Жената Везни - Тема N°6

Като-гледам нещо интересно по ТВ, а трябва да пренеса чинии и др.ползвани неща в кухнята редовно всичко тъпча в хладилника по инерция- например празна кофичка от мляко с лъжицата вътре, празна неизмита чиния...пакет недоядени бисквити.... а бе важното е , че са прибрани, нали. Веджъж и кърпата за ръце напъхах там.  Спирката си изпускам.... тел.или портмоне забравям, пари да си сложа в портмонето също....с две различни по вид , но иначе черни обувки,веднъж на изпит отидох. Така бързах да не закъснея, че не съм видяла. Има и други....после.

Моя приятелка, Везна естествено скоро разказа как тръгнала на работа. Пеша ходи, на 15 минути от тях е. И върви тя, ама нещо не и е комфортно, поглежда, с различни обуща. Върнала се, ама вика: вървя и сама си мърморя под носа, че акъл нямам, а хората ме гледат със съжаление - хахо е явно, с различни обувки, сама си говори... ама па иначе се е наконтила!

Ох,срам не срам ще ви разкажа нещо от миналото лято. Прибирам се аз от центъра на обяд,в рейса жега,шофьора надул радиото на всички шофьори Веселина,на мен почва да не ми понася и вадя слушалките от чантата. Всичко много хубаво,слизам си аз и решавам да се отбия до супера на спирката да взема нещо. Влизам избирам си чудни круши,плащам и си тръгвам,стигам до входа започвам да търся ключовете и по едно време се усещам,че нещо ми е много леко. Преглеждам пликчето с крушите,о каква изненада😂Вътре се мъдрят само две от купени 6-7. Поогледах се,ами не бяха пред блока. Не ща да знам каква картинка съм била,вървяща и ръсеща круши😂😂😂

Моето жилище е в друг град.
Тръгвам аз на път, да си видя имотеца.
И се сещам, че ключовете не са у мен  
А на всичкото отгоре са закачени на връзката, на която са и ключовете за жилището, в което живеем.   Да не ги забравям и да са винаги в мен  .
Половинът е на работа, а и аз се усетих вече в автобуса как съм се наредила.
Нали си знам, че наш'та зодия сме все гении, съм си оставила ключове в приятелка.  
Обаче от този случай, имам ключове и в портмонето  .
Общо взето гледам да се подсигурявам против заплес.
Преди да изляза, винаги оглеждам всичко.
Натискам поне веднъж бравата за проверка, дали съм заключила и така общо взето избягвам моментите от миналото, когато съм излизала от работа, за да проверя дали всичко е наред.

