♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58

"Остани с мен"-2

Темпи, когато тогава

Ще разболееш момчето, ей  Барем една риза да му бяхте метнали на гърба 

Опитвам се да я напиша, татлъм...  Ама нещо не ми върви писанката, пък да видим 

Разбирам те, Джанъм, и аз идеи за онази фурия имам, но нещо не мога да седна да ги напиша, все излиза нещо непредвидено....дано горния етаж не даде на късо, че ще ги забравя

Същата работа- идеи бол, ама или нещо ме разсейва, или не мога да намеря точните думи, или на момента ми хрумва друго и се отплесвам да пиша за него  Каръшък пълен 

Славе, много си го разголила момчето, ще настине!



 

Какво му е на момчето, още е топло, захлаждането го дават след два дни...До тогава с празни очи ли да седим

Очи пълни, ръце празни 

При нас от утре следобед го дават гръмотевични бури и възможни градушки 

Пак е нещо, нали не е без хич

Здравейте момичета,имам питане....Кой пише на стената във втори сезон: rolling_eyes: ,нещо не можах да разбера

То и ние не разбрахме, така и не дадоха, тя сигурно и Мерич още се пита кой е аджеба

Тъкмо това щях да напиша и аз: тя сценаристката не разбра, че ние ли  Уж щеше да е голяма изненада, уж щяха да ни шокират кой е  а ни изненадаха с това, че не ни казаха кой е  Аз до последно си мислех за Шукрю или Синан, ама ходи доказвай 

Аха разбрах.Благодаря,

Лека нощ 


Глава 73

В неделя Дефне най- после успя да се заеме с къщата. Семейство Топал и Исо бяха дошли да помагат, но се оказа, че заради бебето внасят повече проблеми. Накрая тя се ядоса и изгони всички навън, оставяйки само Нихан до себе си. Мъжете бяха внесли вече новите мебели и за тях оставаше единствено да почистят след тях. Клюкареха и се смееха, докато забърсваха повърхностите и миеха прозорците.
Дефне се забавляваше, докато наблюдава Йомер. Съпругът ѝ бе очарован от племенника ѝ, разнасяйки го насам натам по кея и говорейки му нещо на ухо. Другите се бяха разположили по масите, които Йомер бе наредил пред къщата, използвайки отдалата им се почивка.
-   Йомер май е решил да потренира!- Дефне подскочи, когато чу Нихан до себе си. Бе се захласнала по любимия си и без забравила какво прави.
-   Много му отива, нали?- Започвайки отново да трие прозореца, който бе изоставила, Дефне се опита да не се разсейва повече.
-   И двамата ще сте страхотни родители, затова побързайте. Нека децата ни израснат заедно!- Развълнува се Нихан, захвърляйки най-сетне парцала.- Охх, приключихме.
-   Колкото и да не ми се иска, май ще трябва да помоля Йомер да наемем жена да идва да чисти поне веднъж седмично. С темпото във фирмата няма начин да успявам да се грижа и за тази огромна къща!- Дефне изтри потта от челото си и също захвърли парцала.- Кръстът ме заболя!
-   И мен. Лесно им е на мъжете, виж ги само!
Йомер разнасяше малкия Исо, докато големия обсъждаше със Сердар някакъв мач. Тюркян и Есра разглеждаха някакво списание, извадено кой знае от къде, обсъждайки каква точно пола иска малката за подарък. Баба ѝ не бе особено съгласна, но Есра настояваше, че вече е достатъчно голяма за такава дреха.
-   Дефне, защо не си наемете и готвачка. Имате си шофьор, кой да ви чисти и пере. Всичко ще ти е толкова лесно тогава!- Нихан разсъждаваше на глас, докато двете приготвяха подноси с храна и напитки в кухнята.- Прибираш се вечер, масата сервирана, прането изпрано и прибрано, къщата почистена. Всичко готова- хапваш и си лягаш, без да се притесняваш от нищо.
-   Говориш глупости! Как ще оставя друг да се разпорежда в дома ми! А и Йомер обича моите ястия, свикнал е с тях.- Твърде късно Нихан осъзна грешката си.- Искаш от мен да оставя всичко в чужди ръце, така ли? Друг да готви на съпруга ми, друг да пере дрехите му, друг да оправя леглото ни?! Ти би ли го направила?!
-   Дефне, аз нямах предвид…
-   Не искам повече дори да чувам за това! Това е моят дом, Йомер е мой съпруг и за всичко ще се грижа аз!
Взимайки таблата със сандвичите, Дефне се отправи навън, изобразявайки усмивка на лицето си. Снаха ѝ я последва с чашите с портокалов сок, подсмихвайки се при спомена колко бързо се бе ядосала Дефне. Нихан знаеше, че тя ще реагира така, но ѝ липсваше приятелката ѝ. Искаше да е сигурна, че новият живот и парите на Йомер не са успели да я променят. Успокоена, защото това бе Дефне, която всички познаваха, тя искрено се забавляваше на възмущението ѝ.
-   Скъпи, дай ми Исо. На леля сладкия племенник!- Дефне загука на бебето, докато другите хапваха и бъбреха. Неусетно се отдалечи от тях, заставайки на самия бряг.- Липсваше ли ти леля? А?
-   На мен със сигурност ми липсва!- Йомер я прегърна откъм гърба, подпирайки брадичка на рамото ѝ и намигайки на малкия.
-   Но ние сме заедно цял ден?- Изуми се тя, извъртайки се леко, за да го погледне.- Днес не сме се разделяли и за час!
-   Да, но не сме и сами!- Въздъхна Йомер, целувайки рамото ѝ.- Мислех да прекараме деня само ние, а се оказахме цяла бригада.
-   Така приключихме по- бързо. А и Исо наистина ми липсваше, както и баба. Не съм свикнала да не ги виждам толкова време.
-   Това притеснявали те?- Разтревожи се Йомер.
-   Не, не, нямах това предвид. Просто ми липсват!- Целуна бузата му, допряна до нейната.- Щастлива съм тук. С теб, в нашия дом. Това е всичко, което искам!

