♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58

Slawena, много добре си спомням описанието ти на външните белези на Каро, от къде ги е наследила,  както  и защо Корай й е кръстник... 

Тя ми е любимка!

Но при вида на толкова красиво момиче на колажа не издържах да не се пошегувам! 

Вай, вай, вай 
вече наистина съм горе на черешата - заплатен ден 
обаче влизам и насреща Бореее ах че красота 
Елке, ако не го щеш джанъм  , аз го взимам 
и с Круела ще се оправя 


колажа наистина е много красив 

Глава 69

Неджми наблюдаваше мравуняка, който представляваше в момента Пасионис. Всеки имаше нещо за вършене, телефоните не млъкваха, а поръчките бяха толкова много, че момичетата не успяваха да ги обработят. Скоро наистина щеше да се наложи да се разширят и той подозираше, че Синан вече е направил план за това.
Загледан през отворената врата в Йомер, обясняващ нещо на Дериа, Неджми се замисли до къде бяха стигнали. Навремето той се надяваше, че Йомер ще последва примера на баща си и ще поеме семейният бизнес. Хюлюсю също таеше такива надежди до момента, в който не почина Емине. Тихата вражда, която имаше в семейството им, се разрасна като буря. Последвалата смърт на Ахмет окончателно изтри връзките, съществуващи между тях. Йомер се отрече от всички и започна живота си от нулата. Ако не бе майстор Садри, Неджми не искаше и да си помисля какво можеше да се случи на племенника му. И когато всичко бе наред, мислеха си, че най- после отново са си върнали Йомер и той вече ще е до тях, Хюлюсю отново реши да се намеси. Амбицията на Нериман и властолюбието на баща му отново унищожиха живота на Йомер, оставяйки след себе си единствено гняв и болка.
Неджми се обърна и погледът му попадна на Дефне, навела се над едно от бюрата и диктуваща на момичето до нея серия цифри, които явно трябваше да бъдат проверени. Пред очите му изникна рижавата дивачка, която Нериман доведе вкъщи и каза, че това ще е жената, за която ще оженят Йомер. Колко много се съмняваше той тогава! И колко бързо осъзна любовта, породила се в Йомер само след няколко дни с нея. Дефне бе единственото, което можеше да спаси Йомер. И тя го бе направила. Два пъти.
Въздъхвайки тихо, Неджми тръгна към изхода. Нямаше право да се бърка повече в живота на двамата млади, които и без това бяха загубили прекалено много по тяхна вина. Нито да им напомня с присъствието си постоянно за това. Щеше да се постарае да е до Йомер, когато му трябва, но само толкова. Племенникът му вече бе намерил това, което му е необходимо, за да е щастлив.

Работата се оказа повече, отколкото бе предполагал Йомер, и за негово съжаление му се наложи да изпрати Дефне сама вкъщи. Неджми бе изчезнал някъде следобед, затова Шукрю щеше да откара протестиращата Дефне, настояваща да остане и да изчака съпруга си. Йомер ѝ обясни, че не иска тя да се преуморява от първия ден и с обещанието, че ще се прибере за вечеря, той най- после успя да я отпрати.
Дефне накара Шукрю да се отбият първо до тяхната къща. Майсторите бяха приключили с подмяната на тръбите, а фирмата за почистване бяха изхвърлили повечето от унищожените вещи. Диванът в хола бе съсипан, както и един от шкафовете в кабинета. Пострадали бяха и някои от фотьойлите. Според Шукрю трябваше да са благодарни, че кабелите, преминаващи по пода, не бяха направили късо съединение. Дефне поклати глава, опитвайки да спре сълзите си.
В кухнята почти нямаше поражение, но трябваше ужасно много чистене. Момичетата, които бяха изпратили, тъкмо довършваха за днес и обещаха на Дефне, че утре вечер ще са готови. Но тя и Йомер трябваше в най- скоро време да поръчат нови мебели, защото къщата изглеждаше странно и потискащо в този си вид.
Когато пристигнаха в дома на Неджми, там нямаше никого. Учудена, Дефне се зае да приготви вечеря с продуктите, които бяха купили по пътя. Не бе видяла кога си е тръгнал Неджми от фирмата, но очакваше да го открие вкъщи. Притеснена, опита да му позвъни, но телефонът му бе изключен. Реши да изчака Йомер да се прибере- все пак чичо му бе голям човек и имаше право да излиза когато и където си поиска.

