Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 45

Един месец е малко дълъг срок. Може би ХЕРа ти е излязъл "двусмислен"/ неуточнен, и в този случай трябва да се направи CISH тест, което отнема още време.

Майка ми пиеше сок от арония преди и по време на лъчетерапията, сок от моркови, мажеше с мехлем от невен. Но въпреки това пак изгоря... По лошото беше, че белият й дроб много се увреди и сега не спира да кашля. Не знам какъв беше апарата с който я облъчваха.

Сега ми се обади другата жена, с която ни оперираха, излезли са резултатите, чакам да ми се обади доцентката Сигурно съм идиотка, ама сякаш по-добре да имам химио, че да съм по-сигурна Луда работа Малко като приказката "Страх лозе пази", все едно пък има гаранция, ама параноята ме гони днес Майка ми ще ми направи такъв мехлем с невен, известен бил, и с морковите ще се разберем, с мехлемите и Spirit Crusher ще си мажем, оплакваме, мажем и така Само да сме живи и здрави, тази болест наистина за кратко време ми отвори очите за всички хора около мен, показа ми кои са "хора" , и кои са били за маса. Отсяха се и сега напразни контакти почти нямам, благодарна съм на всички около мен, на съпруга ми, който като виден темерут до този момент не беше показвал кой знае колко чувства, но сега ми доказа, че е Човек, и по-точно , че е Моя човек. Мога да си пиша до утре, приятно ми е с вас 

Това ми е и на мен спасителното островче. Не кацна ли поне веднъж на ден в тази тема и някак си нещо ми липсва. Освен многото полезни съвети ми действа чисто психологически добре поредното мнение как минала тая по ред терапия, как предстояла не знам си коя, как имало обрати, как имало обаче и напредък, как въпреки всичко някои съфорумци тука с десетилетия едва ли не си живеят спокойно с тая диагноза и се борят стоически. Ако питате малкото мъже останали около мен след като минаха ситото покрай болестта, ще ви кажат: "Ей тая гад ще ни погребе всичките."  И при мен така, elifanta, малко хора останаха, едните искрено ги разбирам, на други явно се гневя. Първите разбирам понеже и те си имат болежки, нямат възможността, от тревоги, че не виждат начин да ми помогнат, току виж и те някой рак си докарали, та здравословно е не само за мен, но и за тях да се отдръпнат и само чат пат да те преслушват как си. На вторите обаче се гневя, чак в кожата си не се побирам, че големи думи хвърляха, когато бях в завидно положение, а изведнъж дезертираха незнайно в каква посока и незнайно поради каква причина... всъщност много знайно си е - не си пилея вече парите за бири и не купувам кутии цигари ей така да има за пристрастените, стана им ясно, че ще си ги кътам за лекарства.

Та и аз така за хората около мен, много неща осъзнах, чак граничи със сатанизъм и лудост, но честно да ви кажа, по-добре с туморчето си да поживея малко отколкото цял живот с обкръжена от грешни хора. А, че моят човек е точно моят вече съмнения нямам никакви. По-голям герой от мен ще се окаже този човек и дотук не е трепнал. Аз може само тумор да нося, но той носи И мен самата, освен тумора в мен. Геройство си е да ви кажа. Не ме гледайте тук, че съм хрисима, неконфликтна и културна, ако съм ви в къщата друга песен ще запеете. Ръбест характер съм си и то доста, но милото ми ме търпи и като един истински джедай успява да парира всяка една моя атака.

А, наистина сме една кръвна група   Успешно "тровя" , но иначе ще му е скучно без мен си мисля Както той казва, поне половината от белите му коси са от мен , аз мисля, че са повече
Обадих се, минали са резултатите, ХЕР-а ми е отрицателен (-), това добре ли е? Ще чакам до края на седмицата онкокомисията да ми реши съдбата на перуката 

И онзи израз: "НИЕ СМЕ С ТЕБ!" не винаги е изпълнено със съдържание...

