Трудната възраст 2. Как да се справя?

Имам дете на три и половина ,ами продължава си същия кошмар .Реве,тръшкане ,инатища -едвам се търпи 

Ние сме на 3г и 3 м и има огромна разлика откакто беше на 2 и сега, но тя ходи и на детска градина, там определено се учат и на ред, дръжте се с тях като големи и бъдете сериозни, вие определяте границите.
Гледането на телевизия и храненето с боклуци също вреди...яденето на сладко й е сведено до минимум-две-три блокчета шоколад веднъж в седмицата(тя избира събота или неделя). Телевизия почти не гледа-10-20мин почивните дни. Това е което при нас "вреди" и я изнервя. След спирането на ТВ вече спи без да се буди през нощта. Дано съм ти полезна😉

Каката след по- малко от месец ще прави 5 години и още е така.
Удивително е колко съм свикнала, защото малката (1 г. и почти 1 мес.) започва (по- леко като за начало) да се инати и тя, да реве и т.н. а на мен ми е все едно. Като готвя, допълзява до мен и започва да ме дърпа за крачола, а пък на мен грам не ми дреме.
Според мен решението е ясла, градина и тотален игнор, когато са в такова състояние- викаш, не викаш- не чуват. Обясняваш когато са спокойни. И после пак....

При доста деца градината влошава значително нещата, защото там цял ден пазят поведение, а след това вкъщи избухва цялата стискана цял ден дивотия

Игнор, обезопасяване, твърдост и търпение.

Тъкмо мислех да шокирам авторката, че моето е на 4г и е по- зле от когато беше на 2, но ето и на 5 правят така. И аз чаках да навърши 3 и да се кротне, но не стана. После чух, че от 2 до 4 бил периода и зачаках 4, но пак никакъв резултат. Последно ми казаха от 3 до 6 бил периода............ Т.е. като се почне на 2, че до към абитуриентския бал все ще сме в някакъв период. На инати, капризи и репчене. Поне дано спре да реве, не е малко.

Здравей. Минах този период с първото ми дете. За къпането помогна само това което са ти казали вече-оставяш го да си плаче и излизаш когато си готова. Другия вариянт,който в момента правя със сина ми е че му пълня коритото и седи и се чипка до мен докато се къпя. Но той е още малък За тръшкането навън,оставям малко да намали децибелите и й казвах че ако продължава се прибираме. Няколко пъти я прибрах наистина,за да разбере че съм сериозна. Първите пъти беше страшно,още повече плачеше. В последствие намали времето в което се тръшкаше до 1-2 мин. максимум. Относно готвенето-играехме на предаване. Здравейте уважаеми зрители,сега  малката помощница ще изкара няколко картофа или домата   Резултата е ,че освен от малка се научи да разпознава плодове и зеленчуци,има желание да помага и вече 5 години си готвим заедно С пералнята по същия начин действах,донеси на мама дрехите,дай да ги сложим в пералнята или сложи ги ти... Включвах я във всяка дейност,защото иначе правеше бели. И така си имах помощница,естествено карала съм се. Но когато ми помагаше беше чудесна,много й беше интересно. Сега с малкия започваме по същия начин. Още като види тиган и хваща лъжицата да бърка Забелязах,че когато ги включвам в това което правя не се ядосват,не крещят и пищят около мен и не ми дърпат гащите докато разбърквам яденето Късмет и търпение ти желая

Ми да- то е така- все периоди- период на колики, период на зъби, период на инатене, период на тръшкане, период на неподчинение, по- нататък идват периодите на "не ми се учи", "искам мотор", "ще избягам от къщи", "мамо, бременна съм".......има и по- страшни неща. Дето се казва "да не ти се случва това, дето ти го мисли майка ти". След време, когато започне да ходи по дискотеки, да пие алкохол, да е с момчета и т.н. и т.н. ще си викам "еййй всичко давам за едно качествено тръшкане в магазина"

 Между 4 и 6 ги хваща първия детски пубертет. Дъщеря ми го почна точно на 4. Можеше да се разплаче за всичко! Без значение хубаво или лошо,просто рев. И както и да реагираш нищо не помагаше.  Против шамарите съм,за това си бях купила тапи за уши и си реших проблема. Има си собствена стая и си плачеше там. Мина й малко след като навърши 5 години... Сега й излизат постоянните кътници и пак света й е крив на моменти,но вече се държи като голямо момиче и плаче в краен случай

Да, точно един месец преди да навърши четири играта загрубя. И рев, рев, рев. Примерно защото съм седнала, трябвало да стана права. Три часа рева. При това беше сутринта и беше спала плътно цяла нощ, та няма как да го сложим в графата преуморена. Но темата е за двегодишните, да не я отмествам. На две, на четири, пауза няма, край няма.

Здравейте
Навън сутрин от 9 до 11;30 след обяд от 17 до 19:00.Няма как да се изолираме от него има кошара има люлка има бънджи гащи ,но като се храним или като вършим каквото и да е не може да  го сложим там ,защото се къса да реве .Ако се храним заедно иска да сабори всичко по масата и най вече аз да не ям .Да има любимо занимание да ни дразни и после да се смее.
Ох дано да го израсте скоро

Колкото и да е зле 4 годишния пубертет, не е като маймнунясването на 2 годишно.

Освен да си повтаряш, че ще мине, да пийваш чаша винце вечер, че да разпускаш, друго решение няма. Дано си ляга рано детето, че да може да почиваш след това!

Ще запоне ясла ,но не знам кога .Ще се местим в чужбина .Гледа телевизия ,но малко повечето време сме на вън .Храня го с боклуци ,но рядко давам шоколад .Храни се с боклуци ,защото той така иска ядене и супи не яде само сандвичи и пържоли,гризки ,бисквити и от време на време плод .Иначе си спи доста през ноща по 12 часа спи ,а след обяд по два часа .

Смях се с глас даже и милото много се смя .Развеселих се .Излизаме на разходка .После ще чета другите .

Здравейте, нашето дете има още няколко месеца до 2г., но някои от нещата, които описвате, са ми познати и съм се интересувал по въпроса.

Едно от обясненията на тези емоционални изблици е, че детето на тази възраст влиза в етап, в който разбира все повече, но не може да комуникира вербално (да говори) адекватно на разбирането и възможностите си. (Източник)

Също така всяко дете си има индивидуалност, някои са по-кротки, други по-буйни, Вие най-добре познавате Вашето дете и какво е нормално за поведението му. Ако искате прочетете съветите в горния източник, ние сме прилагали някои от тях успешно.

За нашето дете съм забелязал следните неща:
- когато е болна, боли я нещо (расте зъб примерно) и т.н. е доста по-нервна и склонна към тантруми
- когато усеща напрежение у нас (имаме някакъв битов или друг проблем за решаване) реагира на това. Споменахте, че Ви предстои преместване в чужбина - планирането и организирането на такова преместване е вероятно доста стресов период и за Вас и за детето. Когато спорите и ако се карате пред детето, ако Ви вижда притеснена/притеснени, нервна/нервни - това допринася за подобно поведение. Това, че плачете, ядосвате се и т.н. не Ви помага, ако го правите пред него.
- когато не е имала достатъчно "вълнуващ" ден е по-склонна към нервно поведение - изглежда на дечицата им става скучно и това е начинът им да ни го покажат    

Ние контролираме доста успешно подобно поведение и сме го намалили значително по следните начини:
- Опитваме се разберем какво "иска да ни каже" детенцето - то сочи, води ни за ръчичка, дори без да говори като възрастен човек става ясно какво иска. Когато това, което иска, е смислено, не й го забраняваме - например иска да рисува, да си играе с легото или да реди пъзел, да му пуснем музика и да потанцуваме с него - иска си разнообразие, иска контакт и с двамата си родители, иска да му обърнем внимание, много обича да е в центъра на вниманието и това ми се струва нормално - осигуряваме ѝ го доколкото е възможно и тя е много щастлива през повечето време. Ако само Вие се занимавате с детето е възможно да Ви идва в повече да правите това по цял ден - опитайте се да ангажирате още някого (бащата, баби/дядовци) поне от време на време да си играе и да обръща внимание на детето Ви. Ако това не е възможно - детската градина ще подобри значително нещата, въпреки че на неговата възраст в началото ще има период на адаптация.
 
- Когато детенце прави неща, които са забранени, се опитваме да говорим твърдо, без да крещим, да се караме и т.н. Детето е възможно да тълкува емоционални изблици от Ваша страна като слабост. Ако сте твърди и безкомпромисни без да бъдете груби, детето приема Вашето решение много по-спокойно. Като наказание 2-3 пъти съм прилагал т.нар. "time out" или поне някаква моя версия - ако след многократно повтаряне "не" детето продължава да прави каквото не трябва (примерно да удря по стъклото с всичка сила) я взимам в ръце, отиваме в ъгъла, обръщаме се към стената (така че да няма интересни неща за гледане) и ѝ обяснявам спокойно, че така не бива или понякога просто повтарям монотонно "наказание, наказание". В началото го приема като игра това (както приема и удрянето по стъклото примерно) след няколко минути почва да разбира. Ако се разстрои или разплаче - приключвам с "наказанието" - разбрала е посланието, няма смисъл да продължавате повече, децата на тази възраст лесно забравят какво е ставало преди няколко минути, по-дълго наказание ще има обратен ефект, защото може детето вече да е забравило за какво го наказвате. Мисля, че при нас е имало ефект от това "наказание" - после не е правила нещото, което не ѝ разрешаваме, след подобно обяснение и time out. Стремежът ни е да забраняваме наистина най-съществените неща - не може всичко да е забранено.

Накратко да синтезирам горното - имайте предвид, че тези неща, които описвате, почти със сигурност ги прави за да Ви привлече вниманието, за да комуникира с Вас. Осигурете колкото можете повече внимание, не показвайте емоциите си пред детето - на тази възраст то вече разбира страшно много, опитайте се да разберете какво се опитва да Ви "каже" детето и не му забранявайте всичко - много неща са ОК да ги прави. Ако забранявате нещо - бъдете твърди, консистентни и спокойни. Въоръжете се с много търпение, защото няма как с магическа пръчка да стане от малко зверче - кротко ангелче. На мен лично много ми харесва тази възраст сега - бебето постепенно се превръща от неосъзнато парченце месо в малко човече, което все още е повече сладко бебе отколкото дете. Всеки ден поднася изненади, няма по-прекрасно нещо от това съзнателно да се гушне в теб, да те цунка, да се смее с глас - с този прекрасен пищящ детски смях, да говори разни негови си неща - сладки и смешни. Опитайте се да гледате на него като на източник на радост и разнообразие от всекидневните грижи, не като на още една допълнителна грижа - няма как да стане отведнъж, но лека-полека ще намерите баланса, а също така и с възрастта като почне да говори по-свободно и да става по-самостоятелно, нещата ще се подобрят Спокойствие и търпение, и се усмихвайте повече    

И аз в отбора. Описаното от авторката е в пълна сила и при нас. То не е тръшкане на врати, отваряне на шкафове и чекмеджета пискане, викане. Онзи ден си включил машинката за подстригване и за секунди си направи бретона на зиг-заг.Страшно е! Успокаява ме само мисълта, че и това ще мине,а дано, ама дали!?!:smiles: