Скрит текст:
Първо, хората, за да се виждат навън, не винаги е нужно да ходят на ресторант. Ние редовно се виждаме с приятели на по бира/кафе/коктейл или в парка
Второ, никога не съм чула съседите да си говорят, което говори, че просто не се чува толкова през стените. Детето няма собствен телевизор, почти не гледа детско, освен това няма проблеми със слуха, за да надвикваме хипотетичният телевизор.
Приятели посрещаме, макар и не редовно, имаме едно по - близко семейство, които са малко по - шумни и като мине 22 часа се чувствам некомфортно, защото знам, че това вече се чува в съседите.
Не гасим в 22 и не млъкваме/всъщност, не знам как лампата би пречила на съседите/, но и не слушаме силно музика, не гледаме силно телевизия и детето знае, че по принцип в апартамента не се скача, защото има хора под нас.
Обикновено нашите приятели са с деца и до към 23 часа си тръгват. Това, веднъж на месец - два не пречи на съседите, или поне ние не знаем да им пречи.
и не на последно място, къщата също си има своите минуси, но те не са обект на темата. А ние не изплащаме апартамент 20-30 години
Второ, никога не съм чула съседите да си говорят, което говори, че просто не се чува толкова през стените. Детето няма собствен телевизор, почти не гледа детско, освен това няма проблеми със слуха, за да надвикваме хипотетичният телевизор.
Приятели посрещаме, макар и не редовно, имаме едно по - близко семейство, които са малко по - шумни и като мине 22 часа се чувствам некомфортно, защото знам, че това вече се чува в съседите.
Не гасим в 22 и не млъкваме/всъщност, не знам как лампата би пречила на съседите/, но и не слушаме силно музика, не гледаме силно телевизия и детето знае, че по принцип в апартамента не се скача, защото има хора под нас.
Обикновено нашите приятели са с деца и до към 23 часа си тръгват. Това, веднъж на месец - два не пречи на съседите, или поне ние не знаем да им пречи.
и не на последно място, къщата също си има своите минуси, но те не са обект на темата. А ние не изплащаме апартамент 20-30 години
Съжалявам, че си го приела лично.
Пиша общовалидни неща за живущите в блокове, хора.
Децата им се раждат и порасват там.
И преди да се изнесат вдигат перманентно блока на глава я с чалга, я с рап, я с циклене.
Според модата в момента.
И приятелствата на хората не свършват с порасването на децата, например.
Мисълта ми е, че шум, пречещ на някого в апартаментите по хоризонталата и вертикалата, винаги ще има.
