Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 45

  • 110 545
  • 729
# 345
Как си, скоро си мислех за теб?

Добре съм на пук на всичко  Wink. На "поддържаща" химиотерапия съм, която не ми се отразява никак. Почивам си и си отспивам в болницата  Laughing.
Приспали сме лезиите някак си. Не растат, но не съм за операция казват, а така ми се иска да ми ги махнат. В Италия ми направиха всякакви  генни изследвания. Смениха диагнозата и произхода на врага от яйчников на дебелочревен и това даде резултат. Понамали ги и ги приспа, вкара в ред ТМ ...
Иначе съм Ок, на крак и дейна. Правим глобален ремонт и съм яхнала метлата. Лятото се спасявах на морското село, под ореха. На плаж не ходехме, само вечер отивахме да се изкъпят децата и да хапнем риба на брега. С децата е лудница - имаме "малка матура" и матура в 7-ми клас. Учим като ненормални.
Виж целия пост
# 346
Д_Ива, правилно ли разбирам, че всъщност през тези години, са те лекували за друг вид рак?
P.S И ние с Veniz се бяхме разтревожили за теб и днес, като ти видях ник-а, ми се напълни сърцето. Сега чакам още един ник да видя и ще се успокоя.
Виж целия пост
# 347
Д_Ива, правилно ли разбирам, че всъщност през тези години, са те лекували за друг вид рак?
P.S И ние с Veniz се бяхме разтревожили за теб и днес, като ти видях ник-а, ми се напълни сърцето. Сега чакам още един ник да видя и ще се успокоя.


Точно така. Нали знаете, че има човешки фактор и подходяща техника за точната диагноза при хистологичните експертизи.
Няма да ме мислите - във форма съм. Щъкам между вливанията. Ходих на биенале във Венеция. Другата седмица отивам на изложение в Истанбул в командировка. Четох постовете на Veniz и ми се сви сърцето. Така ми се иска да я пипна ... и unna се скри някъде и ми липсва.
Виж целия пост
# 348
Д_ива,  радвам се да те видя! Звучиш добре и жизнерадостно! Браво!

,Girl, съжалявам за всичко, през което преминаваш! Но има тема, в която близките обменят опит и споделят.
След всичко, което  ми е минало през главата- операция, лъче- , химиотерапия,  чувството на вина, че причинявам  "това"" на хората, които ме обичат,
притесненияпа и истериите покрай всеки контролен преглед (скоро ми предстои пореден) ми идва твърде много да чета постове като твоя. Всеки път се виждам просната на леглото и си мисля какво ще направя ако ми остават дни или месеци живот...
Не искам да съм груба!
Но как очаквате от нас да ви съчувстваме, след като вие не ни щадите и не ви пука за това какво ни причиняват такива постове!?
Лично мен повече ме вълнува как се чувства майка ти! Тя е моята сестра по съдба!
Аз не бих позволила някой да взема решения за моята съдба (ако съм в състояние  да вземам решения).

Имайте милост, бе хора!!!

Виж целия пост
# 349
И тук ще кажа стига.
Защото и тези около нас имат нужда от утеха.
Ако питате мен, те са по-уплашени от нас.
Не зная защо, но е така.
Преди 25 години, като казаха диагнозата ми, мъжа ми загуби дар слово.
Аз не знаех на кой свят съм, децата уплашени, защото не бяха малки.
След два часа реване и самооплакване реших, че не е този начина да помогна на тях, тези, които обичам.
Сега ще ми кажете, че пиша глупости. Може и да е така.
Виж целия пост
# 350
Как си, скоро си мислех за теб?

Добре съм на пук на всичко  Wink. На "поддържаща" химиотерапия съм, която не ми се отразява никак. Почивам си и си отспивам в болницата  Laughing.
Приспали сме лезиите някак си. Не растат, но не съм за операция казват, а така ми се иска да ми ги махнат. В Италия ми направиха всякакви  генни изследвания. Смениха диагнозата и произхода на врага от яйчников на дебелочревен и това даде резултат. Понамали ги и ги приспа, вкара в ред ТМ ...
Иначе съм Ок, на крак и дейна. Правим глобален ремонт и съм яхнала метлата. Лятото се спасявах на морското село, под ореха. На плаж не ходехме, само вечер отивахме да се изкъпят децата и да хапнем риба на брега. С децата е лудница - имаме "малка матура" и матура в 7-ми клас. Учим като ненормални.
Радвам се, че си добре! Страхотно е, че са открили правилното лечение! Макар че е доста плашещо колко лесно могат да те объркат... Sad
Виж целия пост
# 351
Хули, както винаги НЕ пишеш глупости. Ти си нашата пътеводна светлина и теб следваме, и от теб опит се опитваме да черпим. Клишета ползвам, извинете, но... понякога няма по-хубаво нещо от една доказала се във вековете фраза - то затова и лепят етикетчето "клише".
Близките ни имат нужда от помощ и подкрепа също. Даже те повече го отнасят.
Последно ми бяха изстреляни едни такива грозни и истерични реплики от моят любим мъж в лицето, че едва се сдържах. Предизвиках го, признавам. То вече угодия няма на всичките ми капризи и нужди. Кресна ми миличкият "Ти кога ще се разкараш от живота ми!?!?".... замръзнах, преброих до 10, преглътнах целия монолог, който бях готова да изплюя насреща му и реших да запиша на едно имагинерно листче и да му го изрецитирам, когато му дойде времето... но не сега... Знам, че не го мислеше сериозно това, което изрече, но тази изтървана реплика е сигнал, че вече наистина в огромна тежест му идвам, но и също така, че държи много на мен, иначе ИЧ нямаше да реагира.
Виж целия пост
# 352
АnyHr имаше предвид друго и съм склонна да се съглася с нея Peace
Виж целия пост
# 353
Spirit стегни се Grinning Както вече видя, ножът е дървен и животът продължава точно както преди. Е, с малко по-различна прическа за известно време Grinning И единствената разлика ще е, че всяка сутрин ще се събуждаш с още една мисъл в главата за новия ни домашен "любимец", която ще се повтаря стотина пъти през деня. Но не трябва да си тормозим близките, и на тях не им е леко.