Здравейте, момичета. Чета ви понякога, но пиша за пръв път, защото съм пред голяма дилема и не знам какво решение да взема. На кратко: оперирана съм през 2014г.- дуктален карцином на гърда- под 1 см., чисти лимфни възли и граници, хер-отрицателен, хормоночувствителен. Направиха ми двойна мастектомия и пластика с импланти и решиха да нямам химио- и лъчетерапия, а само хормонална. Започнах золадекс и нолвадекс, а след втората година само нолвадекс. Преди малко повече от месец се откриха и оперираха два рецидива от  по 5мм. Оперира ме проф. Байчев във ВМА, а онкокомисията там реши да нямам химиотерапия, а само лъче и хормонална. Отидох във Сити клиник да си правя лъчето, но там доктора смята, че ще е добре "за по-сигурно" да направя и химиотерапия. Лъчетерапевта във Сити също смята, че в моя случай химиотерапията е твърде агресивен подход и трябва само лъчетерапия, коята след първата операция не ми направиха. Сега се чудя дали да направя химиотерапията или не- докторите си противоречат. Характеристиките на тумора са: хер- отрицателен, естроген- 90% реакция, прогестерон- 90%,ки67- 15% (изследвани са два пъти на различни места).
Моля да ми помогнете със съвет или личен опит, наистина не знам какво да правя
Забравих да уточня-на 36г. съм

Категорично съм ЗА химиотерапия.

И аз съм за химио. Шокирана съм, че преди това не са правили и според мен рецидивите са се появили точно поради тази причина.

Направи си , колкото и да е неприятно. Вече опита без ...
Трябва да се вземат всички мерки , аз също преди почти 3 г. се чудех дали да правя , уж не било задължително , но предпочетох да го направя - тогава бях на 37 г. , все пак при по-младите организми казват че клетките по бързо се подменят , делят и т.н. , та за всеки случай! Успех в лечението!

да това е добре.Означава ,че не е най-агресивен вид и няма да имаш допълнителни вливки с Херцептин
желая ти късмет

Здравейте момичета,
нова съм тук и много объркана.Оперирана съм от рак на ендометриума през 2015,тотална хистеректомия.Без разсейки извън матката,уж всичко беше наред и не ми предписаха лъче.Преди 2 месеца откриха метастази на чукана на влагалището,около 3 см. Казват ,че с лъче не става ,че е до самия пикочен мехур.Химия не влияе на този вид рак ,а операция е рисковано, защото мястото на рецидива било лошо и 90% щяло да се наложи изнасяне на торбички от пикочния мехур и ректума.
Моля,ако някой е имал подобен проблем, споделете.
Не зная вече къде да ида -100 доктора,100 мнения ...

Благодаря ви момичета. В петък ми  е първата вливка

Мисля, че при рецидив изобщо не трябва да се замисляш.
На мен онкокомисията ми беше препоръчала "лека" химиотерапия (т.н. бяла), ама химиотерапевтите казаха "туморът е Т2- не е Т1, пък си и младичка- бях на 42... по- добре тежката артилерия да е" и правих т.н. червена химиотерапия (с фармарубицин).
6-7 месеца беше тежко (докато траеше лечението), но след това вече 17 години съм в ремисия и всичко е ОК.
Желая ти да вземеш правилното и най-вече доброто за теб решение!
Успех!

И аз смятам, че трябва да се направи химията. Минава, забравя се, но може да ти спаси живота.

Аз отдавна не съм писала тук, но с наближаването на тримесечния контролен преглед, започвам здраво да се сдухвам. Подутия лимфен възел на щитовидната жлеза ми се струва, че ме опъва все повече, макар че е напълно възможно да си въобразявам. Уж правиха биопсия, излезе чиста, и го нарочиха като ефект от лъчето, но не мога да спра да мисля за някви ужасни неща. Налегнали са ме морбидни мисли и ми е много трудно да ги изгоня. Планирам след контролния преглед в края на седмицата, да отида до Сити Клиник и да си насроча ПЕТ скенер. Ужасно ме е страх.