КГБ = Клуб на Готините Баби - 181.

Добър ден!
чета и се чудя пияна ли съм била,не съм пила де,голямо писане съм ударила нощес.Изморена съм била,че още не съм подхващала никаква.Спах 2  часа нощес ,в 3  се събудих и не знам какво броих.И писаното  ми е объркано,че  и аз не си разбирам.Стачкувам днес,това  е.Вие си бачкайте.

Прибрах се аз, вчера. Изкарах една седмица с майстори на покрива, дървояди и белка. Дървоядите или се понаядоха, или са мюсюлмани и имат рамазан байрам - спряха да ядат. Белката не издържа нахалството  на майсторите да тропат по керемидите и възмутено се изнесе нанякъде - я по морето, я при роднини се запиля. Чакаме я да се върне, даже много трепетно я чакам, аз специално. Майсторите турнаха на входа на незаконно обитаваното от нея жилище примка. И сега чакаме...Ще ви уведомя за резултата. Обещала съм им банкет (на майсторите) с кебапчета и бира - почти като по време на избори. Ако ме отърват от белката, разбира се. Иначе не.
Последната вечер спах сама, понеже майка трябваше да се прибере в София да си чака пенсията. Беше тегаво да си сам нощем в огромната къща, па макар и със СОТ. Два часа след като останах сама, успях да падна. (Бива ме в това от малка.) Изпързалях се на трите стъпала към хола (минах ги гъзешком) и се прострях в цялото си великолепие на пода. Падайки, сритах крака на масичката с палеца си и тя ми отмъсти за грубото отношение - изкара си го на въпросния палец и още ми напомня, че така не трябва да се прави. Летейки към пода се чудех колко точно ще дам фира и мислено отбелязах, че падам близо до телефона, на едно-две филмови изпълзявания разстояние, а когато вече се намирах там, след завършека на падането и започнах да проверявам щетите по нещастното ми остаряло тяло, размърдвайки внимателно един по един членовете му, се почувствах щастлива за телефона и благодарна на създателя му. Изпитах голямо облекчение при мисълта, че ето нА, мога да звънна и мигом някой (съсед, син, приятелка) ще долети да ме спасява. За момент паническа пораженческа мисъл ме стрелна отровно (ако му е паднала батерията?!), склонна съм към такива мисли, за съжаление, обаче я изгоних с пръчка, може да се каже. Постоях там доста, (нямах бърза работа, колко е хубаво да си свободен от ангажименти!) размърдвах и опипвах места по себе си, като бях наясно, че някои поражения ще се разберат едва по-късно, както и стана всъщност.
Отървах се леко, мога да кажа. Нищо счупено, само някои разтегнати места и доста натъртени, които се обадиха на другия ден, вчера.
От друга страна, дето казват всяко зло за добро, поне си почивам вчера и днес. И без това се изморих да чистя призорци и да коленича пред стъпала безкрай, даже мускулна треска имам на дясната ръка и на краката.
Вчера от скука цял ден ядох и днес реших да не ям. Обаче не става. Залъгвам се с пресни орехи и диня, обаче не вярвам да стане. Ще се получи като в онази диета: цял ден маруля и краставици, а в 1 през нощта хляб, салам, кашкавал, масло, сирене, майонеза, сладолед, вафли, сухи пасти и изостанал шоколад.

Много смешно пишеш.
Светълчо,харесваш ми,хич не си мрънкало,обръщаш нещата .
Вероятно не ти е чак толкова смешно,както писането.Да  минава ...Няма да е все така.....Паднала жена все някога трябва да бъдем,защото това е животът.
Като ти доведат малчовците,ще забравиш  къде те боли.

 Гледам от обед никой не се е престрашил да пише!
А аз днес бях малко в Исперих. Ходих на гости на леля си \ дето е на 93 \ . Кака ми беше там с внука си, а утре си отиват, та отидох да се видим. Ами то не можем да се наприказваме! Чак към 16 ч \ от преди обяд \ отидох малко и у приятелката си, та и там 2 часа и половина. Автобусът ми беше към 19 и тя ме закара. И там приказки, докато дойде. В Кубрат бях след 19,30 и докато се прибера...стана тъмно. Вече от половин час съм у дома и сега влязох да ви нагледам. Та такава я свърших днес! Някои правят зимнина, някои падат, а аз хайманосвах
Светле, насладих се на разказа ти, но сигурно не ти е било смешно

Борянка,  разбрах  какво си написала нощес. Не ми се струва като на 3 ракии. Ами това е живота - изменят се храните. От разни Е-та и подобни, от химия и от там и вкуса ни се изменя. Колкото и да се стараем - не става като преди 30 год. Мин. лято реших да направя  сладко от сини сливи във фурната. Правили сме го с майка ми много пъти. Най-вече аз, тя само даваше мъдри указания. Ами сегашните сливи и захар уж като едновремешните на външен вид. Но вкуса хич го няма, блудкаво. Опитах бурканчетата и ги оставих до кофите за боклук.
Светалчо, много хубаво си го описала. Посмях се на твой гръб в работно време. Но на живо сигурно хич не ти е било до смях. Случват се такива работи. Аз за да си помогна сама в подобни случаи в къщи съм с домашна дреха с джобове. А  мобилния влиза в джобчето веднага след като се прибера. Та където и да се случи лошата случка ако мърдам да мога да повикам помощ.
Янке, браво на бабата - 93 г. Дано и ние сме като нея.