Аз да докладвам за тъпия контролен преглед. Обичайната загуба на време. Все забравям, че трябва предварително да си направя коремната ехография, за да не чакам часове. ТМ ми се е вдигнал двойно за три месеца - от 7,18 през юли на 15.08 сега. Дали щото бях болна последните два месеца, някаква гъбична инфекция или нещо друго...  Svetlili написа нещо важно преди два дни, което ме изненада - жълтият кантарион действал на лекарствата, които взимаме. А зз изпих една кутия Ремотив напоследък, което си е 100% жълт кантарион... тръпки ме побиват...
 Svetlili, благодаря ти за информацията!
Скрит текст:
......... Да не забравяме, че билките съдържат активни съставки, които силно могат да повлияят действието на химичните лекарства. Жълтият кантарион, например, който почти съм сигурна че ти е бил даден ( помага при стрес) , влияе много силно на черния дроб , кара го да засили работата си и да изхвърли бързо лекарствата. Така пациентът остава без лекарство до следващата доза, което е дупка в лечението и в края на краищата го компроментира. 
Виж целия пост
# 354
Spirit стегни се Grinning Както вече видя, ножът е дървен и животът продължава точно както преди. Е, с малко по-различна прическа за известно време Grinning И единствената разлика ще е, че всяка сутрин ще се събуждаш с още една мисъл в главата за новия ни домашен "любимец", която ще се повтаря стотина пъти през деня. Но не трябва да си тормозим близките, и на тях не им е леко.

Фри, за едни и същи неща говорим ми се струва. Стегнала съм се, бре! И то до такава степен, че почват да ми се чудят в онкодиспансера кой и къде точно е тумора, дали в гърдата или съм аз самата туморът и тровя животеца на милинките нищо не подозиращи ракови клетчици решили там да ми вдигат въстание някво в областта на гръдния кош Grinning Ще ги избием до крак и дори няма да мигна! А близките ми се чудят и маят и те какво точно се случва, някои дори с насълзени очи се изповядват и поръчват надписи за собствените си надгробни плочи пред мен... уж умиращата, представяте ли си!? Моите приоритети са други - най-вече себе си трябваше да разбера, после близките си, после вас.
Виж целия пост
# 355

Не исках да предизвиквам полемика, изказах мнение...
Продължавам да мисля, че важен е болният, пострадалият човек, не близките му. Той си изтърпява болките, всички неприятни последствия от лечението, страха, който го стиска за гърлото и трябва да се съсредоточи върху оцеляването си.
Когато минавах през това се стигаше до положение аз да успокоявам тези около мен...

Всъщност за друго влязох тук... да питам Миленка дали се нормализира ситуацията  ТЕЛК.
Milmich, благодаря за разбирането Simple Smile
 Завери ли ТЕЛК- а на Макариополски? Скоро ми предсто и на мен
Виж целия пост
# 356
Всъщност за друго влязох тук... да питам Миленка дали се нормализира ситуацията  ТЕЛК.
Milmich, благодаря за разбирането Simple Smile
 Завери ли ТЕЛК- а на Макариополски? Скоро ми предсто и на мен
О, да с 300 зора и с голямо закъснение се оправих. Подурих 100 институции. В крайна сметка имам два ТЕЛКа - единия официалния, а другият за периода, в който не беше заверен. Плащанията се регулираха и там няма проблем. Сега няма никаква драма и нещата са както преди. Аз просто улучих междинният момент м/у двете наредби.
Виж целия пост
# 357
Здравейте пиша отново защото съм много притеснена .Имал ли е някоя от вас лезия на бял дроб.Задължително ли е лезията да е мети или др вид рак.Много ме е страх.Моля дайте някакво мнение.Благодаря ви:)
Виж целия пост
# 358
Здравейте!
Днес беше операцията на мама.Махнали са трите образувания, запазили са гърдата.Няма махнати лимфни възли.Това ми дава надежда, че и да е злокачествено, локализирано е само в гърдата.Много пестелив на думи лекуващия лекар.Сега ще чакаме хистологията.Нещо с което да подсили имунитета, бихте ли препоръчали?!Мама е слабичка, но в Добро общо състояние
Виж целия пост
# 359
Нашите близки нашето семейство те са нашата опора и отдушник.Как да се отнасят с нас как да ни разберат за да ни помогнат- а ние разбираме ли се.Аз със сигурност съм се променила но не искам те да се променят и да се отнасят с мен както преди.Но дали е възможно.Това е моето семейство което винаги ме е обичало и съм го знаела и не е имало нужда от думи но сега искам ежедневно да ме се казва ежедневно да ми се показва .Това означава че щом аз се променям значи и те трябва .И когато отново се опознаем ще си върнем мира и хармонията
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия