Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 45

Мили момичета благодаря че ви има.От януари и аз съм на тази въртележка и още не мога да приема случващото се а минах лъчелечението и вече съм на нолвадекс и золадекс.Физически всичко понесох добре операция облъчване инжекции на контролите ми казват че всичко е чисто но трибуквената дума ми е превзела съзнанието и не знам как да продължа напред .Утеха намирам само при вас -скоро ви открих.

Питай Миленката, а може и мен 
От 25 години заспивам и се събуждам с тая трибуквена дума.
Свиква се 

Моите естроген и прогестерон са по 50 % и рака ми се води хормоноЗАвисим. При 50 % се изписва хормонална терапия. При махнати яйчници е нормално да пиеш Фемара. Аз не бих я спряла след 1 година. И най - кратката хормонална терапия е била поне 2-3 години.

Здравейте,да дам отчет и аз,отдавна не съм писала но така се бях сдухала покрай тези съмнения за рецидиви и мети че нямам думи. След ПЕТ скенера няма мети в черния дроб но на мястото на операцията около цитраксиса съмнителни участъци,айде на ново ме резнаха и взеха биопсия от 3 места .Заключението от хистологията е че няма ракови клетки а  силно изразена фиброза и така продължавам с лъчетерапията в понеделник започвам.
Сега пък  почна да ме човърка мисълта че много се забавих с лъчето минаха  2 месеца и половина от химиотерапията,надявам се всичко да е наред и да  не съм закъсняла много,а и междувременно започнах и хормонотерапия с Тамоксифен,която по принцип трябваше да започна след лъчето,но заради това забавяне...

Радвай се ако ракът ти е хормонозависим, това като първи неангажиращ съвет и втория - сегашните ти странични ефекти са елементарни и се контролират, не е чааак толкова трудно - обикновена менопауза. Сравни ги със "страничните ефекти", които би получила ако си спреш хормонотерапията..... бррр... аз съм бъзлива и бих си умряла скоропостижно от обикновен страх хахах

Здравейте мили момичета!
Чета темата почти редовно, от време на време пиша и така е вече девет години. Има дни когато забравям за тежките моменти в които почти умирах от химията, но има нощи в които си припомням за тези кошмарни дни. Знам колко много въпроси ме тормозеха и все още ме тормозят, но за съжаление добре зная, че отговорите са някъде в бъдещето, когато науката ще открие вълшебния лек. Вярвам безприкословно на онколозите които ме лекуваха и продължават да ме лекуват. Никога до сега не съм си позволявала да правя нещо свързано с лечението на своя глава. dika 64 не решавай сама за фемарата, просто отиди при доктора който те лекува и съм сигурна, че той ще намери най-добрия начин да облекчи дискомфорта който изпитваш от  страничните  ефекти.

Момичета,имам проблем и не зная какво да мисля.Накратко -към 20.юли отивам на преглед заради подути лимфни възли в областта на шията,докторката вика така и така си тук,дай да видя и операцията и като каза,че имам рак на кожата и защо съм чакала досега.Накара ми се едно хубаво,чак ме разплака,защо не са ме облъчвали след химията,викам и аз ли трябва да си предписвам лъчетерапията и ме праща на пет скенер.Даже тогава изчетох темите,които не бях чела,мислех да пиша пък си викам да изчакам скенера и комисията и тогава.Август минава изследването,на 21 август минава и комисията и хоп -ново двайсет - има нещо,което е притеснително в лява лопатка и няколко гръдни прешлена,а обрива расте.Там ме гледаха,изписаха лъчелечение и утре почвам ,25 курса.За костите ми изписаха Зомета,даже извикаха лекаря,който разчита диска и го питат -това,което дава някакви индикации в костите изисква ли Зомета ,той 10 минути им обяснява ,ама едно мъгляво,че членовете на комисията решиха все пак да се застраховат и да ми слагат Зометата.Притеснява ме ,че този обрив,прилича на херпес - мехурчета,които болят и сърбят и после завяхват и стават на коричка се разраства  ,покрил е целия разрез на операцията на около 2-3 см от двете страни и вече се прехвърля надолу
 ,нагоре и настрани,даже имам няколко на дясната гърда.Четирима доктори ми казаха,че рак на кожата не се оперира -двама лъчетерапевти,като единия е доцент и е началник на отделението,шефката на химиотерапията и докторката,която миналата година ме оперира. Насочете ме към специалист дерматолог,онколог,да отида да ме види.Отгоре на всичкото онзи ден ходих и на радиестезист-билкар,който ми отряза малко коса,написа ми трите имена и годината на раждане и след 5 часа ми даде едно листче,с органите,които са в проценти под общия ми статус,изписа и 10 билки в определени пропорции,които трябва да пия три месеца и разни тинктури.Не смятам да се отказвам от официалната медицина,но явно трябва да обърна и малко поглед към народните лекове.Споделете какво мислите по горенаписаното,имам нужда от малко съвети,а аз отивам да чета темите от края на юли досега

Проф. Пейчева в Онкологията в Дървеница е един от най-добрите онкодерматолози.

Според мен това са по-скоро кожни метастази от основното заболяване, а не рак на кожата. Ако съм права, то нямаш нужда от онкодерматолог, а от добър онколог, защото се лекуват със стандартните препарати за рак на гърдата.

В Англия се прави електро хемотерапия на кожата. Вливат се блеомицин или цисплатина или се инжектират на местата. После се обработват с електро-импулси, за да може да проникне лекарството . Не знам в България дали се прави .По-щадящо е . Отначало е рана, трябва да се превързва, но има добро повлияване.
Сигурно си объркана, мила, но по-скоро добър приятел или психолог повече ще ти помогнат от билкари. Да не забравяме, че билките съдържат активни съставки, които силно могат да повлияят действието на химичните лекарства. Жълтият кантарион, например, който почти съм сигурна че ти е бил даден ( помага при стрес) , влияе много силно на черния дроб , кара го да засили работата си и да изхвърли бързо лекарствата. Така пациентът остава без лекарство до следващата доза, което е дупка в лечението и в края на краищата го компроментира.

Благодаря,zigizagi - ще потърся контакт,да се запиша за преглед.Tuig,самите лекари така казаха,само Ченгелиева каза рак на кожата още юли,когато бяха 6-7 петънца.Svetlili ,аз билките ще започна да ги вземам след лъчето,той даже не казва аз лекувам еди какво си,а само казва аз помагам да се подобри състоянието.Склонна съм да му вярвам,защото е на 76 години,по професия е инженер и с радиестезия се занимава повече от 40 години,отначало като хоби,а след пенсионирането си  основно с това.Лекарите дотук ми казаха,че това не се оперира и да го мажа с лавандулов спирт,утре пак ще ги питам,да видя дали ще ми предложат нещо.От 2013 септември,когато ми откриха диагнозата,единственото ,което правя е да пия сода и то не всеки ден,че забравям,нито съм ползвала билки,нито други стимулатори,ям и пия всичко,което ми подсказва организма и така досега.Ще питам и за тази  електро хемотерапия.Благодаря ви,момичета:heart:

Здравейте, мили дами. На майка ми поставиха диагноза рак на гърдата наскоро.
Първо да кажа, тъй като тя постоянно се рови в интернет и чете какво ли не, та може и на тази тема да попадне: мамо, не се сърди, правя го, защото те обичам!
ТА, тя трудно преживява това, което се случва, отчайва се често. С баща ми се опитваме да и повдигнем духа, гледаме да не я ядосваме, стараем се много,но не знам до колко се получава. Проблемът е, че тя казва на много хора какво става с нея, не само на близък кръг от приятели, но и на такива, които не са толкова близки. От там всеки и говори какво ли не, после тя чете в нета и тотално се паникьосва. Вчера стана голям скандал пак по тази причина, защото вярва на този и онзи, а не се съсредоточава в лечението и в позитивното мислене. На останалите около нея също ни е трудно постоянно да и обясняваме как не трябва да се влияе от чуждо мнение, но тя просто не слуша, като малко дете е - сърди се, говори с крайности... Всички се опитваме да я разберем, да и помогнем, все пак тя е сърцето на семейството. В момента записах магистратура и то точно такава, каквато съм искала, работя на три места, за да не я натоварвам финансово, държа се, гледам да се усмихвам(защото работя с хора и няма как)и ...като цяло гледам да се държа. Баща ми също е преживял диагнозата и той я разбира най-добре,но и на него му е трудно понякога.
Според мен това е голямо изпитание, но тя е в първи стадии и има шанс всичко да се оправи с време, постоянство и грижа към здравето- телесно и духовно. Тя се страхува от самото лечение и от това, че ще и падне косата, защото са назначили химиотерапия.

