Въпроси за приемното семейство?

Да отговоря малко на някои въпроси.
1. За приемна грижа се определят само деца, които не подлежат на осиновяване.
Ако по време на приемната грижа се променят обстоятелствата, тогава приемното семейство се ползва с предимство, ако кандидатства за осиновяването му.
2. Детето не може да излезе извън България без съгласието на биологичен родител.
Дори родителя да се съгласи, пак може да се заведе само на екскурзия или почивка, но не и да се отглежда в друга страна.
3. Ако на детето му се наложи животоспасяваще лечение, също се иска съгласие на биологичен родител, за да бъде лекувано.

Сега малко и от мен. Проучването за приемна грижа е почти като проучването за осиновяване, но се минава и обучение. Дали е достатъчно или не, не мога да кажа, но съдейки по форума и осиновителите в него, мога да кажа, че децата са щастливи, че имат такива родители. Значи все пак проучването е достатъчно.
За възнаграждението на професионалното приемно семейство не мога да говоря. Не мога със сигурност да кажа дали съм "за" или "против" него, но съм изумена, че има хора, които си мислят, че някой би взел дете само заради парите. В България възнаграждението дори не покрива издръжката на самото дете.

Във Варна и областта приемната грижа има най-широка гласност, за това и приемните семейства са много повече. Тук редовно се разпространяват рекламни материали, организират се срещи, които са достъпни за всички граждани и на които се обяснява какво е приемната грижа.

Мата, непълното осиновяване е добра алтернатива, но тук говорим за деца, чиито биологични родители не се отказват от тях.

Монда, за дом "Другарче" ли говориш?

За отделен форум, не мисля, че е необходим, но е добра идея да се закове една тема.

Едно мнение, звучите доста компетентно, затова, бихте ли разяснили в повече детайли тази разлика. Би било полезно за много хора.

не става дума да вземе някой детето само заради парите. не исках да кажа това. но да се разчита на самарянство и само добра воля за настаняването на дестина хиляди деца е меко казано наивно. хора с добри души и сърца просто трябва да открият в тази професия своето призвание.
така е и в други държави. осиновяването и приемната грижа трябва да са стриктно разграничени.
възнаграждението трябва да е много по високо и да нараства в по голяма степен за повече деца. отделно издръжката за детето като средства трябва да се увеличи.
има хуляди самотни майки, които биха взели деца от сърце, но едвам хранят своите. същото важи и за много семейства с ограничени доходи.
ако искаме нещо да е популярно, трябва да е и атрактивно. когато има повече кандидати, проучването може да е и по-задълбочено. да не забравяме, че има и деца претърпели насилие, малтретирани и сексуално и физически. за това си трябва една много здрава подготовка. за да можеш да се справиш с подобна ситуация.
колкото до отказа. ами непълното осиновяване има и съвсем други условия на деклариране на така наречения отказ. защото той гарантира запазването на роднинските връзки с биологичното семейство. нито смяна на име е задължителна, нито прекъсване на контактите.
мисля, че родители неподписали декларация за съгласие за пълно осиновяване биха подписали такава за непълно. поне доста голям процент, защото това не значи да се откажат от детето, но да му осигурят възможност за по-добро бъдеще.

Мата, за възнаграждението не говорех на теб. Права си, разбира се. Едно адекватно заплащане би осигурило по-добър живот на повече деца.
Би било добре повече деца да бъдат осиновени (дори и непълно). Да, но пак остават тези деца, чиито родители ги оставят временно с надеждата до една година да си стъпят на краката и да могат да си вземат децата. За съжаление годината свършва, резултата е никакъв, отиват да го видят и... да го оставят за още една година.
Спомням си един случай. Бях останала сама в дома. На възпитателката и се наложи да излезе за малко и телефона звънна. Вдигнах го и от среща възмутен мъжки глас започна да ми се кара, че не полагам грижи за дъщеря му. Заплаши ме с всички възможни институции и с физическа саморазправа. Докато се опитвах да го накарам да млъкне, човека ми обясни, че дъщеря му от три дни проституира в Бургас, защото аз не и осигурявам необходимите грижи. Дъщеря му през това време беше в общата стая (много се съмнявам, че дори знае къде се намира Бургас). Извиках я на телефона и и дадох да говори съвсем малко, колкото мъжа да се увери, че детето му е живо и здраво и се намира в дома. След това взех слушалката и му обясних, че аз осигурявам на дъщеря му покрив над главата и, топла вода, когато поиска, чисти дрехи и обувки, три пъти на ден храна, обучение и възпитание и го попитах какво точно той е осигурил на дъщеря си. Може би не бях права, но мъжа млъкна. Като се върна възпитателката, от нея разбрах, че въпросния мъж е алкохолик. Съпругата му е починала при раждането и той сам е дал детето си в дома с идеята да си я вземе скоро. Не знам колко е скоро, но тя е оставена от раждането си, а сега е на 15 години.
Та дали този човек ще се съгласи някой да му осинови детето, пък било то и непълно?
Повечето родители, оставящи децата си без отказ, са такива.
Има и родители, които наистина си оставят детето временно, поради някаква причина и после си го взимат. На моята Ана майка и беше в затвора. Сега е на свобода и си гледа детето.
При приемната грижа за краткосрочно настаняване, в договора има точка, която урежда къде ще отиде детето после, като е задължително да е при родители или роднини.

