Прекалено силен гняв на 3 години!!!

Да,същата история..Разбирам ви чудесно.Не мога да го накажа,просто няма да застане до стената, казва "няма" и край!Наказвам го като му прибера играчките....Иначе си ходи на ясла,много му харесва, там казват,че няма проблеми

И играчки съм прибирала и съм лъгала че ще ги дам на съседското деце,придържала съм го до стената докато се успокои и не съм спирала да му говоря,изключвам тв телефони и лаптопи за да не се разсейва и понеже имаме и котка я затварям в другата стая.Първите дни си признавам беше кошмар огромен,сега като го погледна знае че ще е наказан при извършена беля или неслушание и кротва на дивана като сърничка.За това казах-постоянство и търпение.това е период който ще отмине с правилен подход

Да,разбирам,дано е така и при нас!Тъкмо се прибирам от работа,баща му изнервен на макс,имали кошмарен следобед... До преди малко си говорихме,че лошите деца се бият само,дори ми сподели как едно дете от яслата удряло другите,вкл и него,сам ми обяснява,че щом ги удря значи е лошо дете..,че не се прави така, че за да поличи, каквото и да било тр да се държи добре
....Да видим какво ще последва
..

Радвай се че все пак твоето ходи на ясла ил ДГ,има социален контакт и такива демонстрации там няма кой да ги търпи или толерира.Моето е само вкъщи,не ни взеха на ДГ по ред причини(малък град,деца много).Таткото преди да замине за чужбина не ни беше отголяма полза(изключвам финансовата подкрепа).Работи тежка работа от 8 сутринта и се прибира в 10 вечерта.Има 1 почивен ден и бяга от вкъщи-къде за риба,къде с колеги някъде разпуска.Виждам го и му влизам в положението че работата не му е лесна,нерви ядове и прочие.Но това дете сякъш е само мое,сама съм си го направила и сама си го гледам.Помощ от баби нямам.За жалост нямаме дядовци.На практика таткото в един почивен ден няма как да седне да възпитава дете.Изцяло на моите грижи е и сама търся подходи към детето.Може би от части и аз съм виновна за поведението на детето,защото още от малък съм като орлица,да не падне,да не се удари,да не сложи нещо в устата и т.н. Има майки които децата им като проходят и ги пуснат в парка да вилнеят,изразходват енергия и всъщност няма как да избият гнева си вкъщи защото се капнали от умора,нищо че целите са изподрани и в лепенки.Аз моя го ограничавах,все за ръчичка,там не може,там да не ходи и прочие.За това казвам че до някъде нося вина и още повече като не ходи на градина,няма къде да изкара емоциите си и енергията.Не трябва да подтискаме децата си,а да и даваме повече свобода на действията-така казваше нашете педиатърка.Понеже сега е летен сезон-жега и няма как да излезем сутрин,тоест до 7-8 вечерта сме си вкъщи и трябва да измислям начини та да излее насъбралата се енергия.Трудно е много особено в началото,но когато има един модел изграден вече,не мисля че би трябвало да има проблеми.

Да,може би е така,аз също му поставям доста ограничения,това не прави,онова не прави,то в един момент явно детето се натоварва и изнервя и върху това съм мислила...Гледам да го карам малко по-така уж,ама като че ли повечето майки с първо дете сме така...От моите наблюдения към тези с второ съм стигнала до това заключение...И на вас не ви е лесно определено,трудно е когато грижите са поверени изцяло само на единия родител.Ние също сме от малък град,но за щастие нямаме проблеми с местата в градините и яслите,все още де,знае ли човек...Стискайте зъби и успех ви пожелавам искрено...Всичко ще отмине

А бе момичета, говорим за дете на 3 години, не за пубертет  Та те са още бебета с памперси - какви наказания? 

