Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - ТЕМА 7

Когато ляга да спи си лягам и аз. В работни дни в 22,00 сме по леглата. Преди това, след като съм свършила домакинската работа, проверила домашните, евентуално играла на някакви игри с детето/все още иска това - на 10 години е и играем разни настолни игри или на карти/ след това в оставащото време - ровя в интернет, чета книги или се занимавам с хобито си. Нито ми е скучно, нито ми е самотно.
За времето в което са били болни и преди/преди развода/ и сега ги гледам аз. Хубавото е, че след тръгване на училище децата почти спират да боледуват, а за умората - когато детето е болно /с екстри като висока температура и други усложнения/ адреналина е толкова висок, че дори съм се опитвала да спя, но не успявам. Те разчитат на нас, няма такава опция да не можеш да се справиш, защото си изморен. Ако усетиш, че нямаш сила, викаш някого на помощ.
Никое дете не се е подигравало на моето, че баща му не живее с нас, доста от децата в класа са в същото положение, това вече не прави впечатление на никого, най-малко пък на децата. Дори и да забележат нещо такова - те влагат съвсем друг смисъл/ако са много малки - между 3-7 години и живеят с бащите си/ биха се чудили защо други деца живеят без тях, но не влагат нещо негативно в това.
Нито едно от децата ми не ме обвинява за раздялата, достатъчно големи бяха, знаят защо се стигна до нея.
Мило и драго давам бащата да  взема децата, ама той не иска. Опцията да не ми ги върне не съществува.
Обичам си децата, те мен също, достатъчно са големи да кажат какво искат и какво не и баща им не може по никакъв начин да решава  дали да ги върне или не. За мен връзката дете-баща е много важна, още повече, че моите деца са момчета. Писнало ми е да бъда и майка и баща. Не ми се вижда нормално да уча момчетата си как да се бръснат, но уви на единият аз показах как, както върви след известно време ще показвам и на другия. Децата имат нужда и от двамата си родители, жалко че, в повечето случаи след развод единият родител абдикира. Не са само мъжете, виждам и такива жени. Жалко за децата, защото те са най-ощетените и наранените, но насила хубост не става.
Преразгледай вижданията си , need_to_vent  е права - ти в проектираш в другите твоето отношение към ситуацията, но с този начин на мислене и черногледство  си най-големият си  враг.

И на моето дете не му се подиграват. Поне не ми е казала, а на нея й личи, ако нещо я тормози, така че не вярвам да крие. Но е на 4 г и може би е твърде рано за подобни подигравки. Притеснено ми е, че може някой ден да се намери някой да я подиграе, но ми е тревожно от факта, че тя евентуално ще се почувства зле, а не от това,  че някой си там й се е подиграл. Хора всякакви. Ценности всякакви. Децата копират от родителите. Аз ще се опитам да науча детето си, че е важно какво носи вътре в душата си, а не баща й живее ли с нас, имаме ли пари, колко пари имаме, нови дрехи ли носим и т.н.

Живея с родителите си. Те са ми опора в тежки моменти. Никога не съм сама когато детето боледува. Въпреки това умирам от страх всеки път ще оздравее ли бързо, без усложнения, колко време ще е здрава след това преди поредното разболяване и т.н. нормални страхове, които ги има независимо сам/а ли си с детето, или - не. И аз подобно на Дани преди малко повече от 1 година мъкнах на ръце детето си при едно заболяване. Отпадаше все повече и повече с броени минути. Отпускаше се в ръцете ми почти безжизнена. Нямаше свободни таксита. По лекарските кабинети все ни връщаха - последен работен ден преди Коледа, не им се работеше. Всеки родител може да сподели поне едно такова преживяване. Независимо сами ли сме, или с половинка до себе си, ужасът в този момент е еднакво силен според мен.

Вечер нямам сили да правя нищо след като тя заспи. Заспивам и аз. Но дори и да съм будна, чета книга, ровя в интернет, гледам филм. Имам си занимания. Не се отдавам на тъжни мисли. Опитвам се да мисля положително. В крайна сметка имам най-важното - детето си. Трудности всички преживяваме. Това, че гледаме децата си без половинки до нас не ни прави по-различни. Всичко е начин на мислене. Познавам много жени, които привидно са щастливи с мъжете и децата си, но мъжете до тях са чиста проба мухльовци, които гледат само своето удоволствие.   Не помагат дори с морална подкрепа на съпругите си. Не мисля, че на тях им е по-добре отколкото на нас.