Добре, последно: преди много, много години, децата малки, ние млади и бедни, ще ходим на море с влак. Двама отиват на море с детската градина, един с нас. Те пътуват за Варна в 22:40, ние за Бургас в 23:20. Събирам багажи на деца, на нас и в една раница си слагам най-важното - пари, документи, очилата и разтворите за лещите. Тръгваме по-рано да оставим двете хлапета, пътуващи за Варна и да си чакаме нашия влак в 23. Нашите на вилата, вкъщи е само баба - на 92, полу сляпа, трудно чува и залита като ходи, та се подпира по стените, иначе напълно с акъла си. Тръгваме ние към 21:30, заръчвам ѝ аз да заключи вратата след нас и да си ляга. Ключ няма да взимам да не го затрия, като се приберем след 10 дни, ще има кой да ни отвори. Чао - чао! Ключа щрака, потегляме.
Пътуваме си блажено с трамвая и аз по едно време по средата на пътя... Леле, мъжо, раницата! Ква раница бе? Ми оная с всичко важно! Къде е? Ми у нас на шкафа в коридора. Ми сега? Деца влак ще изпуснат, сигурно и ние, часа е почти 22, ключ от нас нямам, баба е полу сляпа и полу глуха,  и си легна. Звънеца едва се чува като звъни, а аз ѝ казах, ако някой ѝ звъни да не отваря...
Мъж ми вика: слизай и се оправяй! Ми сега?!
Слизам, спирам едно такси, пари нямам и му викам на човека: карай бързо на живот и смърт е! Разказвам кво се случва, той се хили и вика: не знам, сестро, ама си го закършила яко и само Господ може да ти помогне! Е, тва и аз го знам...
Стигаме до нас. Звъня, той звънеца жужи едва-едва! Викам на вратата "бабо, бабо"... Събудих входа, блока и още три съдедни... Не, братче, къде ти ще ме чуе, а времето препуска. Думкам вече яко по вратата. По едно време се чуват стъпки сякаш и някой плахо отвътре вика: кой е? Аз съм бе, бабо, отвори ми, че забравих нещо. Да, ама женицата извадила ключа след като заключила, за да може да си отворят нашите като се приберат на другия ден и сега посмъртно не може да уцели ни ключалката, ни кой е ключа от цялата връзка. Аз съм направо в предсмъртна агония... Времето па тоя ден препуска бясно... Сетих се по едно време и с цяло гърло викам, да ме чуе, за да ме разбере, хич не ми е за съседите. На втория етаж сме, казах ѝ да се покаже на терасата и да метне ключовете, аз ще си отворя отвън. Е, получи се! Чудо! Грабнах раницата, казах ѝ, че тоя път наистина повече няма да се връщам, но заключих отвън и си помъкнах ключа с мен. Таксиметраджията ме чака и вика: жено, ти си вълшебница, успя! Тук чувах фанфари вече! Викам му: сега гледай и ти да успееш, карай бързо и ако те спрат, ще кажа, че раждам. Далечко сме от Централна гара, ама стигнахме 10 минути преди влакът за Варна да тръгне, мъж ми готов да легне на релсите докато дойда. Като ме видя, че търча, все едно Господ видя. Успях, децата заминаха. Мъж ми вика: дай ми поне парите и паспортите, че каквато си шматка, главата ще си забравиш някъде! И акуратно ги прибра някъде в него.
Качваме се ние в нашия влак, с приятели сме, пътуваме общо 5 големи и три деца, купе първа класа, да го опнем да спят децата. Настанихме ги, след час заспаха. Завихме го нашия на баща му с дънковото яке и запътувахме. Сутринта в 6 цъфваме в Бургас и ще поемаме към Несебър. Отивам аз на гишето на гарата да заверя билетите за връщане и жената ми вика: дайте паспортите(още бяха ония зелените тефтерчета). Връщам се при мъж ми: дай паспортите. Джоби се той... Ми... нЕма ги! Как ги нЕма бе?! Нали ги взе да не ги затрия аз. Еми, да, ама ги нЕма. Ми сега?! Събрахме два мозъка в един... трябва да са паднали в купето като завихме детето с якето! Проблясък, сигурно е така. Помните класическите дънкови якета, че имаха едни ниски вътрешни джобове, там ги сложил човека и кво по-лесно от това да изпаднат. Тичай на перона да провериш в купето и без тях не се връщай! Да бе! Я тръгвай с мен! И двамата зарязваме детето при приятелите и се връщаме при влака.
Да, ама... на перона влак няма! Питам някакъв жепеец: човече, къде е влакът, дето сега пристигна от София? Ааа, няма го! От тук на една гара на три километра ей натам, да го чистят и да се връща после обратно. Б@си, ми сега! Тичаме за такси! Моля ви се, закарайте ни до тая гара, дето чистят влаковете. И трима кретени отказаха, щото било много близо, те кратки курсове не правели... Накрая един се нави. Качи ни, стигнахме, тичаме, влака там. Горе-долу помним вагона, те май са два само първа класа. Влизаме в купето, търсим паспорти - няма ги. Ужас! Накрая мъж ми се сети, че седалките бяха дръпнати на легла да спят децата и дръпна тази дето беше сина ни, те под седалката, но ако не се издърпа, посмъртно никой няма да ги види и намери. Направоооо... лудница. Върнахме се на гарата, заверих билетите, хванахме рейсчето за Несебър и най-после пристигнахме. Само се молех после след толкова премеждия при тръгването, да се върнем всички живи и здрави! Никога няма да я забравя тая щуротия, дето ни се случи тогава... Беше пълен абсурд!

Ехх, много се смях докато ви четях Аз май не забравям толкова, случва ми се, но в границите на нормалното, обаче съм много "спъната", все ще се ударя, все ще падна, ще се спъна, ще се ударя ...имам два сериозни удъра ...един път паднах по едни стълби, крака, ребра ...и един път в един дъжд пред блока ...коляното ми беше разбито ...като го видях ми стана лошо ...пък да не говорим в училище по физическо какво чудо беше ...
да си признае по разсеян човек от моя шеф (близнак) не познавам
Меркурий ли е какво е не знам ама определено ми се отразява нещо ...усещам голямо напрежение ...иначе внимавам какво говоря и какво пращам, дано няма нищо сериозно ...