Йомер се забави повече, отколкото очакваше. Със Синан трябваше да проведат конферентен разговор с потенциални клиенти в Америка, но заради часовата разлика стана прекалено късно, когато приключиха. Йомер вече бе освободил Шукрю, а не искаше да бави Синан, затова си хвана такси. В дома на чичо му всички лампи светеха и той си представи как двамата с Дефне си говорят на дивана, докато го чакат.
Йомер позвъни на вратата, но никой не му отвори. Опитва втори път, но отново нямаше резултат. Чудейки се какво става, той извади ключа, който имаше от години и който не бе използвал никога. Влезе и се огледа, учуден, че не вижда никого. Обиколи хола, викайки по име съпругата и чичо си, но от тях нямаше и следа. Едва когато влезе в кухнята, откри Дефне задрямала на плота. Миришеше на нещо вкусно, явно любимата му отново се бе развихрила. Приближи се до нея и нежно я целуна по главата.
-   Дефне, събуди се. Дефне!
Трябваха му няколко опита, преди гласът му да проникне в съня ѝ. Усмивката бавно плъзна по устните ѝ, докато отваряше очи.
-   Скъпи? Прибра ли се?!- Протегна се, докато оглеждаше Йомер.- Изглеждаш изморен, колко е часа?
-   Късно е. Ти защо не си легна, а ме чака?- Нежно я попита той, докато се протягаше към кафе машината.- Не трябва да се изморяваш.
-   Чаках и двама ви. Г-н Неджми не си бе вкъщи и мислех да вечеряме заедно.
-   Чичо няма ли го?- Йомер погледна към тавана, сякаш можеше да види какво става горе.- Къде ли е по това време?
-   Нямаше го, докато правех вечерята. После седнах да си почина за две минути и явно съм заспала.- Дефне стана и тръгна към тенджерите на котлона.
-   Ти не си ли вечеряла?!- Притесни се Йомер.- Трябва да се храниш редовно, и без това си само кожа и кости.
-   Не започвай и ти като баба!- Скара му се Дефне, докато прибираше изстиналите ястия в хладилника.- Исках да те изчакам, но вече не съм гладна. Ти ще хапнеш ли нещо?!
-   Не, кафето ми стига.- Кимна той към чашата си.
-   А на мен мърмориш, че не се храня.- Усмихна се криво тя, докато сядаше отново на стола.- Вкъщи почти всичко е готово, минах оттам, преди да се прибера. Имаме нужда от няколко фотьойла и нов диван, но като цяло сме се разминали леко. Два три дни ще проветряваме повече и готово, момичетата от фирмата са се погрижили за останалото.
-   Знам, чух се с Шукрю. Ако искаш, утре вечер може да се приберем вкъщи.
-   Разбира се, няма нужда да притесняваме повече чичо ти.
-   Да вярвам ли на ушите си?!- Засмя се Йомер.- Мислех, че ще настояваш да останем тук докато не се убедиш, че между мен и чичо всичко е наред!
-   А кой ти каза, че не съм.- Дяволите се подсмихна тя.- Късно е, хайде да си лягаме. Утре ни очаква същата лудница.
-   Чудя се къде ли е чичо?!

Неджми пиеше поредното уиски в бара, питайки се как бе стигнал до тук. Потискан и унижаван първо от баща си, а след това и от Нериман, той се бе оставил на течението, отказвайки да поеме каквато и да е отговорност за ставащото в живота им. Израснал в сянката на Ахмед, Неджми не бе научен нито да работи, нито да се бори. Нериман бе идеалната жена за него- умна, амбициозна и вземаща всяко решение, оставяйки на него единствено да се наслаждава на живота. Такъв бе животът му, докато Нериман не прекрачи границата.
Давейки мъката и безсилието си в алкохола, Неджми се питаше как ще продължи напред. Беше му тежко, докато бяха скарани с Йомер, но и сега положението бе ужасно. Прошката на племенника му бе незаслужена и това тежеше ужасно на Неджми. Мислеше си, че ще може да продължи напред, забравяйки за станалото и гледайки Йомер в очите. Но не бе така. Всеки път щом погледнеше него или Дефне, пред очите му изникваха единствено страданията, които им бе причинила Нериман и това колко слаб бе той, за да я спре. Предполагаше, че те виждат същото, щом е около тях, а не го искаше. Не можеше да им го причини.

Алекс , ти помниш, ама аз се рових да търся  


Темпи, много добре си развила образа на Неджми, нещо което ми липсваше, защото той не бе само бохем, а и човек за разлика от половинката си...

Славе, как няма да помниш Каро 

Обещах, че ще се постарая тук, малко по- малко да се опитам да покажа всичко, което искахме, но не видяхме 

 

Темпи, а относно развитието на образите - адмирации.

И си изтрих това, което набрах сноши като текст, защото не съм го архивирала

 

Хайде на поправка- довечера очакваме малката дивачка с поредното изпълнение 

 


          





 

Темпиджим  все по-вълнуващо развитие на приказката  . Все се надявах, че във втори сезон Мера ще промени поне малко Неджми, но уви  но твоята променя в героя му ми харесва 

Баръш без Елчин  



Аз отивам да честитя един рожден ден 

Темпи, Елка е някъде сред тези козяци, дегизирана като...абе с една дума чакам мамашите да я разконсперират

В една къща с дете е чисто единствено в кутията с бонбони!

Не знам защо се сетих за това поверие, докато четях 
И на мене ми е жал за Шукрю, представям си какво е направила от него малката шейтанка  Близнаците ще му се видят песен 

Е как къде: в гръб, горе в дясно до Шенол  Преглежда току що заснетата целувка и спори с него, че може да получат и по- добър кадър при още един дубъл 

Чисто е защото бонбоните почти винаги са изядени , а моите диванета и двамата не ядат шоколадови бонбони, смятай у дома какво е

Джанъм, инфото ти от кораба майка ли е за снимката,

 

Твоите ще да са от специалната партида  


Боб хвърлях, джанъм... че кълбото нещо не лови сигнала