Не се чувствам самотна.Изобщо.Дори напоследък почивните дни не ми се излиза никъде.
На детето никой не се подигравал.Има много приятели и сякаш всички са с двама родители.Само на едно дете баща му работи в чужбина.
Баща му може да идва и да го вижда когато иска.Не би го взел и да не ми го върне.
Уморявам се доста.На работа ,в къщи.Нямам много време да мисля.Не мисля,че има и за какво да се самосъжалявам.
От болестите най ме е страх да не е нелечимо.Иначе съм бодувала почити цяла нощ и на другия ден на работа.Издържа се.То като цяла нощ на дискотека и на другия ден на работа.

Стигнала съм до извода,че децата искат внимание,искат да са важни за някого,да са значими,да изказват мнение.Да поговориш с тях за проблемите им,да потърсите решение.Да им сготвиш ,каквото им се яде,да отидете до парка да покарат кънки...празниците са незабравими за тях.Да боядисат яйца,да украсят елхата,да поднесат подаръка и са на седмото небе.И те обичат най -много на света.И разказват с дни за хубавите преживявания.И ако ти си част от тях значи си успяла.
Човек се справя с всичко ,ако има желание.Ако няма желание всичко му е пречка и търси оправдание.

Всички тук работим.И не само ние тук.Защото няма как да не работим.Това доказва ,че самотни родители с деца също намират работа.Ако те мързи да работиш ще се оправдаваш ,че никой не взема майки с деца на работа.И то самотни.Ей такива нещица.

И аз не се чувствам самотна, даже хич. А откакто имам куче пък съвсем. Имам си хобита, редовно излизам с приятели да гледаме мач, а сега ходя и на испански.
Никой не му се е подигравал, то вече всяко трето дете, едва ли не, е с разведени родители.
Баща му по принцип е напълно способен да не ми го върне, но не се налага да проявява тази си черта от характера, защото сме в доста прилични отношения.

И аз изобщо не съм самотна.  Не смао това, ами и ми е много готино - чистя, готвя, подреждам, когато си искам, съобразявам се само с мен и дъщеря ми. А и напоследък децата в училище ме изморяват повече и предпочитам да си седна у дома на компютъра, или навън на площадката, докато детето играе и да не мисля за нищо. Днес даже поспах 2 часа следобед, докато госпожицата си играеше нещо.
Пък и с трите котки съвсем, дребната я кастрирахме и два дни имаше спокойнствие, сега я гледам, че пак се е разиграла и е в  бойна фаза

Деси,и аз съм бодувала по цяла нощ и съм била на работа на другия ден.Права си,издържа се.
А сега при последното ни влизане в болницата тази година,бях нощна смяна,през деня спах 2-3 часа и тръгнахме по лекари.Вечерта докато ни приемат,инжекции,манипулации и в 23 часа вече бях заспала и до сутринта се събуждах на няколко пъти да видя дали има Т.
Аз да се оплача,че при моето лишея от челото изчезна,но сега се появи на вратлето.Започнах да го пръскам със спрея за лицето,но му се зачервява на вратлето и се появява един ситен обрив и май без кожен лекар няма да минем пак.

Точно така е. Издържа се с неспането. То всъщност се превръща в нещо като навик. Аз дори и да е здрава, нощно време периодично се будя, поглеждам как е и пак заспивам. Машинално го правя. Когато е болна, по някое време от изтощение задрямвам за 15 минути, ако е почнала да сваля температурата. Докато я качва, сън не ме лови. На другия ден - на работа. Първите 2-3 часа от деня съм като парцал, после някак се вземам в ръце. Никога не съм била от купонджиите, но в редките случаи, в които съм имала безсънни нощи заради купон и после съм била на работа, съм се чувствала по-зле отколкото към днешна дата, ако не съм спала, за да обгрижвам детето си. Може би защото  второто ми идва отвътре, а на купони винаги съм ходила с известна доза нежелание.

Дани, за тези лишеи води ли го на лекар? Голям проблем могат да се окажат.  Аз имам розов лишей в момента. Из цялото тяло са ми лишеите. През 2002 г ми се появи за пръв път. Много упорита гад. Попадах на гадни дерматолози и ми объркаха лечението, но  най-сетне попаднах на моята си дерматоложка, която оправи нещата. Години наред след това бях добре. Чак сега се появи рецидив по цялото тяло. Отново е упорит. Мажа, пия хапчета, инжекция ми слагаха. Днес минавам на ново мазило. Има слабо подобрение след един месец лечение.
Малечка и тя постоянно има някакви кожни проблеми. Мацам я с А-Дерма в момента, Биодерма също добре я повлияваше, но в един момент сякаш привикна към него. Мажа я всеки ден след баня, независимо има ли проблем в момента. Цялото тяло мажа. Козметиката, която ползвам с нея ми я препоръча отново моята дерматоложка, при която водих и детето. Тази жена заслужава паметник да й издигна приживе. Много ми е помагала. Жалко, че вече не работи по НЗОК и сега ходя при друга, че частно ми идва скъпо. Но детето водя при нея, ако се наложи. На друг не се доверявам за малката.

Навремето аз хванах лишей от животни.Ама аз събирах всичко от улицата и в къщи.Сега ми се връща с моя малкия.Та мазах го с не помня какво и мина.Верно ,че минаха месеци и излезе на няколко места ,но мина.Продължих да си прибирам животинките,но не ме повтори.
Като го родих малкия хвана вътреболнична инфекция.Моя беше най зле от няколкото бебета.Къпахме го с триклобактер.И мина доста бързо.Изсуши му се кожата повечко ,но с мазен крем и това се оправи за ден-два.Не знам става ли за лишеи.
Чувала съм дето забъркват някакви кремчета,но изобщо не съм час.

Панди,водих го за този на челото.Първия път му изписа други,но не подействаха и след това смени с една вода-Мицетал.От нея ефект имаше и там изчезнаха,но сега на вратлето се появиха.За него не съм го водила още на лекар,че исках да пробвам с нея пак,но явно без няма да минем.

Христос Воскресе !
Да бъде мир и любов в семействата ви!Да сте здрави и много щастливи!
Пожелавам весел празник.Нека усмивките на децата направят денят ви незабравим.

Христос Воскресе!Желая здраве и любов на всички!Щастие и радост!

Светъл празник, темичка!
Щастие, уют и радост на всички в домовете!
И здрави деца.

Христос Воскресе!Да сме живи и здрави всички и най-вече дечицата ни.
Панди,мисля,че ти беше питала за колелото.Моя докато не искаше да го кара,сега от 2-3 дни се научи да го кара и е като фурия.Снощи успя и да падне и да се разкраси точно за празника днеска.
И защо да ми е спокойно по празниците.От вчера е с някаква хрема,с жълти сополи.Имам Ксиламетазолин и слагам и правя инхалации с физиологичен разтвор и днеска сякаш е малко по добре.Дано до Вторник се оправи,че да си го пусна на градина.

Воистина Воскере! Бъдете здрави - и вие, и децата!

Дани, браво на юнака, че е подкарал колелото. Нали знаеш - "Юнак без рана не ходи", така че всичко е в реда на нещата. Важното е да няма сериозни контузии. Но за сополите - кофти. Дано минават бързо!

Аз май забравих да ви кажа. Миналата седмица водих малката в МОЛ-а и там поиска да кара  зимни кънки (дават под наем за 30 или 60 минути, но не е лед, а някаква настилка, подобна на пластмаса на пипане).За моя изненада се справи страхтоно като за пръв път. Пак ще я водя. Даже се ентусиазира уж да си кара и ролковите кънки, които стоят вкъщи от есента и ги е опитала само два пъти за по 2 минути. Но веднага й се изпари ентусиазма за ролковите - на другия ден я карах да излезем с тях пред блока да опита да покара и отказа. Обаче иска пак да я водя в МОЛ-а за зимни. Ще я водя на заплата всеки месец да се покефи детето. Дано оттам да й се отключи желанието за повече занимания на колелета.

Лятото ще я водя при баща й на море. Ще съм с нея. Той има къща там. Малко ми е притеснено, защото ще сме на негова територия, под неговия покрив, макар и в разлрични стаи. Не знам какво ще го прихване, ако пийне малко - не е алкохолик, но винаги му се променя поведението след 1-2 чашки и много слуша приятелите си, а те го подклаждат, оттам ни идваха повечето проблеми докато бяхме заедно. + това роднините му са там и ще съм като в капан, но съм го предупредила, че ако някой вземе да си вре носа където не му е работа и да ме ядосва, си вземам детето и - обратно в София. Дано да се притеснявам излишно.

Панди,права си.Няма юнак без рана.Той онази вечер се разкраси като падна,но стана и продължи без и да гъкне дори,че се е ударил.Днеска пак успя да падне в парка и си скъса панталона дори,но стана и продължи все едно не е падал.
На твоята браво за кънките.Моя иска,но мен ме е страх и не бих го завела да кара.
А за морето,аз не бих рискувала да сме с баща му или ако се бих съгласила щях да го предупредя да внимава как се държи,че да не си взема детето и да си тръгна,ако вземе много да се прави.