По нататък пък за пубертета да не отваряме дума ...
А за дом. любимци и деца да поясня - когато имаш дете е нормално по време на спор, караница, рев, тръшкане и истерия да изпитваш чувства на неприязън към самото дете. Ако някоя майка го отрече - лъже. Все пак детето си има отделен характер и е нормално да ядосва майка си, която винаги ще му прости, но моментите на яд, отчаяние и безсилие ще се запечатат в съзнанието й. И децата си имат своите моменти, в които изпитват неприязън към родителите си.
Докато кучето винаги те обича и винаги ти е любимо, то те гледа като Бог, няма сблъсък на характери и желания, няма спорове, караници, нерви, не пречи и не спъва развитието на човека. Единствените дертове са когато ходиш на почивка на кой приятел/роднина ще го оставиш. Пък и дори човек да го вземе на почивката, кучето няма да му прави истерии и фасони. Та затова много двойки предпочитат да се грижат за кученца и котенца вместо да се грижат за собствено поколение.