Въпроси за приемното семейство?

Не си разбрала правилно. Имаме си батко, рождения син на мъжа ми, който е при нас всяка седмица през почивните дни и ваканциите. Осиновихме дъщеря ни, преди година и тя страда, когато баткото си отива при майка му.

Дори и дългосрочно, колко? Десет години, 15, 20? Какво значи дългосрочно?

Защото дъщеря ми и без това преживява всички раздели тежко. За баткото също имам известни съмнения, че ще му дойде в повече. Има ли приемни семейства със собствени деца? Какви са им наблюденията, обще взето това питам.

Извинявай , не съм те разбрала.
Колко дългосрочно? Ако от Агенцията шреценят, че ти полагаш по-добри грижи, отколкото БР биха могли да положат,  то тогава може да бъде настаненно  до пълнолетие у  приемно семейство.
Лично аз , за себе си съм убедена, че най-лошият вариант за детската психика са домовете. Оттам нататък- каквото и да се направи, все ще е по-добо.

Дуци, имаш право да избереш неутрална територия. Но дори и да го посещават в дома ти, няма да се изсипе цяла ромска орда. Имат право да го посещават само родителите и то в присъствието на социален работник, за останалите роднини ти можеш да решиш дали детето ще ги вижда или не.

DarZaMen, много зависи от самите деца и от формата на настаняване. Ако е дългосрочно, не може да се говори за раздяла. По закон дългосрочното настаняване е до навършване на пълнолетие на детето, но това не означава, че като стане на 18 и ще трябва да се изнесе. Дългосрочното настаняване е алтернатива на осиновяването, но за деца, които не могат да бъдат осиновени. Наличието на други деца в семейството е по-скоро ползотворно. Нали и при биологичните казват да се направи второ, докато първото е малко, че да са двечки
При краткосрочното и средносрочното раздялата е сигурна и е упоменато в документите, точно до кога детето ще стои в приемното семейство и къде ще отиде след това /при родители или роднини/. Краткосрочното е от 0 до 6 месеца, а средносрочното от 6 месеца до 1 година. Тъй като предварително се знае срока, може да се подготвят самото дете и децата в семейството, като им се обясни, че това е само временно, т.е., че детето ще гостува за известно време.
Всяка раздяла е болезнена, но от направените проучвания във Великобритания е установено, че :
# С възрастта нараства и уязвимостта към емоционални проблеми, свързани с привързаността ( след 6 месечна възраст). Това увеличава и вероятността за неуспех на настаняването. Във Великобритания:
    * шансът за неуспех е при 1 от 10 настанявания на 5-годишни деца
    * шансът за неуспех е при 1 от 5 настанявания на 7-8 годишни деца
    * шансът за неуспех е при 1 от 2 настанявания на 11-12 годишни деца

В България с предимство за приемна грижа са децата от 0 до 3 години и децата с увреждания. Децата от 0 до 3 в повечето случаи се оставят от биологичните родители с идея да си ги вземат по-късно. Не зная по модел на коя държава са работили в България, но наистина приемната грижа е "изпипана" много добре и за приемни родители и за деца и за биологични родители. Всичко, абсолютно всичко се взема предвид и като емоционална страна.

Stillness, в този смисъл, дългосрочното настаняване, вече придобива друга светлина. 

monda, за пагубния ефект на престоя в институции върху психиката на децата, хич няма да споря. Тук, ако не се лъжа, повечето сме твърдо убедени в това.
Но като хора, поели отговорност за децата ни, сме длъжни да съобразим как може да им се отрази на тях всяко едно наше решение, което по един или друг начин ги прави участници. Не е много просто.

Разбира се, не можем да мислим импулсивно или първо да действаме после да мислим И аз като вляза в дом искам да ги взема всичките, но... за това и реших след Ана да не си избирам дете, а да взема това, което ми предложат. Пред мен не стои въпроса с други деца в семейството, защото нямам свои т.е. приемното на този етап ще е единствено и въпреки това го обмислях дълго време и претеглях всички плюсове и минуси и за детето и за мен.

аЗ  също мисля, че приемната грижа в България защитава интересите на детето.
Моите деца са големи , приветстват идеята и очакват реализирането и с нетърпение. нтересуват се докъде е стигнала процедурата, разпределят си ангажиментите от сега - кой с какво ще е полезен. Надявам се много да са ми от помощ.

Здравейте!Късно влязох тук и виждам,че отдавна никой не е писал.Все пак ще ми е приятно да се запозная с някое приемно семейство.Ние сме такова от скоро и мога да кажа,че си заслужава тичането.Вече сме запознати с доста неща и ще се радвам,ако мога да помогна.

Здравй лъвица! Много се радвам, че вече има приемно семейство във форума. Ние сме само кандидати и за сега всичко ни интересува. Би ли споделила в каква форма на приемна грижа участваш и колко е голямо детето?

Много се радвам,че има още желаещи.Престрашаваите се-няма нищо страшно.Трудностите са само докато подготвите документите-много здрави нерви трябва да имате.Но си заслужава!Ние сме лично приемно семейство.Детето е една принцеса на седем години,която радва не само нас,но и кака и бати.Не ни предложиха те дете,защото контактите ни с това дете са от четири години и вече имаше изградена емоционална вразка.А що се отнася до опасенията ви за БР,то смятам,че са напразни.Поне при нас нещата са спокоини-никой не я тарси.

Явно аз нещо пропускам. Какви документи се подготвят?
 Удостоверение от Общината, че не сте лишени от родителски права- 2 дни
Свидетелство за съдимост- веднага
Удостоверение от Прокуратурата-  2 дни
Медицинско- 2 дни
Документи за имотно състояние- всеки си ги има.
Препоръки от 2ма човека- веднага

Какво друго ви изискваха, което да отнема време?

Извинявай,монда,ти правила ли си ги?А и виждам,че си от Варна-там е голям град и сигурно има доста приемни семеиства така,че службите са запознати с документите и изискванията.Аз сам от Видин и сме първото приемно семеиство.Връщаха ни да правим по два пъти един документ,защото липсва една думичка.При нас стана бавно и за това,че съпругът ми пътува.Но като говорим за приемна грижа,не трябва водещото да са документите(без тях не може!),а да се обърне повече внимание върху готовността ни да приемем едно дете и да го направим член на нашето семейство.Мисля,че това е основното-другото са формалностите,които ако човек е решил ще преодолее.

Да, направих ги. В понеделник на обяд ми дадоха списъка с документите, които трябваше да подготвя и в четвъртък сутринта ги занесох. В интерес на истината останаха  изненадани колко бързо съм  ги  подготвила, но те наистина не изискваха никакво време или усилие.
Да, права си ,че готовността и преценката са по-важни в този случай.
Във Варна имало най-много приемни семейства- около 20 са.

Браво на теб-поздравления!Много се радвам,че още едно детенце ще намери дом и семеиство!

С приемното семейство се намира разрешение на проблема с децата, чиито родители са ги оставили временно и така и не се решават да ги оставят за осиновяване, залъгвайки собствената си гузна съвест, че някога ще ги приберат.Това в повечето случаи не става и съдбата на горките дечица е предрешена да израстнат в домовете ......... така поне това би могло да се избегне. Трябва обаче да бъдат защитени напълно правата на приемните семейства така, че да се избегнат всякакъв вид спекулации от страна на бр.Притеснявам се, че когато видят наличие на интерес към децата им, той би ги провокирал не към решение да дадат съгласието си в името на добруването на рожбите, а напротив да се получи един омагьосан кръг от взимане и връщане в дома, което ще е същински ад и ще съсипе психически всяко дете.......
Колкото до това дали е по-добре приемното семейство да има деца или не-мисля, че не само в този, във всеки случай е по-добре детето да израстне с други деца, независимо едно, две или повече.
Монда, приветствам те за начинанието и ти пожелавам успех! Убедена съм, че детето, което ти поверят е родено под щастлива звезда, семейството ти ще му даде топлината и уюта от които се нуждае, както и нужното възпитание и образование.Дано все повече семейства с възможности отворят сърцата и душите си за бедните, ничии деца.Все пак тази форма на отглеждане и даване шанс на едно такова дете е по-приемлива за нерешителните и плашещите се от пълното осиновяване.

Ами не мисля, че изобщо стои варианта с връщането на детето  в институция. Единствено е възможно  реинтеграция в семейна среда и то само ако соц. работници преценят, че условията, които предлагат ДР са достатъчни за правилното отглеждане и възпитание на децата. А това в 99% от случаите е невъзможно.
А от БР не се изисква съгласие за настаняване в  приемно семейство. Поне в моя случай, бащата за 7 години се е виждал веднъж с детето през юли тази година , след което пак е зачезнал на някъде. В този случай аз кандидатствах за дългосрочно настаняване, а от Агенцията ми казаха, че срокът зависел от мен. Те не биха предприели преместване на детето.