Идеята ми е - има ли някоя от вас, която да се съгласи да говори с нея - било по телефон, чат или на кафе? Става дума за София. Мислехме да отидем при "Една от осем" на Нана, там имало психолог и се събирали жени да говорят за това, но не искам допълнително да се травмира по този начин.Предпочитам да се запознае странично с някоя дама, която е минала вече през това и с която да може да говори по женски и да сподели болката си. Не искам да и правя регистрация във форума, защото тя е от хората, които наблягат на лошото в някоя ситуация и ще прочете нещо кофти, после ще и се набие в главата и ще се чудим как да я успокояваме. Тя е много добра жена и майка, грижовна, мила , лъчезарна. Не ви познавам, но се надявам някоя от вас да откликне и да ми помогне чрез едно ново приятелство и съпричастност. Пък по- натам ако реши, сама ще си направи регистрация тук.

Здравейте.Аз ще пиша сега и то хабува история!Разказвам накратко-юли месец мама диагностицирана с рак на гърдата,мастектомия на въпросната.Лъчетерапия и хормоно като лечение.Без химиотерапия.Отива на скенер след лъчетерапия и откриват нещо в черен дроб.От там отиваме на ЯМР-множество обрадувания в дроба,малки и по-големи.Диагнозата е ясна,от "чудесен рак"2 стадий,отидохме в 4 с лоша прогноза.Веднага предлагат химиотерапия,която мама след дълъг размисъл отказа.Подкрепих я,разбира се.Остана да чакаме развитието на болестта.Няма да описвам шока и емоциите-неописуеми са.Започвам като луда да чета в интернет-български и английски сайтове и откривам,че има вариант да се оперират метастази в ЧД,ако отговаря ра редица условия.Мама се съгласи да посетим доктор,отново препоръчан от вас,хора препатили и изпитали на гърба си.Среща с доктора и след 1 седмица операция на дроба.Прогноза-маха половината дроб и химиотерапия.И ето сега хубавата новина-вродени деформации,хемангиоми в дроба,а не метастази.Докторът го каза веднага след операцията,но аз чаках хистологията до го потвърди.При 2 диагностики ето,че може дя стане грешка.Жалко,че мама нямаше възможност да отиде на ПЕТ скенер,заради проведеното наскоро лъчелечение.Можеше и операцията да се спести.Незнам-гадая.Просто искам да кажа,че стават чудеса.Човек трябва да търси и да опитва.Винаги второ и дори трето мнение.Никога не трябва да се оставяме на отчаянието.Това е една хубава история,желая на всеки да се случи по някоя хубава.Отново ще благодаря,че сте тук.Помагате на много хора.

soho123, аз не съм от София и ако мога да бъда полезна с разговор по телефона, на линия съм. Може да ми пишете лично съобщение.

Soho 123 не позвалявайте на майка си да се отчайва.Не е напреднал рака,има много хубава прогноза за нея.Не съм много наясно с химията,но защо й е назначена за 1 стадий.Потърсихте ли второ мнение?Вадете вие на майка си само хубави статии.Дайте й да пие някоя билка-бъз или сода или каквото прецените.Това може да се отрази на психиката й добре.Отчаянието е лошо,много пречи.Аз съм от Пловдив,но иначе бих помогнала.Към онкодиспансерите има психолози също.