Ето заради такива случаи трябва да има ясни процедури по отнемане на родителските права и те наистина да се прилагат. Но не искам да променям посоката на темата.
Отдавна и аз мисля да предложа да се закове тема за приемната грижа, хем да е по-лесно, хем да се отдаде нужното място и на този вид грижа за децата, отглеждани в институции. Предлагам да се събере в една такава тема и необходимата информация за това каква е процедурата, какви са изискванията, документите, за да може всеки, който се интересува, лесно да намери това, което търси.

аз съм на мнение, че работа от страна на социалните и на различни НПО та би довело до канализиране на информацията. именно подобни родители биха могли да бъдат спечелени за каузата на непълното осиновяване. ако са напълно наясно за какво става дума. мисълта, че все още са въпреки всичко родители на детето не е малко успокоение. но след като няма информация и никой не им предлага този вариант като компромисен, няма и да има такива, които да го обмислят. друг въпрос е, че например могат един ден отново да претендират за родителските си права, по простата причина, че закона не го забранява. това е все пак едно успокоение. знаем, че по принцип подобни родители много рядко успяват отново да стъпят на краката си.
за мен е най- важно социални, биологични родители и кандидат осиновители и кандидат приемни семейства да бъдат много добре информирани и да им се предостави избора как да постъпят. и ако възможностите са повече, логично е и решенията да са повече и така всеки да намери адекватното за него. и с това да се намали в крайна сметка реално числото на децата по домовете. колкото повече възможности, толкова по-добре.

Информацията може би трябва да е за биологичните родители.
Когато някой човек реши да вземе дете, той със сигурност се сблъсква и премисля различните възможности, докато за биологичните родители най-често избора се свежда до "да го оставя или да го гледам". Те избират сдамо измежду тези две възможности. Значи излиза, че проблема е още с оставянето на самото дете. Тези, които са с отказ - за тях е ясно, те попадат в регистъра и имат шанс да бъдат осиновени. Тези, които нямат отказ... важни са причините, поради които нямат. Основната причина е, че родителите смятат, че ги оставят временно и ще си ги вземат някой ден. когато обаче минат 6-7 месеца и този ден не е настъпил, на тях трябва да им се предостави информация, за да могат да решат как да постъпят.

Кудкудяка или както там се чете-извини ме,но ника ти е труден за разшифроване-защо да съм некоректна към кандидат осиновители с решението си да стана приемен родител? Всеки сам решава как да постъпи,не мисля,че с нещо преча на хората,решили да осиновят дете! Доколкото знам,май се осиновяват повече бебета. А какво става с по-големите дечица,оставени по домовете? Приемната грижа е вариант и за тях. А що се отнася до моста от приемна грижа към осиновяване-ние си говорихме,че ако много се привържем към детето и то към нас и дъщеря ми и в един момент родителите се откажат от него,защо да не си го осиновим? Ами и то като порасне само поиска да бъде наша законна дъщеричка?
Сигурно има много въпроси по отношение на двата вида грижа за децата,но това могат само висшестоящите инстанции да решат. За мен по-важното е ,че още едно дете ще може да бъде изведено от домовете.

Не казвам, че точно ти си некоректна, просто съм на мнение, че ако се използва приемната грижа с цел да се осинови конкретно дете и да се пропусне чакането за дете при осиновяването, това е некоректно. Приемната грижа е нещо много добро и вярвам, че макар и бавно, ще добие популярност.

Не съм го приела лично,но така или иначе съм кандидат за приемен родител и ми се искаше яснота по въпроса. Даже за секунда не съм си помислила,че това ще е лесния вариант да си взема дете. Още повече процедурата по приемна грижа е дълга и много трудна-проучване,медицински документи,обучение-ЗАДЪЛЖИТЕЛНО-срещи със социални работници и още камара други формалности. Подадохме молба лятото-още чакаме да ни одобри комисията. Не знам даже и кога ще се събере тази комисия. Ако ни одобрят,ще мине още време,докато направят профилите на децата и ми намерят подходящо дете. После напасване......ами ако детенцето не ни хареса-не ние него,а то нас? Защото има и такъв вариант.
И после само негативи-срещи с биологични родители,възможността да се върне при биологичните си родители,повечето задължения,отколкото права като родител?
Като четеш всичко това,как ти се струва,кое е по-лесно-осиновяване или приемна грижа?
И въпреки всичко една голяма радост-едно дете ще има дом,дъщеря ми сестричка,аз-още едно слънчице в къщи. Само заради това си струва да се боря.