Живота понякога си прави шеги с мен май ...аз съм човека, който каквото и да станеше не искаше да се мести в друг град, а сега съм изправена на прага точно на това ако искам да съм с човека, с който съм сега ...много ме е страх, няма да стане веднага, но ...ще ми е много трудно ако се случи ...чудя се как да го убедя, че преместването при мен ще е по-добрия вариант ...

X-RayLily,деня ми започна със смях благодарение на твоята история 🤗

И аз много падах,но откакто се е роди детето май съм станала по внимателна. Имам такива велики падания,че се смея сама като се сетя. Ще ви разкажа за едно от последните. Тъкмо се бяхме загаджили с ММ и аз работех в един ресторант,а той дошъл да ме види на обяд. Обаче решавам аз да ида до близкия супер да взема две три неща. Пазарувам ама нещата са малко повече от две три,че и колежката ме помоли да и купя нещо. Излизам аз от магазина и пред него има две стъпала,незнайно как си преплитам краката и се пльоскам по лице на плочките,а покупките за които не взех плик около мен. Хората се втурват да ми помагат,а аз се съсипвам от смях и се чудя как ще се появя пред новото гадже с току що ранени колена 😂😂 Той пък като ме видя и като взе,че се притесни милия,а аз името не мога да си кажа от смях.
Сещам се и още една работна травма. Пукнах ребро на работа,ама гордо гордо си останах цял ден,чак на другия ден ходих на снимка.

  Успокоих се.Не съм само аз значи.
Гафиве имам много.Цяла книга мога да издам.Ходила съм на училище посред зима с джапанки  Водила съм племеничката ми на градина по пижама.Правила съм сладкиши без захар,а кекс без брашно.И още и още............А падането ми е специалитет.

А аз никога не съм и предполагала, че това с падането е от зодията! Толкова пного падаХ, че имаше моменти, в които никой друг човек не би оцелял без да се е потрошил солидно, предвид това, че аз съм и доста голяма жена. Направо е чудо, че се оказвах без никакви поражения след жестоки падания... На 34 колежките ми направиха прощъпулник, не се промениха много нещата, докато няколко години след това, много близка приятелка с любов ми омеси питка и го направи пак по всички правила. От тогава май само веднъж паднах зверски и беше невероятно, че не счупих нищо и не си избодох очите! Най-малоумното ми падане, съчетано със счупен крак е вътре в... трамвай. Но за тия неща ще разказвам друг път.

X-RayLily

За пореден път се убеждавам, че жена Дева не ми е на сърце.
Отскоро общувам с една персона (колежка), но вече нямам търпение да дойде моментът, в който няма да ми се налага да си комуникираме. Все тя най ги разбира нещата, все знае всичко. А, че е най-некомпетентата не го признава! И много обича клюките.


X-Ray, историите ти са един път!

Мани... Смахната работа

Аз пак ще се наложи да общувам със скорпиона, дето се посдърпахме. Той се обади, прибрал жилото и едно такова извинително. Не познавам мъже от тая зодия, непонятни са ми... Някак ми се ще да положим основи начисто, ама ми се струва, че няма да се получи и ще се даяждам аз...

Появата на този Скорпион може да не е случайна. Ретрограден Меркурий връща стари познати в живота ни.
Познавам двама Скорпиона. Ревниви, щедри, купонджии, работливи, отговорни, но и отмъстителни. Може да мине доста време, но не забравят да накажат.

X-Ray, кой дом ти е в Скорпион?

Че как да знам...

То този е за наказание, така ме нахендри преди време... Не съм аз, ма ние пък не сме отмъстителни. Иначе нищо не е случайно... По принцип! 

Възкресили сте темата след няколко години покой  Едно време беше любимата ми тема. Мама Цоцоланка не пише ли вече? 

От една седмица ми е много депресирано. Ако 1 ден се чувствам добре, то 29 дена съм зле. Силно интровертен тип съм и това ми тежи ужасно много. Трудно създавам контакти, а създам ли ги, трудно ги поддържам. Нека не прозвучи нескромно  , но съм симпатично девойче (знаете, Везните сме много чаровни  ), на което не му личи особено колко му е трудно да комуникира с хората, но само аз си знам през какво минавам и колко усилия ми коства това. Е ли това везнишка черта? Или си е просто следствие от детството ми...