Дорис деца на 3 години определено не са бебета и със сигурност не носят памперси.Хората са казали - Бий дупе,за да не биеш дупище.
За мен шляпането не е вариант,за това съм сметнала за правлно да действам с наказание,когато не ме слуша какво му обяснявам.Има моменти когато търпението на всеки един родител се изчерпва но за да запазим самообладание и да не се стряска детето с крясъци или недай Боже - шамари,предпочитам да наказвам.

Наказанията не трябва да са с продължителност повече от минута за всяка година от възрастта на детето, какви са тези по половин час за тригодишно? Вкъщи с изнервена майка няма как да е спокойно детето. В градините и яслите на някои деца не им понася средата - шум, лудница, малко лично пространство - и ги избива на агресия - или там, или вкъщи, или и на двете места.

Половината от 3 годишните са си още с памперси поне нощем, да не говорим, че по света приемат за нормално да са си целодневно с памперс на тази възраст.
Имайки предвид как протича мисленето и колко трае паметта и възможността за концентрация на тези мъничета то за детето подобни наказания вече е забравило за какво е наказано, как е трябвало да се държи и единствено помни, че мама е лоша и го държи в ъгъла. Подобни наказания нямат нищо възпитателно, а само насаждат страх и демонстрация, че физическата сила е с приоритет.
И какво може да направи едно 3-4 годишно, че да е наказано половин час? Нищо не е умишлено, а да наказвате за емоции, които изпитва е възможно най-неправилното.

Не мисля, че някой наказва заради емоциите, които изпитват, а за това как се "справят" с тях.
Сестра ми е на 11г.,когато беше малка прекарвахме много време заедно и тя от време на време казва "спомняш ли си когато....", така че мисля, че помнят малко повече.

И като бъде наказано детето то как точно разбира как да се справи с емоцията си?

Според мен целта на наказанието е детето да разбере, че това, което е направило не е хубаво/правилно. Как ще научи кое е правилно - с говорене, даване на пример.
Аз деца нямам, гледала съм малката ми сестра. Наказвах я като не ѝ говорех и държанието ѝ към мен преди и сега е различно от начина, по който се държи с майка си, баща си или другата ѝ кака.

Как аз си възпитавам детето си е лично мое право и не подложи на коментари от ваша страна.Всеки намира решение как да се справя с битовизми,отношения съпруг-съпруга,деца и прочие.
За мен не е прието дете на 3 години да е с памперс без значение по кое време на деня- да не си приучил едно дете да ходи на куку или да казва какви нужди има за мен си е чист мързел от страна на майката.В яслите децата ги взимат с памперси-да но в нито една ДГ няма да го поемат.Именно за това и учителките в яслите приучават децата на куку и т.н.При наказание от 1 минута,детето по никакъв начин няма да разбере защо е наказано.На тази възраст вече почват да осъзнават доста от нещата които се случват около тях.Това че вие сте решили да го оталожите във времето си е лично ваш минус.Не се смятам за лоша майка,и съм убедена че и детето ми не ме смята за такава.И определено не наказвам заради емоции.Наказание следва когато има тръшкане,хвърляне на играчки,тропане или нещо свързано с тези неща.Преди да премина към наказание,разбира се се опитвам да обясня че така не се прави и прочие.
Казах че има майки които се изнервят понякога а не че аз съм такава,до сега не съм губила самообладание с моето дете.Не съм се карала,даже и тон не съм повишавала-дори съпругът ми казва че говоря прекалено тихо,тъй че не мисля че всявам страх с едно такова наказание.Както виждате дава резултат-детето ми е по спокойно и когато има някакъв проблем идва и ми казва (повечето неща свързани със самата игра) и без да има каране и викане намираме решение на проблема.Научил е кое е редно и кое не.

Какво е "куку"?

Тръшкане, хвърляне на играчки, торопане са израз на емоция.

Виж ако удари някое дете нарочно, ако направи нещо, което изрично му е казано да не прави, ако умишлено се цапа, ако си къса умишлено вещите- дрехите това са неща за които не са емоция и следват да има порицание и някакво малко наказание.