♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58

ето така се набират половин милион лайка за няколко часа  

Добро утро!  

Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.

А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.

 А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!

И аз изчезвам, че пак окъснях 

Лека нощ или добро утро  с любимото ми изпълнение от тазгодишните Щурчета 

https://www.youtube.com/watch?v=urK_uTIQgGI

Добро утро 

Дани напълно съм съгласна с поста ти  . А за последното  - абсолютно вярно  и виждано от всички 

Хубав ден и от мен!

Виждано от всички, освен от тях  За РД на Баръш ще му подаря едно огледало, дано пък се огледат някога заедно 

Шекерим, хубаво пеят децата, ама много бе    94 бяха тая година  Ама нали мина, сега само хубавите спомени ще ни останат  Догодина планирайте така нещата, че да дойдете и вие 

Виждано от всички, освен от тях  За РД на Баръш ще му подаря едно огледало, дано пък се огледат някога заедно 

Глава 66

Прекараха следобедът на дивана с книга в ръка. Редуваха се да четат, отплесвайки се в закачки и целувки. Навън валеше и Дефне се притесняваше за сутрешните им гости. Йомер се опита да я успокои, че те са свикнали и няма да им се случи нищо лошо и  отдавна сигурно са се прибрали у дома.
По настояване на Йомер Дефне бе оставила косата си свободна и къдрава. Той си играеше с нея, докато тя лежеше на гърдите му. Макар Дефне да не обичаше някой да се занимава с косите ѝ, нямаше такъв проблем с Йомер. Напротив, беше ѝ приятно вниманието, което той им отделяше.
Самият Йомер стоеше замислен, навивайки един от кичурите около пръста си. Образът, преминал през съзнанието му, когато видя Дефне след дъжда, не му даваше мира. Не можеше да си спомни точно какво е било: спомен или сън, но виждаше единствено къдравите ѝ коси, вързани високо и разпилени от вятъра. Не помнеше да е виждал Дефне с такава прическа, тъй като тя наистина не харесваше косата си такава и рядко я оставяше толкова къдрава. Но образът му се изплъзваше, преминавайки за миг и непозволявайки му да огледа другите детайли, за да се сети от къде е.
Направиха си сандвичи за вечеря и ги изядоха пред телевизора. Гледаха някаква романтична комедия, в която главният герой, полицай, губеше паметта си, докато е под прикритие. Дефне се забавлява доста, а Йомер просто бе доволен да я види толкова весела. Изпусна повече от половината филм, загледан в съпругата си, но нямаше нищо против. За него нямаше по- важно нещо от нейното щастие.
Йомер отнесе заспалата Дефне. Денят се бе оказал изморителен за нея и бе заспала малко преди края на филма. Остави я с дрехите, с които беше, сваляйки единствено жилетката ѝ. Самият той се преоблече и легна до нея, но не му се спеше. Остана загледан в Дефне, повтаряйки си какъв късметлия е, че я срещна.

Беше на около 18. Родителите му вече бяха мъртви, а той живееше в ателието на майстор Садри. Не общуваше с близките си, обръщайки им гръб и зарязвайки живота, който бе водил до преди това. Из го бе излъгала и предала и той бе забравил за нея. От миналото си бе запазил единствено Синан, приятелят, който му бе повече от брат.
Сърцето му бе свито от мъката и самотата, които сам си бе избрал за спътници в този  живот. Спомни си как прекарваше дните, изпълнявайки разни задачи за майстора, а нощите- взирайки се в тавана и питайки се как бе стигнал до тук. Не искаше да се връща в миналото, но родителите му липсваха ужасно. И двамата бяха добри хора и не заслужаваха съдбата, която ги сполетя.
Един ден дойде леля му. Настоя да поговорят. Искаше да знае как е, тревожеше се за него. Сърце не му даде да ѝ откаже, изглеждаше искрено притеснена. Отидоха на обяд. Нериман му обеща, че няма да каже на чичо му нищо, но настоя да се виждат редовно. Макар да не искаше, Йомер бе принуден да се съгласи. Изслуша се леля си, след което се разделиха. Валеше леко и тя му поръча да се пази, дръпвайки го за якето, което, както винаги, носеше разкопчано. Тръгнаха в различни посоки, а той вече си мислеше за нещата, които трябва да свърши.
Не я видя, докато не се сблъскаха. Момичето с огнените коси. Чадърът ѝ се бе обърнал, тя бързаше и връхлетя върху него изневиделица, изпускайки папката с картини, които носеше. В първия миг остана като поразен- не бе виждал такива коси. Къдрави и червени, летящи във всяка посока. Вятърът си играеше с тях и на него му се прииска да зарови пръсти в къдриците. Момичето вече се бе навело, за да събере нещата, извинявайки се за невниманието си. Той ѝ помогна, чувайки се да казва: „Колко е красива косата ти!”. Тя го изгледа изненадано и измърморим „Какво им е красивото, скъпи?! Като на вещица в сряда!”, след което отново се извини и побягна, а той остана като запленен след нея.

Йомер отвори очи, опитвайки се да осъзнае случилото се. Не беше сън, бе сигурен. Спомен. Спомни си, че е виждал Дефне и преди. Много преди да я целуне в „Мано”! Обърна се и се загледа в нея, спяща с гръб към него. Ръцете ѝ бяха скрити под възглавницата, а краката свити към тялото. Приличаше на малко дете. Наведе се и я целуна по бузата, опитвайки се да не я събуди. Искаше му се да ѝ разкаже, но трябваше първо сам да осмисли всичко.
Измъкна се тихо от леглото, отправяйки се към долния етаж. Направи си кафе и излезе на терасата, загледан в едва показващото се слънце. Небето бе с цвета на косите ѝ, напомнящ му още веднъж какъв късметлия е.
Макар никога да не бе вярвал в съдбата и късмета, сега бе готов да се закълне, че с Дефне им е било писано да са заедно. Онази първа среща е била просто подготовка за това, което ги очаква. Не са били готови за другия, но нещо ги е привлякло един към друг.

Да ви питам. За Гюпса - знам, ама с Кита на Елчин какво се случва?

Да ви питам. За Гюпса - знам, ама с Кита на Елчин какво се случва?

Анджи  привет 
ти пък сега  за Кито ли се затъжи 
остави го да диша спокойно  , само дето не съм сигурна колко му е спокойно