Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 358

Здравейте.
Изгледах си хубавата серия по ТВ.
Пълни ми душата този Керим. Първата любов е незабравима.

  
 Нямаме новини, нямаме снимки. Все още всички мълчат. Г- жа Дурак и тя се е покрила.
Те сигурно не знаят, че в тази жега търпението се изпарява по- бързо.
Хайде г-жо Дурак, покажете се..

Последните три епизода на ОК формират единно драматично цяло, в което 11-ти епизод е знаково озаглавен „Нов живот“. Действието прави изненадващ завой, при който Дахан е принуден да излезе от рамката на личната справедливост, и да започне да действа с по-голям размах, да включи по-мащабни средства, които се явяват под формата на нахъсана прокурорка и също толкова целеустремен полицейски комисар. В епизода бързо става ясно, че Дахан и Селви са обградени от хора, които преследват единствено личния си интерес. Дахан, по-специално, е хванат в капан от официални представители на правораздавателната система – прокурор, който използва средства близки до бандитските, само и само да залови престъпник, когото дебне от дълго време. В другия край на уравнението е също толкова безскрупулният Текин, в когото няма и капчица човеколюбие, а е тласкан единствено от маниакалното си желание да притежава жена, която е пожелал от снимка. Честото редуване на двете сцени – в полуосветената стая за разпити в управлението, и в ориенталски разкошния интериор в имението на Текин – интелигентно подчертава контраста и прави съответните внушения. Виждаме Дахан поставен под неимоверен натиск чрез реална заплаха от повторно влизане в затвора по скалъпено обвинение за престъпления, които не е извършил – някакво ехо от предишното му преживяване. Следвайки принципа на Кант „целта оправдава средствата“, хитрата безскрупулна прокурорка принуждава Дахан да прекрачи линията и да им сътрудничи.

Дахан е отчаян от мисълта отново да изостави любимите си хора на произвола, за да излежи още една несправедлива присъда в строго охраняван затвор; не му е оставен никакъв избор и той капитулира. Лесно се досещаме какво ще е неизбежното му решение, но все пак нещо интересно за отбелязване – прокурорката му казва, че с него имат обща цел – той да отмъсти, а държавата да раздаде правосъдие! Идеята, която се опитват да прокарат, е че той е движен единствено от жаждата си за мъст, докато държавата е безпристрастна и рационална. Но истината е, че разликата между двете ценностни системи е по-тънка и от косъм. Твърдението, че отмъщението се движи от егоистични интереси, а правосъдието е безпристрастно, е половината истина. В края на краищата, държавата също иска да си „отмъсти“ на анархията и да опази своята същност; защо тогава обикновеният човек да няма право на същото, когато насилие и несправедливост, съюзени със система, предпочела да остане сляпа, го унищожават като личност и човешко същество? Разликата е единствено в схващането, че правосъдието се движи от разума и всеобщата представа за добро и зло, и слага точка на престъплението, докато отмъщението се движи от емоцията, не слага точка, а предизвиква само още повече отмъщения и престъпления. Но докато дискутираме тези противоположни позиции, нека направим проверка с лакмуса на целта – т.е постига ли се целта; кое защитава справедливата кауза – правосъдието или отмъщението? Историята помни държави, които са защитавали злото, като Хитлерова Германия например; както и личности като Тони Блеър, който въвлече Великобритания във война срещу Саддам Хюсейн. Но ако каузата е справедлива, както е в случая с Дахан, защо да не му бъде разрешено да си постигне своето отмъщение? Все пак, смешно е да се твърди, че триста хиляди лири или каквато и да е сума са адекватна компенсация за единайсет години незаслужено затворничество. Защо в такъв случай отделният човек да не е в правото си да вземе своето от държавата и хората, които са му съсипали живота? Защо да не си отмъсти лично?

Този спор е самата сърцевина на ОК – противопоставя „око за око“ на Вехтия Завет срещу хуманното „обърни и другата буза“ на Иисус Христос. Това, на което ставаме свидетели в ОК, са задкулисните усилия на държавата да поправи разбития си център и да възстанови реда, но с помощта на силно съмнителни средства. Какво да прави при тези обстоятелства обикновеният човек? В крехкия миг, когато приема предложението на прокурорката, Дахан осъзнава, че губи живота си; това обяснява горчивината на въпроса, който задава на служителите на закона – „Ще се грижите ли за семейството ми, докато ме няма? А за Селви?“ И едва когато изтръгва категоричните им уверения, той се съгласява да сътрудничи.

През това време Селви се надява да спечели време за Дахан и се съгласява да играе страховитата игра на Текин с курабийките. Тя е бясна на Берил заради подлостта ѝ да я докара при Текин, но остава, когато разбира, че и Дахан, и Йълмаз са в опасност. След като Текин ѝ се представя като „мъж с уморено сърце, врабче сред птичките, пролет сред сезоните“, опърлен от слънцето, което вижда в нейните очи, вече сме наясно, че той е абсолютно обсебен от нея. Доста лирично обяснение за мъж, който пребива хората си с бейзболна бухалка, реже лъжливи езици и поръчва убийства както се поръчва питие. И доста странно поведение на мъж, който доскоро не е знаел името ѝ, а вече вдишва жадно аромата на шала ѝ. Тази сцена е като огледална на сцената с първата среща на Дахан и Селви, когато той взема розовия ѝ шал за спомен. Но докато Дахан е изпълнен с нежност и гали коприната, Текин се държи като маниак, обсебен от идеята да притежава. Мачка шала с ръка, вперил очи в мястото, където е седяла Селви, и удря масата, на която е играл зловещата си игричка с нея.

Епизод 11 е затишие пред буря; в него виждаме Дахан да затваря вратата към предишното си състояние на постоянна тревога и гняв, и открито да заявява своята любов към Селви, въпреки катастрофалното ѝ признание. Заявява, че е обикнал Селви и продължава да бъде влюбен в Селви. Това бележи ново начало и за двамата. Сцените между тях стават все по-качествени – от размяната на закачливи съобщения по телефона до препирнята им, завършила с помирение при сергията с кюфтетата – всичко това ни убеждава, че любовта им е вече пълноценна и цялостна. Изкачила се е на нивото на пълната хармония, където съмненията са се стопили, както и гневът, и недоверието на Дахан, подхранвани до този момент отчасти от мисълта, че Селви е в постоянна опасност; любовта им е вече зряла и състрадателна.

Последните два епизода разкриват как самотната „война“ на Дахан за справедливост се разгръща на по-мащабно бойно поле. Огънят, който го гори отвътре от мига, в който е излязъл на свобода, сега се трансформира в добре пресметната стратегия – интелигентна и изобретателна. Неосъщественият лекар трябва да се превърне в майстор-стратег и да наточи острието на справедливия си гняв, защото враговете му са страшни, задачата му – непосилна, а залогът невъзможно висок.