Айша ,радвам се,че  нещо ми се разбира.Мислих каква  смотана се изкарвам,не съм.Много неща ми се получават,просто си признавам несполуките.И ми се иска  да съм на онова ниво,дето никога няма да се върна на него.Просто с годините възможностите са други-става бавно.Изморявам се бързо.В общи линии  стават нещата,но искам повече  и по-добре.Което не е лошо,ама....То  какво ми остава,освен да се помиря със себе си за нещата,дето още не си  признавам и на себе си,има още от тях,не с всичко съм се примирила и  не от всичко отказала.И добре,че  е така,има нещо още....

Борянка, не само ние сме се изменили.
То и продуктите уж са същите, но не съвсем.
Според мене и затова не се получават нещата.

Вчера, 07.09.- четвъртък, открихме Новата пенсионерска учебна година, сещате се кой написа ПЕСЕН-ПОЕМА на тема "МЪЖЕ... МЪЖЕ... и ОШЕ НЕЩО!  
Голям смях падна, получих много аплодисменти и ми казаха: "Че може да не ставам за мотика и куки, ама все за нещо ставам"!  
Днес, петък, открихме Новата пенсионерска учебна година и с тракийците, попяхме си, разказахме си весели случки и комични ситуации, посмяхме се.
И в двете дружества си пожелахме да сме живи и здрави- от правнуци, до нас най-големите, да сме редовно на сбирки, мероприятия, екскурзии... да ни е весело и приятно в Пенсионерския клуб.  
Малко се натъжихме, когато и в двете дружества почетохме тези, които ни напуснаха в последната година и не са вече между нас, а диригентката на Хора на тракийките, просто ни разплака с разказа си за първата година, когато е дошла в квартала ни да ръководи певиците. Било в началото на демокрацията, и тя и съпруга й съкратени от държавната работа, с двама сина студенти, и понеже живее на другия край на града идва с два автобуса до Аспарухово и за да пести пари от билети вървяла пеша.
Каква била изненадата й, когато още на втория път, като си тръгвала за дома, в джоба на якето си намерила два лева! За да не я обидят или притеснят! Тогава билетите били по 50 стотинки!
И така, докато си намерила работа, отново като учителка по пеене.
Недоумява как са разбрали тракийките, че е в затруднение, а колко им се е пеело, само си представете!
Как да не се просълзи човек!
А как вибрира Аспаруховия мост....., аз само веднъж минах пеша по него, втори път не искам!  

Наистина съм горда и доволна, че с такива Хора минават дните ми!  
Жалко, че в днешно време "другите са повече"!

Лека нощ!  

 Айша, като отидох - не ме позна! Но като разбра коя съм започна да пита за брат ми, за братовчеди...Абе, с акъла си е по-добре от брат ми. Впрочем мисля във вторник да отида да го видя.После ще пиша. А леля малко не чува, но имат една тетрадка и като пиша в нея  - тя чете. Без очила!

Яне,ти защо мислиш съм във форума и нета въобще?Заради писменото общуване,другото не върви.Но  съм на едни 30 години   от тази леля,та  жива и здрава да е ,и  с писане става.
Понякога ми пращат музика,мълча си,как да обяснявам,че нямам звук на компа.И като обяснявам е същото-не разбират.Трябва да ти е близо това,за да усетиш какво  е.Иначе се забравя.Та отиди и виж брат си,ще му е хубаво,а  и на теб.

 Добро утро, момичета!
Чак сега пия кафе, та да предложа и на вас:

            

 Приятен почивник! И честит празник, за който го зачита!

Аз го зачитам 
Благодаря !
И за кафето благодаря !

Честит празник, кагебейки! 

И ние с ДС го зачитаме днешния ден, за нас си е празник! 
Седнахме на обяд на масата, той сипа по една-две евксиноградски ракии, салатата, скарата, пихме по една две чаши бяло евксиноградско винце и сега лягаме! Наздраве и на вас! 

В късния след обяд сме канени на  Пантеона на митинг-заря, но няма да отидем, не ми се стои права, кръстът ми не е съгласен, ще гледам фойерверките от терасата. 

ДС се справи с дневната стая, боядиса стени, таван, черчевета, врати, утре излизаме с Дилянчето за теракота, дано да харесам нещо, та да започваме хола. 

Това е при мен!

Приятни почивници! 

Боже Танитка ! ДС е мъж мечта. Може ли да ми го заемеш за известно време ? Обещавам да ти го върна, ама нем и вярвай много 

Е ,хайде и аз да спомена днешния празник!
Май не сме много дето го тачим!😎
То за това живеем в демократична страна де.Но това е друга тема ,която не искам да подхващам.

Танче-разцелувай ДС от мен!
Браво на него!

Хули,а ти с двама мъже,а?😂😂😃

В нашио град има панаир.Снощи пяха и свириха Канарите.
Два часа и половина не спряха.
Потропахме хоро,хапнахме и пийнахме,посмяхме се.Ами като на панаир .Разтоварихме малко.
А да-и локум си купихме,розов ,сладък,мекичък😂