех по дискотеки. Винаги съм предпочитала да се виждам с приятели в по-тесен кръг и ако може сред природата. Най ми е приятно да сме си поговорили, да сме се посмяли и после да си се прибера вкъщи на тихо и спокойно. Продължителните гостувания с дни ме изтощават на ръба. Едни хора имат енергия за такива неща, други за други неща. Аз предпочитам да си избивам енергията в спорт.

Моя приятел е още по-интроверт независимо, че сред хора изобщо не личи, винаги е много усмихнат, общува си свободно, но за него да имаш баш приятели не е необходимо, на него му стига да има познати и образно казано социален кръг от хора със сходни интереси, но по начин, по който не ставате чак "близки". Аз, например, при все, че съм затворена обичах да се виждам с някои съседи на по чашка кафе и да си полафим, ама той никак не си пада по такива неща, би му било най-добре, ако може и да не си знаем имената със съседите. Характерът му си е такъв. Не е социопат.