Няма нищо лесно на този свят, аз лично нямам намерение да обръщам темата в безкрайни обяснения, никъде не съм казала, че приемната грижа е лесна работа, явно нещо си решила да ми четеш постовете накриво.
Реално в момента в България няма много кандидати за приемни родители и затова им се прави реверанс почти навсякъде и те могат да посочат на кое дете искат да станат приемни родители. След това, разбира се, е възможно да им бъде направен още един жест и да им се помогне да осиновят това дете ако желаят и има възможност за това разбира се. И това е вътрешна неофициална информация от Агенцията, аз не развивам хипотетични ситуации.
Това имах предвид, че е лесния начин да не чакаш да те извикат за дете, а можеш дори да си го избереш. Проучване има и в двете процедури и те са почти еднакви, с изключение на обучението, което трябва да се въведе като задължително и за кандидат-осиновителите. Надявам се сега да е станало напълно ясно какво съм искала да кажа.

Аз неразбирам защо тук се завихря спор?!Всеки е прав за себе си и не мисля,че някой трябва да доказва на другия кое е по-правилно.Осиновителите знаят с какво се захващат,както и приемните.И в двата случая има плюсове и минуси.А що се отнася до избора-по мое мнение за сега приемни родители стават в повечето случаи хора,които по една или друга причина са имали контакт с такива деца.И това са семейства,които вече имат свое дете.И не мисля,че затова трябва да се упрекват!Защото след взимането на детето,те са подложени на непрекъснато наблюдение,трябва да обясняват на детето колко са заети БР и разни други причини,поради които не идват да го видят.Трябва да подържат връзката между тях,което повярвайте ми не е лесно.И не мисля,че някой ни прави реверанс!!Защото вие,осиновители,след това третирате детето като свое,докато при нас не е така-хем е наше,хем не е!Но въпреки всичко и тези пораснали дечица,с неустановен статут също заслужават да имат семейства.И това е начина!!!

Вижте сега. Малко пояснения, защото иначе пак ще стане седянка с наддаване.

Кукуяка е от хората, които са малко по-навътре с някои брожения по държавни институции и предложенията за промяна в закона, които внесохме в не една от тях.
Между тези предложения имаше едно, което касаеше именно - приемната грижа като мост към осиновяването.
Имахме предвид ситуациите, когато по една или друга причина, при начало на осиновителна процедура за дете, нещо се забави (подпис от биологичен баща и т.н.), за да може детето, вместо да стои още месеци в институцията, да влезе в новото си семейство и на по-късен етап да бъде законно осиновено.
Имено в МП, обаче не се съгласиха, поради същите причини, които изтъква Кукуяка и всички ние се съгласихме, че би отворило врати за неправомерни действия.

Приемната грижа не е лъжица за всяка уста, затова казах, че не може да осъждаме хората, които са преценили, че не е за тях.
По същата причина не съдя хора, които не искат да осиновят по-голямо дете. Все още никой, никъде не казва и не пише какви са точно тези специфики, какво водят със себе си, как да се подготвят хората за подобна ситуация. Знае се, че не е леко и толкова. Като добавим към това и липсата на отпуск по майчинство - ето защо, по-големите деца не са особено желани.
Въпрос на отговорност е да преценим най-правилно с какво можем да се заемем. Тези деца са страдали достатъчно от безотговорността на други възрастни, затова понякога е по-добре да кажем "не", отколкото да надскочим възможностите си.

Спора е безпочвен. Не знам за кой път ще го повторя, но за приемна грижа се определят само деца, които не подлежат на осиновяване.

Stillness, да го кажем иначе тогава:

На процедура по пълно осиновяване, поделжат само децата вписани в Регистъра по осиновяване.

И сега погледни отвъд тази фраза: в този регистър не са вписани не само децата, чиито родители са ги оставили за временна грижа, но и тези, за които никой още не се е погрижил да задейства процедурата по подписване на декларация за съгласие за осиновяване. А това поставя нещата в съвсем друга светлина.

За хилядите деца по институциите ни, има причина, но това не са хората, които отказват да ги осиновят или да им станат приемни родители. Със сигурност, не са най-важната и основна причина.