Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №7

Бомби през 17 век? Брей!

Хем се отказа веднъж да го убие,защото е много привръзан към него, хем сега пак ще го убие.Недомислица на сценаристите.Можеха нещо по-нормално,и по-интересно да измислят за него.Изобщо тъпа работа, пък и с тази бомба,тцтцтц. На мен ми се искаше историята им с Кьосем да се развие, въпреки,че нали уж е невъзможно и неприето...

Осман прекали, просто прекали. Поблазни се и той от властта, можеше да пожали Мехмед, но си намери причина да го отстрани. Оказа се много долен. Иска да го уважават, да му се подчиняват, а нищо не прави по въпроса. С убийството на Мехмед само си навлече гнева на народа си, убедена съм, че с тази негова постъпка се сложи началото на неговия край.
Много ми допада образът на Мурад, още от сега сценаристите показват, че той е достоен за владетел, изключително смел, отговорен и справедлив.
Искендер много се промени и той, подхлъзна се в грешната посока, слушайки майка си. Чак Зюлфикяр да му целува ръката. Абе ейй, до вчера беше прост войник, верен на султана, от днес вече падишах ще става. Не ме е жал за съдбата му, заслужава си я.
Зюлфикяр не смятам, че е верен на Искендер. По-скоро, приближавайки се до него, ставайки му доверен, ще спази обещанието си към Ахмед да пази децата му. Знае, че има влияние върху Искендер и съм сигурна, че това му се върти в главата. Според мен ще си остане верен на Кьосем до последно.
Четох, че Осман не оставя наследници, нали има син от Мелексима, какво става с него?
Хаджъ Ага ще се върне ли? Той ми е един от любимите герои в сериала

  Осман ще има деца и от друга жена, отново голямата любов не е толкова голяма. Децата ще бъдат убити след свалянето на Осман от престола. Халиме...   

Зюлфикяр е верен на държавата, а макар и със смените на закона, за него наследници на престола са синовете на Ахмед. И според мен, докато и един негов син диша, той няма да предаде семейството на Ахмед. Той пожали Искендер, но с идеята да му даде шанс за нов живот, нова самоличност, някъде далеч от Истанбул. Искендер според мен, освен болезнените спомени от миналото, освен фактът, че е поставен в прислужническа роля на собственото си семейство, голяма роля играе и любовта му към Кьосем. Според мен има наранено мъжко его и си мисли, че тя е предпочела Ахмед, защото е султан. И това може би засилва амбициите му

Осман в историята доста нарушава правилата, като взима за жена дъщерята на шейх-юл-исляма. Тя е от  много уважавано семейство, свободна мюсюлманка. Тя не бива да е част от харема, било то и на падишаха. Ще роди две деца на Осман, но след смъртта му. Момчето умира като бебе

Аз лично не мисля, че е прекалил или че е долен...просто той преценява нещата от своята гледна точка, а не обективно и безпристрастно. 1. За него Мехмед е пречка и заплаха, както и да го погледнем, за съжаление. Мехмед е роден син на Кьосем, която има огромно влияние и власт...само тя да реши да "щракне" с пръсти и Осман няма вече да е султан, а Мехмед. 2. Самият Мехмед не би го пожалил, ако беше станал той султан, това е ясно, ясно е и на самия Осман - той виждаше завистта и злобата от страна на Мехмед. 3. Лала Йомер манипулира успешно младия Осман и усилва страховете му от детрониране и от заговори. 4. Самият Мехмед падна в капана на Сафие, Халиме, Давуд паша и Дилруба - получил невярна информация той избяга от двореца и се скри в еничарския корпус, което се разглежда като опит за бунт или опит за заговор срещу султана...като това става един вид "доказателство" за Осман, че думите на Лала Йомер са истина. Да не говорим, че ако Мехмед се качи на трона, то тогава той ще убие и момченцето на Осман - шехзаде Йомер. Осман го е било страх и за детето му.
Лично за мен, постъпката му беше логична и разбираема, но разбира се, от човешка гледна точка ужасна и неоправдана. Всичко беше един план, разработен от Сафие султан: Лала Йомер, който винаги насочваше Осман в грешна посока и срещу Кьосем и братята му, страховете, които му всяваше и за капак - клопката за Мехмед. Повечето султани биха реагирали така, още повече, че Осман се възкачва на трона на 14 години.
Нека не забравяме, че капан, подставени улики и вечно поддържан страх от детрониране (ВВ Сюлейман) бяха в основата на това един баща да заповяда убийството на собствения си син, какво остава едно младо момче, непрекъснато плашено и настройвано от учителя си да направи немислимото в следствие на страх за живота и властта си.

Отново лично за мен, постъпката на Искендер е логична и е резултат от много фактори и за да го разберем трябва да погледнем от неговата гледна точка: той се чувства унизен и отритнат...слугувал е на собственото си семейство, а е трябвало и той да заповядва и да му се кланят; бил е верен и е спасявал живота на Кьосем много пъти, но получи смъртна присъда заради нещо, върху което няма власт - чувствата си. Всичко, което той прави сега е следствие на гняв, потъпкана гордост и желание за реванш. Лошото е, че както вече бях споменала веднъж - сценаристите развалиха образа му, като изведнъж промениха характера му до неузнаваемост и сега държанието му стои изкуствено и нетипично за досегашния герой. А именно: мрънкането, желанието да му целуват ръката, оплакването...не са типични за еничар, кален в битки. Дори и да има желание за борба, дори да е гневен и зъл, очаквах друго поведение: по-обрано, по-мъжко...до края.

Той даде шанс на Искендер да започне нов живот далече. Фактът, че Искендер се върна, вече означава, че ще създава проблеми на истинските и законни наследници на трона, което Зюлфикяр няма как да допусне.