Светълче, много е грозно, права си! Но ти, като мъдър човек, минал през какво ли не и отгледал и възпитал вече две деца, кажи как би се справила с това? Сериозно питам? Аз не съм от най-търпеливите, та не твърдя, ме бих реагирала правилно в подобна ситуация, но пък мъжът ми, той е толкова уравновесен, търпелив и деликатен, така е успявал да въздейства на детето с тези си качества години наред, обаче напоследък виждам, че и той е безпомощен! Заради бебето ли е, какво е, не знам, но е много, много трудно да общуваме нормално с голямо дете! Ако сега е така, какво ще е в пубертета?! Бикакво наказание не е в състояние да го впечатли, няма сила, с която да го накараш да свърши нещо - ното доброволно, нито насила! Та кажи, какво би направила ти? Защото имали сме и подобни ситуации това лято, признавам! По принцип само пред близки си го позволява, но знам ли, може да ме изненада утре
Елени, аз млъквам в такъв случай. Разсърдвам се и игнорирам. Не го правя нарочно, не играя роля, просто естествено ми се получава, толкова обидена се чувствам, че не ми се говори нищо, онемявам. по пътя до вкъщи, а и после, като се приберем. Като ме питат нещо, не им отговарям и си намирам работа по другите стаи, да не съм при тях.. Докато не ми мине обидата, ги подминавам из къщи като пътни знаци. С моите момчета рядко се е случвало, много се разбирахме. Те страдаха като млъкна. С внучетата - по-често се е случвало, особено с тази, която сега е гимназистка. Първо, че нея сме я гледали много - тя си е с нас от 11-месечна през седмица по цяла седмица докато тръгна на ДГ на 4 г. А и после, като тръгна на училище, я развеждахме насам-натам 2-3 дни от седмицата. Отделно винаги, когато боледува или родителите й пътуват някъде, пак си е при нас. И второ, тя си беше проклетичка, не беше лесна за гледане. Имаше трудни периоди. Инатеше се много. При нея вървеше да й измисляш "работа" и занимания, да е заета непрекъснато с нещо. Сега е чудна просто, дете-мечта.
Сега първолакът е на ред - от време на време се сърди пък той, когато иска нещо, пък не става на неговото. И започва да се самосъжалява и окайва. Тогава му казвам да пита другите какво искат - баща си, майка си, мен. И да види имат ли всичко, което искат. Общо-взето по метода на убеждението и обяснението. Карам ги да си разменяме ролите. Показвам им как изглежда направеното от тях отстрани. Малкият обича да му говорят, каката не обичаше много, затова нея я карах да прави нещо. Нямате си представа как я увличаше ролка тоалетна хартия - цял ден можеше да си играе с една ролка, правеше какво ли не от нея.
Общо взето винаги съм се стремяла да разбера защо го правят, кое ги кара да се държат лошо. Не им се карам, напротив, винаги им казвам, че няма нищо лошо в грешките, че човек се учи от тях и че всеки човек греши, и големите също. Другото, което много искам да им внуша, и сега продължавам, да не позволяват никой да им насажда чувство на вина, защото вината не е продуктивна, тя само тормози човека. Като сбъркаш, вадиш си изводите, извиняваш се, ако трябва и продължаваш нататък, стараейки се да не повтаряш грешката. Освен това им се възхищавам, когато направят нещо хубаво и ги хваля, казвам им, че се гордея с тях. Разпитвам ги често - какво ги тормози, какво не им е наред, какво харесват, какво ги плаши и притеснява, за какво мечтаят и т.н. Говоря с тях за всичко. Понякога ги питам как да постъпя аз, искам помощ и съвет. Те много сериозно приемат това.
То няма рецепти, ясно е, всяко дете и отделен свят. Обаче трябва човек да се опитва да ги разбере и да им влезе в кожата и тогава общуването е по-лесно.
Това дете, примерно, което днес крещеше "няма!", щях да го изчакам да се приберем вкъщи, щях да мълча ядосано и да не му говоря и в момента, в който поиска нещо, щях да му изкрещя "няма!". Не чак толкова силно, колкото го правеше то, но достатъчно, за да разбере. И после щях да му кажа кротко всичко, което съм мислила по пътя, докато съм се пукала от яд.
Не се хващам да правя, обаче, ще ме докара до нервна криза. Майка ми и снаха ми обичат да правят и да се поврътват в кухнята сто часа, та не съм съвсем лишена от домашна торта. 
Да оздравявате с малкото Жаки 
След два дни почивка трудно се настройвам на работна вълна, но пък седмицата ми идва кратка, така че няма да се оплаквам. 
