Колко често каните гости вкъщи?

  • 160 112
  • 2 819
# 2 205
Не ти е понятно, защото не си такъв тип човек. Явно шума и многото приказване и обясняване не те изморяват изобщо и после ти се говори още. Това си е черта на твоя характер. По същия начин, по който аз имам страх от кучета, а други хора мачкат непознати кучета без да усетят и дребен дискомфорт - те не ме разбират, аз не разбирам тях, но приемем, че и двете състояния са нормални и толкова.

Как да не е, просто аз като съм наистина изтощена не искам да виждам никого (освен семейстовото ми) и просто не си уговарям среща с никого. Нито гости, нито излизания навън, прибирам си се и си мълчъм щастливо. Joy Добре че и ММ, и родителите ми уважават тази ми черта. Като си презаредя батериите излизам, каня госи и т.н. Но ако винаги те изтощава напълно работата, значи просто не е твоята.
Виж целия пост
# 2 206
Естествено, че когато не искам да се виждам с приятели, няма да отида и в заведение. Когато имам желание да се видя с тях, ще отида. Служебни разговори, служебни контакти са задължение, а не избор, и ги свеждам до санитарния минимум. Имам близки роднини, които не харесвам – напр. свекъра ми. С него нямам контакт от години, може би 12 или 13, не помня.
Общувам със сходни, но не с еднакви с мен хора – последното, разбира се, е невъзможно. Сходни в едно отношение, несходни – в друго, според съответния човек. 
Виж целия пост
# 2 207
Общувам с хора, които са ми приятни, да. Имаме общи теми, да. Обаче понякога се заседяват повече, отколкото на мен ми се иска, вижда се, че им е приятно, обаче на мен вече не ми се стои на масата или имам някакъв ангажимент след това или рано на другата сутрин. Искам да се подготвя, да си почина. Като по-млада и цяла нощ изкарвах с гости, даже осъмнахме с една приятелка с приказки до развиделяване.....Сега не съм такава и както вече писах - и моите приятели си ценят времето, те са хора със собствени кариери и сериозни професии, които изискват време за самоусъвършенстване, допълнителна подготовка и т.н. По тази причина всеки със всеки се съобразява. Имаме само една приятелска двойка, които в къщи стоят повечко когато са на гости, а аз у тях някак не се чувствам на място, притеснено ми е и стоим много кратко. Не мога да го обясня, но чувствам напрежение при гостуването си. И в момента, в който кажа, че ще тръгваме, те веднага скачат с готовност, а в къщи не е така. Не мога да си го обясня, но се сетих за тях като коментирам гости и заседяване.
Виж целия пост
# 2 208
Нелия, хич не е непонятно. Да ти прехвърля майка ми за месец, а? Може да ти скъса нервите на втория ден. Това телефона за нищо го няма. Особено като се пенсионират, става голяма забава. Така или иначе ние се чуваме задължително по веднъж дневно. С общи приказки, кой как е и така. Да, но аз имам поне по още две обаждания на ден, за ей така, внезапно хрумнали й неща. Ама няма значение, че съм на работа или търча да прибирам детето или в момента с едно око следя сушилнята, а с другото наглеждам манджа.

Майка ми е, обичам я безумно много, помага ми адски с детето и за каквото друго съм имала нужда. Но понякога се изкушавам да тръшна телефона.

Сега си представи да имаш и една-две такива приятелки. Гаранция, че половината ти ден ще минава на телефона. Всеки ден. А аз имам. Една много близка приятелка, която на всичко отгоре е родена на същата дата като майка ми. Разбирай - лика прилика са си. Тя поне разбира от дума. Като кажа "заета съм сега, ще ти звънна след минута" получавам в отговор "ок" и се чуваме понякога след седмица. А с майка ми няма такива истории. "Аз набързо да ти кажа само..." и откарваме 10 мин. Минимум.
Виж целия пост
# 2 209
Ако след толкова много и многословни обяснения, пак е неясно...
Виж целия пост
# 2 210
Скрит текст:
Нелия, хич не е непонятно. Да ти прехвърля майка ми за месец, а? Може да ти скъса нервите на втория ден. Това телефона за нищо го няма. Особено като се пенсионират, става голяма забава. Така или иначе ние се чуваме задължително по веднъж дневно. С общи приказки, кой как е и така. Да, но аз имам поне по още две обаждания на ден, за ей така, внезапно хрумнали й неща. Ама няма значение, че съм на работа или търча да прибирам детето или в момента с едно око следя сушилнята, а с другото наглеждам манджа.

Майка ми е, обичам я безумно много, помага ми адски с детето и за каквото друго съм имала нужда. Но понякога се изкушавам да тръшна телефона.

Сега си представи да имаш и една-две такива приятелки. Гаранция, че половината ти ден ще минава на телефона. Всеки ден. А аз имам. Една много близка приятелка, която на всичко отгоре е родена на същата дата като майка ми. Разбирай - лика прилика са си. Тя поне разбира от дума. Като кажа "заета съм сега, ще ти звънна след минута" получавам в отговор "ок" и се чуваме понякога след седмица. А с майка ми няма такива истории. "Аз набързо да ти кажа само..." и откарваме 10 мин. Минимум.
И майка ми обича да говори доста, и такива приятелки имам. И пак не стоя постоянно на телефона, защото си казавам директно че аз не издържам така. Simple Smile Нали са ми близки хора, очаквам да си казваме директно ако има проблем, достатъчно сме големи и възпитани за да можем да го направим без да има обидени. Виж. гости които да забравят да си тръгнат нямам. Подбирам ги, както казах не пускам случайни хора у дома.

А свекървите са в друга категория, там е по задължение почти винаги. Май-поскотро в графа колеги трябва да ги пишем. Joy
Виж целия пост
# 2 211
Ох, аз обичам да приказвам, но и умея за изслушвам. Нямам търпение да идва петък, за да ходим на РД при съседката, много яки купони стават у тях. В събота отиваме за една нощувка на друго място с други съседи.  Grinning В офиса си говорим доста с колегите, те са ми като семейство - спорим, караме се, споделяме си, забавляваме се. Но аз съм си такава. Ако се затворя и не искам да виждам хора, пишете ме умряла.
Виж целия пост
# 2 212
Нелия, хич не е непонятно. Да ти прехвърля майка ми за месец, а? Може да ти скъса нервите на втория ден. Това телефона за нищо го няма. Особено като се пенсионират, става голяма забава. Така или иначе ние се чуваме задължително по веднъж дневно. С общи приказки, кой как е и така. Да, но аз имам поне по още две обаждания на ден, за ей така, внезапно хрумнали й неща. Ама няма значение, че съм на работа или търча да прибирам детето или в момента с едно око следя сушилнята, а с другото наглеждам манджа.

Майка ми е, обичам я безумно много, помага ми адски с детето и за каквото друго съм имала нужда. Но понякога се изкушавам да тръшна телефона.

Сега си представи да имаш и една-две такива приятелки. Гаранция, че половината ти ден ще минава на телефона. Всеки ден. А аз имам. Една много близка приятелка, която на всичко отгоре е родена на същата дата като майка ми. Разбирай - лика прилика са си. Тя поне разбира от дума. Като кажа "заета съм сега, ще ти звънна след минута" получавам в отговор "ок" и се чуваме понякога след седмица. А с майка ми няма такива истории. "Аз набързо да ти кажа само..." и откарваме 10 мин. Минимум.
Мисля, че по-ясно от това няма как да се обясни.

Приятелите (истинските, защото явно в темата не говорим за познати) не са съвсем само кеф и приказки, те често са И отговорност. Или хайде да не е тази дума - ангажираност са. Защото не става да им звъниш само, когато ти си на кеф, очаква се и ти да си насреща, когато те имат нужда. И колкото и да е приятно да имаш такава близост, това си е още едно нещо, което трябва да влезе в ритъма на ежедневието.

И ние говорим много с колегите и се хилим на глупости, споделяме си, но това е съвсем отделно нещо. Колегите са по-друг вид приятели. С тях се виждаме ежедневно, няма как да не си го направим весело и да не се сближим. Ако не работехме заедно, обаче, едва ли щяхме да се виждаме редовно.
Виж целия пост
# 2 213
Хайспийд, аз имам две приятелки като майка ти и поне през ден говоря с някоя от тях, не 10 минути, а два-три часа. Жалко че вече и трите сме в различни държави, но ми идват на гости понякога. Другия месец идва моят ред да ходя при едната и нямаме търпение да се видим, сякаш не се чуваме по десетина часа седмично. Понякога има и такива приятели и за мен това е нещо много разтоварващо и зареждащо, но в нечии други компании и аз съм темеруд. На работа пък направо съм тапир.
Виж целия пост
# 2 214
Check Please, разминаха ли се твоите самопоканени гости през октомври
Надявам се да не те бъркам с друга
Виж целия пост
# 2 215
Приятелите и семейството са и за в лоши моменти, да. Но пък точно ако има нужда да поговори с някой, няма да си тръгна след час защото ми се бил изчерпил резерва от социалност за деня. Виж, колегите мога да ги отрежа без никакви угризения, ако не е по работа и не съм на кеф/нямам време. Все пак на работа се ходи да се работи основно, така че ако общуването ми пречи на работата логично е да го прекратя. С близките е различно, ако нямат нужда говоря малко, ако имат - правя каквото трябва, включително да изслушам 3-4 часа повтарящо се мрънкане за да им олекне. Струва ми се логично. Виждам че и Чек е написала почни същото . Simple Smile
Виж целия пост
# 2 216
Чек, интересното е, че макар да са абсолютно еднакви, майка ми понякога ме товари /пепел ми на езика ама си е истина/, а с приятелката разтоварвам. Просто няма как да отсвиря майка си, а на аверката мога спокойно да й тръшна телефона само с едно изломотено обяснение и тя ще ми влезе в положението, защото много често и тя така ломоти в отговор на мое обаждане, та сме наясно, че отсрещният е супер зает. И аз нямам търпение да се видя с нея, рядко ни се случва напоследък, с деца и шантаво работно време, но като се случи и ние откарваме часове.
Виж целия пост
# 2 217
С близките е различно, ако нямат нужда говоря малко, ако имат - правя каквото трябва, включително да изслушам 3-4 часа повтарящо се мрънкане за да им олекне.

О, не, това никога не съм го умеела. Simple Smile Мрънкане не толерирам повече от 10 мин., че даже и това ми идва в повече. Избиват ми чивиите, инак. Crazy
Виж целия пост
# 2 218
Скрит текст:
С близките е различно, ако нямат нужда говоря малко, ако имат - правя каквото трябва, включително да изслушам 3-4 часа повтарящо се мрънкане за да им олекне.

О, не, това никога не съм го умеела. Simple Smile Мрънкане не толерирам повече от 10 мин., че даже и това ми идва в повече. Избиват ми чивиите, инак. Crazy
Аз съм много търпелив човек, докато не ми падне пердето. После става страшно, но пък за сметка на това е рядко. Grinning Такова мрънкане толерирам, ако не е постоянно и видя че може да помогне изслушването, иначе си казвам веднага мнението.
Виж целия пост
# 2 219
Нелия, ти да не си Телец...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия