Кюретаж и забременяване след това - тема 74

  • 47 607
  • 764
# 60
Има такива, които ходят пак. Аз не бих отишла, защото за мен е много важно отношението. Разбира се, съчетано със знания. Че има някои много мили, пък нищо не умеят.
Виж целия пост
# 61
Цитат
Има такива, които ходят пак. Аз не бих отишла, защото за мен е много важно отношението. Разбира се, съчетано със знания. Че има някои много мили, пък нищо не умеят.

Подкрепям с две ръце. Доброто отношение е важно, но компетенцията е това, което търсим.
Виж целия пост
# 62
Уф ... много е странен този Сигридов. С мен пък се държа прекрасно, а мен докторите не ме харесват. Изнервят се от милионите въпроси, които задавам и гледат бързо да ме разкарат. Докато Сигридов ме гледа час и половина за да е сигурен защо съм загубила бебетата си, въпреки че влязох без час и с хиляда уговорки. Макар, че сега на второ четене такова биполярно държание си е доста типично за злоупотребяващите със разни вещества. Аз сигурно пак ще отида при него, защото съм наистина отчаяна, и нека има късмета да се държи арогантно ... към арогантните съм най-нетолерантна.
Направо ума ми не го побира това дето е казал на Бамболинка ... ужасно  Confused
Виж целия пост
# 63
Здравейте момичета.За голямо мое съжаление се записвам и аз във вашите редици.Бях бременна в 11+ г.с. имах записан редовен час за утре за преглед.Но прокървих в неделя и вчера по спешност посетих АГ,която установи мисед аборт.В 9 г.с. развитието е спряло и плода е умрял.Вчера постъпих по спешност в болница и ми направиха кюретаж.Това беше най кошмарния ден в живота ми,но вие най добре знаете какво изживявам.Сега съм съсипана и уплашена.Не зная дали няма да се повтори,не зная какво следва от тук насетне.Утре ще ме изпишат и трябва да се чуя с АГ за преглед и напътствия.Тя ми спомена за някакви изследвания в Майчин дом,които трябва да направя.Но вчера след като ми каза диагнозата не я чувах повече.Надявам се тук да намеря подкрепа и разбиране,защото имам нужда от това.Чувствам се празна отвътре, буквално и преносно.
Виж целия пост
# 64
simsi,
Прегръщам те силно.
Виж целия пост
# 65
simsi, прегръщам те!  Кураж и сила ти желая!
zia, радвам се, че всичко е наред!
Виж целия пост
# 66
Здравейте момичета.За голямо мое съжаление се записвам и аз във вашите редици.Бях бременна в 11+ г.с. имах записан редовен час за утре за преглед.Но прокървих в неделя и вчера по спешност посетих АГ,която установи мисед аборт.В 9 г.с. развитието е спряло и плода е умрял.Вчера постъпих по спешност в болница и ми направиха кюретаж.Това беше най кошмарния ден в живота ми,но вие най добре знаете какво изживявам.Сега съм съсипана и уплашена.Не зная дали няма да се повтори,не зная какво следва от тук насетне.Утре ще ме изпишат и трябва да се чуя с АГ за преглед и напътствия.Тя ми спомена за някакви изследвания в Майчин дом,които трябва да направя.Но вчера след като ми каза диагнозата не я чувах повече.Надявам се тук да намеря подкрепа и разбиране,защото имам нужда от това.Чувствам се празна отвътре, буквално и преносно.

симсии:hearts:Two Hearts
Кураж и сила, миличка. Прегръщам те Kissing HeartKissing Heart
Виж целия пост
# 67
Симси,
прегръдки и бързо възстановяване - физическо и психическо.

Като се поотърсиш от случката - виж списъка с изследвания на първа страница. Ако твоето АГ е споменала изследвания в Майчин дом, вероятно става дума за Генетични изследвания за тромбофилия. Можеш да ги направиш веднага. За всички останали е добре да поизчакаш 1-2 месеца.
Виж целия пост
# 68
Благодаря ви момичета за подкрепата.Не знам какво да кажа-каквото и да кажа ще е малко и няма да описва и наполовина болката и ужаса които бошуват в мен.Вие знаете най добре през какво преминавам.Надявам се само с времето да започне да боли по малко.
Виж целия пост
# 69
Симси , аз преди 2 седмици загубих бебе в края на 5 тия месец....
Силната болка от случилото се намалява, но никога не спира да боли ....
Не си позволявай да се сринеш психически.., просто трябва да бъдеш силна 💜💜💜
Преживей го, поплачи си и с нови сили напред ...
Тук всички сме минали през това и доколкото можем - една на друга сме си опора .
Нека преживяното да  утихне( доколкото е възможно де ) и почвай с изследванията на първата страница .
Прегръдки😘
Виж целия пост
# 70
Здравейте на всички, аз за съжаление съм за втори път в тази тема по пътят към голямото семейство. Преди 4 години преживях първата си загуба, след това родих дъщеря си, а сега имах нова бременност пак постигната почти на шега, но не се разви добре. Този път избрах вакуумна екстракция с местна упойка в лекарски кабинет вместо естествено у дома като с първата загуба, тъй като бяха два сака, а единият имаше и ембрион с пулс, който спря за съжаление. Физически се чувствам много добре, даже малко се чудя, че имам минимално кървене и нямам никакви болки. Емоционално е друга тема. Тук съм за да си даваме взаимно кураж, тъй като ние далеч няма да се откажем да опитаме за още поне едно слънчице. Успех на всички и жалко, че сме всички в "кюпа" заедно.
Виж целия пост
# 71
simsi, elenna, , съжалявам за случилото се при вас. Желая ви бързо възстановяване и сили занапред.

Явно, за жалост, миседа се случва доста често. Преди да забременея даже не знаех, че има такъв аборт.
Виж целия пост
# 72
Прегръдки за симси и елена, съжалявам за случилото се.  Много ме натъжава факта, че имаме нови попълнения.  Болката е съсипваща, но отшумява. Само не се винете, не се чувствайте сякаш вие сте сбъркали нещо. Не сте.... наистина не сте. 
Конкретно за Симси.... ужасът да не се повтори не си отива, няма формула по която да се изчисли дали следващия път ще е успешен. През сегашнния ми втори опит прокървявам вече втори път и вече два пъти си оплаквам бебчето, което поне в момента си е добре. Страхът не си отива, не ме пуска и за миг .Ходя всяка седмица на преглед, не ми пука за парите, които буквално изтичат за прегледи в частните кабинети, но просто трябва да знам. Успокоението след всеки преглед трае от няколко часа до два дни и после потискащият ужас се завръща. Просто малко вяра, малко молитви и доза непукизъм са формулата за запазване на психическо здраве. Вече дори мъжът ми изтръпва щом отивам до тоалетна с какви новини ще се върна от там.  Колкото и да е смешно, всеки път ме пита как съм, когато изляза. 
Виж целия пост
# 73
Прегръдки за симси и елена, съжалявам за случилото се.  Много ме натъжава факта, че имаме нови попълнения.  Болката е съсипваща, но отшумява. Само не се винете, не се чувствайте сякаш вие сте сбъркали нещо. Не сте.... наистина не сте. 
Конкретно за Симси.... ужасът да не се повтори не си отива, няма формула по която да се изчисли дали следващия път ще е успешен. През сегашнния ми втори опит прокървявам вече втори път и вече два пъти си оплаквам бебчето, което поне в момента си е добре. Страхът не си отива, не ме пуска и за миг .Ходя всяка седмица на преглед, не ми пука за парите, които буквално изтичат за прегледи в частните кабинети, но просто трябва да знам. Успокоението след всеки преглед трае от няколко часа до два дни и после потискащият ужас се завръща. Просто малко вяра, малко молитви и доза непукизъм са формулата за запазване на психическо здраве. Вече дори мъжът ми изтръпва щом отивам до тоалетна с какви новини ще се върна от там.  Колкото и да е смешно, всеки път ме пита как съм, когато изляза. 
Все едно описваш мен.Няма как да изчезне страха.И аз съм с кървене от снощи и от сутринта си рева като магаре.Още два часа и половина до прегледа.Мъжа ми като изляза от тоалетната ме пита едно и също всеки път-"има ли". Страха че пак ще се случи нещо и този път няма да го преживея....
Виж целия пост
# 74
Момичета, прегръщам ви. Моята успешна бременност след първата загуба беше изпълнена с толкова притеснения: кървене, лоши резултати от тест за спона бифида, болки, и т.н. Всеки ден бях на тръни, а сълзите, които изревах бяха безброй. Дотолкова бях изперкала, че си бяхме купили домашен доплер от е-бей като тези дето ползват акушерките и мъжът ми беше специализирал да търси бебето. После като започна да рита непрекъснато следях да не вземе да спре. Бих искала да кажа, че с раждането всичко мина, но не беше така защото тревожността продължи доста време, в друго измерение. Няма да ви казвам да не мислите защото няма как. На мен ми помагаха донякъде някои дребни неща. Например, повтарях си "в момента съм бременна и бебето ми е добре", ходех сред природата и до седмица преди раждането работих. Ще ви мисля и ще стискам палци, търсете дребните неща и вярвайте, че тези деца са изпратени при вас и ще ги държите в ръце скоро.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия