На последък все повече съм нападана от близки и приятели защото си позволих да заявя, че не обичам да пътувам и да посещавам непознати места. По принцип не бих се афектирала от нападки, но коментарите на две колежки отидоха твърде далеч и ми стана изключително неприятно.
Аз си знам, че съм отявлен темерут и интроверт. Обичам уюта на дома и всичко свързано с пътувания ме напряга и стресиса. Несигурността от новото също много ме плаши. Бих получила психически срив при най-малкото недоразумение.И направих грешка да споделя мнението си.
Толкова ли стана модерно да се пътува? Впечатленията ми са, че всеки е тръгнал на някъде и колкото по-екзотична е дестинацията и колкото повече хилядарки си дал, толкова повече точки печелиш. Имам чувството, че хората пътуват, за да се състезават кой ще отиде по-на далеч и кой ще пръсне най-много пари, а не защото им е приятно. А аз съм заклеймена като проста и затворена тъпанарка.
Колежката ми, която си позволи да ми слага неприятни етикети, пътува по няколко пъти в годината. Но никога не съм чула да е доволна от пътуването си, винаги критикува всичко. Единствената дестинация която я беше впечатлила е Дубай защото "шопингът бил много на ниво". Венеция ѝ беше много претъпкана и миризлива, в Париж имало прекалено много африканци, Барселона е прекалено разхвърляна (каквото и да значи това), Италианската ривиета не била нищо особено, Мароко е ад...питам се защо такива хора се мъчат да пътуват като не намират нищо хубаво в посетените места? Толкова ли е модерно да се пътува, че дори и тези на които им е неприятно се напъват да го правят.
Афектирана съм и може да звуча детински. Но ме интересъва мнението ви, тъпи и ограничени ли са хората които не са напускали пределите на държавата си?Защото аз наистина не съм,но това не означава, че не се интересувам от другите култури и места.