-   Не са ли прекрасни?- Нихан кимна към Йомер и Дефне, застанали с гръб към тях.- Дано са винаги така щастливи!
-   Амин!- Тюркян също се бе загледала в двойката.- Дефне изгледа добре. Вярвам на Йомер, но все пак се притеснявах. След всичко, през което преминаха, най- после са заедно.
-   Той ще се грижи за нашето момиче, не се тревожете!- Исо изглеждаше толкова сигурен.- Двамата са родени един за друг. Каквото и да им поднесе съдбата, нищо няма да ги раздели!

Изпратиха гостите в късния следобед. Къщата блестеше, всяко нещо си бе на мястото и Дефне бе ужасно горда, че са направили всичко сами.
-   Още не мога да повярвам, че това е нашата къща. Толкова е голяма!- Застанала на кея и загледана в дома си, рече Дефне.
-   Ако искаш, може да я сменим. Но според мен тази ще е идеална за нас в бъдеще.- Намигна ѝ Йомер.- Както вече ти казах веднъж, така всяко от децата ни ще има собствена стая, а има и място, където да тичат и играят свободно.
-   Йомер!- Опита се да изглежда възмутена Дефне, но представената картина наистина ѝ хареса.- Нямах предвид да я сменяме. Просто още ми е странно тук. Познаваш предишния ми дом, а и твоята ергенска квартира не бе прекалено голяма, дори и да ми изглеждаше такава в началото.- Засмя се, припомняйки си реакцията си от първото ѝ пристигане пред дома на Йомер като негова асистентка.- Това тук е като дворец в сравнение с тях.
-   Така е, защото ти си моята кралица!- Остави съдовете, които искаше да внесе, и я прегърна.- Готов съм да изкопая ров около къщата и да те скрия от целия свят в нея. Ще бъдем само двамата, като в приказка.
-   Примамливо предложение.- Усмихна му се, обвивайки врата му с ръце.- Но не мисля, че ти или аз ще изкараме дълго време без работа. Пасионис ще ни залипсва  на втория ден и тогава ще трябва да викаме за помощ, за да ни измъкнат от двореца.
-   Права си!- Засмя се Йомер, целувайки врата ѝ.- Искаш ли да излезем някъде тази вечер? Изморена си, поне за вечерята да не се тревожиш.
-   Ще се изморя повече, ако трябва да се приготвям за излизане. Доколкото те познавам, че ме заведеш в някой скъпарски ресторант, а това означава рокля, токчета, грим и прическа. Не, благодаря! Ще поръчаме нещо отвън и ще хапнем в леглото. Пица?!
-   Съгласен!
-   Добре, нека тогава първо разчистим тук. Да живее миялната машина!

Синан и Ясемин бяха на седмото небе от щастие, когато Корай им съобщи новината за  съгласието на Йомер. Знаеха си, че Дефне няма да ги разочарова. И двамата прекараха неделята в подготовка на плана, който щяха да представят на Йомер в понеделник сутрин. Искаха всичко да е изпипано до последния детайл, за да няма проблеми и Йомер да не намери за какво да се разколебае.
Новата работилница, която щяха да отворят, бе на няколко километра от предишната. Синан бе отрил помещението, а Ясемин бе разучила за потенциални майстори, които да наемат. Проблем беше, че трима от тях работеха за Транба, но някак щяха да се справят и с това. Нямаха право на провал.
По- трудната част бе новата сграда, в която да преместят Пасионис. Трябваше им голямо помещение, в което да се разположат спокойно. Мислеха да запазят и тази сграда, използвайки я като офис на счетоводителите и склад, затова Синан предложи да наемат просто друг етаж в същата сграда. За съжаление обаче се оказа, че този под тях, единственият свободен обикновено и в който бе разположена Шери, е даден на друга фирма. Звънейки на всички познати в тази сфера, Синан скоро откри това, което търсеше. Оставаше само да убеди Йомер…

 

Лека, и аз изчезвам.

Добро утро!
Темпи, хубаво четиво със сутрешното кафе! 



Хубав ден!