Какво ви се работи?

В много общи линии и в груба форма е така за езика. Но не е тук темата да разказвам в по-структурирана форма и съдържание.

лингвистики има сто вида, а всеки университет си развива това, което реши. Затова който иска нещо, да си го проучи дали му го предлага. Девойката иска нещо, което не знае точчно какво иска, и грам не е проучила какво се предлага. Ако си купува сутиен сигурно повече гледа и внимава.

Може да учи комуникации или пиар, но може да се научи и от клипчета в нета.

Иначе има 2 вида работа: такава, в която някой е измислил задачите и ти продаваш работна сила. И такава, в която продаваш продукт, който е лично твой, не стандартизиран. От първия тип...на практика нищо не ми се работи. От втория може. Просто първия тип работа е мега скучен и по-често нископлатен, защото си заменяем. За втория може да си искаш цената- но трябва да има и щипка талант.

Може, ама първо да разбере какво иска да купи и после да го търси в магазина. Ако не знае какво иска, да вземе да се разходи по магазините и да види какво ще й хване окото. А сега хем не знае ккакво иска, хем грам не разбира какво продават. Не зная на колко години е, но ако е млада, е напълно нормално. а и никой не е казал, че ученето, щом веднъж го захванеш, трябва непременно с него да си умреш- Хората всичко сменнят в живота си, няма за едно учене да се правят драми. Ако не й харесва, ще си смени специалността. Животът не е еднопистов.

The siren of titan, благодаря ти.
Не че нещо, за мен си питам.

Писателка исках да ставам, учител по английски, хирург.. помня как приятелките на майка ми се шегуваха, че на стари години ще им опъвам бръчките.
Сега много ми се иска да имам нещо свое, от рода на бутикова пекарна, където да предлагам ръчно приготвени и собствени рецепти за сладкиши, солени хапки. Нещо определено с кетъринг ми се занимава, за момента съм далечко от тази сфера.

Девойката каза, че иска да борави работно с езика, не е казала, че иска да пише роман, така че Лингвистиката и е ОК.
Да, вероятно ще изнервя клиентите по телефона, но ще има работа и винаги ще може да надгради знанията си.

Не е вярно. Правилното, структурирано, умно и убедително говорене е вероятно едно от първите неща които са се изучавали - поне от 5000 години насам. Да се изразяваш добре е най-трудно на собствения език. Научиш ли се, след това ще можеш и на други езици. Но малко го могат. (Не съм от тях  )

  Това ми хареса най- много. 

Скоро ми попадна в полезрението нещо подобно  само с интернета не знам как стои въпроса 

https://www.24chasa.bg/idealendom/article/6010021

Пише, че няма.
Язък! Тъкмо щях да се кандидатирам.

Лиам, човек може да се научи до някаква степен, доколкото да употребява ключови думи и фрази, коитоо звучат добре. Но да "си играе" с езика не се учи, ако човек не си го носи. Ако си го носи, може да го усъвършенства, но ако не го носи, ще се научи малко като...машина, клиширано. А това се вижда на родния език първо, още в детската градина и в училище - тези деца винаги се отличават, дори когато преразказват приказка. Този, който не си го носи, може да изучи всички видове лингвистики, включително на родния си език, да ходи на тренинги, да работи с педагог, и да постигне доста добро изразяване и знаене на езика, но няма да прекрачи онази линия, която го разделя от природно добрите в езика и комуникацията. Когато човек владее чужд език достатъчно добре, че да не ги мисли всички изречения дума по дума, естествено, че ще му е по-лесно общуването, той трябва да знае терминологията и дори жаргона за специалността, но това е и на български много важно, за да се разберат хората. Но няма да стане по-добър в сделките, разчитайки на езика, но нямайки умението за правене на сделки сами по себе си.

Аз колко пъти трябва да кажа тайната за "1 милион думи". Повечето играещи с езика са дърти- имали са години да пробват, изписали са си милиона глупави и клиширани думи. И като минеш милион думи, о, чудо, ставаш "природно добър". С учене или без.

Децана няма как да минат един милион думи, защото на 3-4-години  все още трудно ще натрупат толкова в активен речник. Обаче си личат тези природно добри. Така си вървят и в училище, и след училище. Просто им се лее, или на другите им изглежда, че се лее, макар самите автори да обмислят все пак. И не е като да дърдорят напразно или да пишат някакви безсмислени неща, а се изрразяват съвсем ясно и точно.
Ха, сега се сетих за нещо по темата - онази вечер на НВО гледах серия от Стая104. Гостът в тази стая беше млад индиец, който трябваше да има среща с агент за книгата си, а нямаше копие от нея, (не разбрах дали го е забравил или изгубил, изпуснала съм първите десет минути), и през цялото време говореше с майка си по телефона как тя да му го изпрати по модема (действието се развива в зората на мобилните телефони и все още интернета през модем). В един момент тя не го слушаше какво й говори и изтри цялата му книга, на всичко отгоре съхрани празния файл и момчето беше съкрушено - целият му труд на жевота му беше изчезнал. Тогава майка му започна да се оправдава, че той можел да напише и нещо ново за агента, нали за това е учил литература, вместо да стане адвокат или лекар, и как не бил нужен компютър, а ставало и с тетрадка и химикалка. И в цялата караница се разбра, че го е осиновила, и той дори не е индиец, а пакистанец... След целия шок младежът лежеше отчаян в леглото и се опитваше "да пише на компютъра", но нищо не се получавааше от тази визуализация на нова творба. И в един момент мму изплува пред очите ръкопине текст, който беше посветен на осиновяването му. Дума след дума.
За това говоря - учил, учил героят, ама ако не му идва отвътре, нямаше да дойде идеята и историята.

Ако искаш да напишеш нещо продаваемо, трябва да си изпишеш милиона думи, това е. Вече за такива с дар слово или не- това е друг въпрос и няма много общо с работата. Може да имаш дар слово и с него да продаваш картофи на пазара. Може думите с ченгел да ти вадят, но да си говорител на важна позиция, защото пък може да говориш обмислено.

Повечето хора блокират, ако трябва да напишат нещо за публикация, както блокират, ако трябва да говорят пред публика.

Повечето хора имат много идеи за истории, но рядко излиза нещо хубаво, ако не са си изписали милиона думи.

Същото е и за други професии: милиард ноти, грубо; 100 метра платно; милион реда код и тъй нататък. Не говоря за дарба, а да е слушаемо и продаваемо.

Андриел, напълно си права.....ММ и детето са така, идват им отвътре езиците, научават думите в движение, дъщеря ми въобще и не ги пише никога да ги научи......казва, че дадена дума я е чувала безброй пъти, знае как се пише и понякога като и скимне си отваря за да види точно какво значи.....от гледане на детски беше научила някои предмети как се казват на английски, а не ги знае на български........!
А при ме нещата не са така......на български благодарение на многото книги, опит се изказвам отлично, многословно, образно, ноооо......чуждите езици не са ми в кръвта, коства ми много време, усилия и упражняване за да науча думите, непрекъснато съм заровена в книги, гледам каналите обучаващина чужд език.....мъка! Но не стоят так нещата с маематиката, физиката, химията, биологията, там всичко скача само в главата ми! Пред хора изобщо не се стеснявам, от опит мога спокойно да се изказвам пред публика, често водя презентации, но ако трябва да са на чужд език.....ейййй всичко изкача от главата ми!