- Мамо, полази ме буболечка.
Майката замахва да плесне животинката (видима възраст около 1 ден), която се разхожда по ръката на момчето, но то я спира с почти истеричен глас:
- Неееее, не я убивай, тя ми е приятел.
Майката пощадява буболечката, която продължава безнаказано са си пъпли по ръката на детето. Първо се разхожда по малките му пръстчета, после се промъква надолу по лакътя, което кара детето да започне да си върти ръката, за да може да я разгледа по добре. Момчето, започва да й говори:
- Здравей, буболечке! Какви са ти плановете за деня? Как се казваш? Не знаеш ли? Добре. Тогава аз ще те кръстя Буболино.
Буболино продължава да се разхожда необезпокояван. Внезапно обаче е атакуван от детска длан, която го праща някъде в неизвестното. Намесата в живота на насекомото е осъществена от десетгодишното братче на момчето.
- УБИЕЦ! – започва да крещи четиригодишният с глас, в който се усеща цялата мъка по злощастно загубил живота си приятел. – Ти уби моята прекрасна буболечка. Никога няма да ти го простя!
- Ама аз не съм я убил. Просто я изгоних и тя си отлетя. Сигурно е някъде под седалката – почва да се разкайва по-големият брат.
Той се навира под седалката и започва да издирва Буболино. В това време малкият продължава истерично да крещи и да нарежда, съкрушен от мъка:
- УБИЕЦ! Ти убиваш всичките ми приятели. И аз като порасна ще убивам твоите.
Тези думи предизвикват намесата на майката, която дръпва една реч от сорта на що за думи са това и как може така малкият да говори на брат си. Ами че той не убивал никаква буболечка и Бублино си е жив и здрав и сега се разхожда на свобода някъде под седалките.
- В крайна сметка не можеш да задържаш животните при себе си. Те искат да са свободни – завършва майката.
- Ама той не ми е брат – продължава да се ядосва малкият.
- Така ли? А какъв ти е?
- Той ми е враг. УБИЕЦ!
Майката продължава да обяснява нещо, че така не се говори, особено в градския транспорт на висок глас. Големият брат все още издирва някъде под седалките Буболино. В този момент в ситуацията се намесва момичето:
- М. не ти уби буболечката. Аз всичко видях. Той само замахна с ръка и тя отлетя. Сега е под седалките.
- ЛЪЖКИНЯ! Буболино е мъртъв и аз вече нямам никакви приятели.
- Аууу, как можеш така да говориш на сестра си?
- Тя не ми е сестра. Мразя Ви!
В този момент по-големият брат победоносно се появява изпод седалките и подава някаква буболечка, която прилича на Буболоно, но дали е той, не може да се прецени.
- Ха сега ми се извини! Видя ли, че не съм я убил.
- Ооооо. Моята прекрасна буболечка. Няма да ти се извиня, убиецо.
В този момнет тролейбусът спира на поредната спирка и заклетите врагове слизат.