Трудната страна на майчинството

  • 56 485
  • 1 317
# 360
Аз като много невротизирана, просто не издържах последните 3-4 страници. Cherry^Blossom ти като си имала проблеми със забременяването, явно с години, за което искрено съжалявам, се предполага, че си имала време и да си избереш подходящ мъж и да си устроиш живота и да чакате само чудото да стане... А аз както тъкмо се бях отвързала от здравата хватка на родителското тяло, с гадже, което мислех скоро да зарежа, поради ред несходства в характера и дори нямах мой дом се оказах бременна! Та изобщо не съм си представяла близките 2 години да са ми такъв ад, а живота реши вместо мен, затова и не ми е песен като на теб!!!
Виж целия пост
# 361
Аз съм ви оставила да си пишете, кога съм ви спирала?

Просто за мен лично трудната част на майчинството не е в отглеждането на децата, а във външните фактори и в нагласата, че вече мислиш постоянно и за някой друг. Т.е трудната част е промяната в самата мен, не в детето.  Peace

То е така, но го пишеш от позицията на майка, която физически разполага със себе си. Като се понаспя и възвърна формата си (ментално) и аз ще почна да философствам и разпъвам локуми. Повтарям с риск да досадя - играя го този филм за втори път, явно бързо забравям несгодите, защото разликата на децата ми е три години и малко.
Виж целия пост
# 362
.
Виж целия пост
# 363
Аз си казах, че кърменето и неспането най-много ми тежат. Има майки, които не кърмят и спят. Няма как да разберат през какво съм минала и какво става с човек, който година и половина е нямал пълноценен сън. Отделно хормоните ми разказаха играта. В момента, в който започна да спя като бял човек, спирам с мрънкотенето. Дотогава само то ми остана 😤😤😤!
Виж целия пост
# 364
Няма нищо общо гледането на чужди деца и собствено. Всички знаем как се държат децата когато са на ДГ, занималня, детски център или каквото и да е там и как със собствените си майки.
Не те плаши гледането на чужди деца, но на твое собствено явно да...та какво повече има да се казва...
Никой не ни спира да пишем, просто влизате в темата да обявите колко всъщност било лесно гледането на дете, ами очевидно има и хора, за които не е.
Виж целия пост
# 365
И никой никъде не е писал, че децата са виновни за ситуацията!!! Детето не е виновно, че е ревливо, че го мъчат, колики, зъби и други дискомфорти, че може да се пребие и да направи върховна простотия във всеки един момент, че не може да спи непробудно цяла нощ, че не може да се обслужва само и е изцяло зависимо от теб, че не може още да си каже какво му има и дори, че просто му е такъв характера...
Разбира се, че не е виновно и че не е в него причината, просто такава е ситуацията. Не знам доколко зависи от нагласата на майката, тъй като аз имах нагласата, че ще трябва да се лиша от доста неща, раждайки дете. Знаех и за безсънието и за кърменето и за ревовете, но друго е когато го изпиташ и най - вече когато се натрупа във времето. Отстрани все ти се струва, че не може да е чак толкова страшно...Смятам, че майчинството си върви със съответните жертви, приемам го напълно (щом съм готова да премина през това още веднъж), но това не означава, че трябва да съм щастлива и усмихната нон - стоп и не призная, че изтрещявам понякога...


Виж целия пост
# 366
Аз като много невротизирана, просто не издържах последните 3-4 страници. Cherry^Blossom ти като си имала проблеми със забременяването, явно с години, за което искрено съжалявам, се предполага, че си имала време и да си избереш подходящ мъж и да си устроиш живота и да чакате само чудото да стане... А аз както тъкмо се бях отвързала от здравата хватка на родителското тяло, с гадже, което мислех скоро да зарежа, поради ред несходства в характера и дори нямах мой дом се оказах бременна! Та изобщо не съм си представяла близките 2 години да са ми такъв ад, а живота реши вместо мен, затова и не ми е песен като на теб!!!

Да ти кажа, че и при мен беше почти същото. Дано останете заедно. Ние вече не сме.
Виж целия пост
# 367

Отговорите на тези въпроси би облекчил много майки, но ви оставям за да пишете на спокойствие, а аз да си направя обяда на детето.  Peace
Виж целия пост
# 368
Алелуя!
Виж целия пост
# 369
Е как кое - то е ясно майките са некадърни, пък гледачките в яслата и ДГ имат невероятен подход към децата...
Виж целия пост
# 370
Чери, наистина не знам защо го правиш ... Много ми е интересно, ако имаше " трудно " дете, дали пак щеше да пишеш колко е лесно майчинството, едва ли... Едно е да не спиш няколко нощи, друго е да не спиш с години и да разчиташ на таткото само уикендите и по празници, и не защото таткото няма желание да гледа детето, а защото работата му е такава, че не може да отсъства. Аз лично се гордея с моя съпруг, скъсва се от работа, за да осигури всичко на мен и синът ни, и не съм нещастна, но се случва да съм изтощена до краен предел. Не ме прави лоша или неспособна майка това, че имам нужда от почивка, и не виждам защо да не споделя това с други майки, които са изморени. Емоционално палавото, ревливо и тръшкащо се за всичко дете може да те изцеди, и не мисля, че то е виновно. В много случаи и родителите нямат вина. Знаеш, моят син и на психолог го водих миналата година, даже на няколко, ами няма проблем детето, нямаме проблем и ние, до характер си е. Да ми е жив и здрав само!
Въпреки всичко съм достатъчно луда, за да искам още едно дете Simple Smile
Виж целия пост
# 371
 newsm78
Виж целия пост
# 372
Арвен, не говоря за хора с проблемни деца, масата тук са си със съвсем "нормални" деца и изопнати нерви или просто обичат да си мрънкат.

Когато минеш границата да се усещаш и себе си и детето като нормално и стабилно психически, най-лесният начин е не да пишеш във форума, а да намериш някой който наистина знае как да те вдигне и това му е работата.
Виж целия пост
# 373
Човек ако сам не се " вдигне ", няма кой! Понеже минах през много тежка следродилна депресия го казвам от личен опит. Не може за най-малкото да търсиш психолог. Като не се наспиваш и като няма как да си починеш, какво ще направи психолога, ще гледа детето вместо теб, за да се наспиш ли? За мен лично, нищо не помага така, както съня - той лекува. Аз се побърквам от безсъние, ходя зашеметена и не съм човек, в такъв момент дори и не мога да изпитам щастие, а направо страдам. Говоря за продължително безсъние ...
Виж целия пост
# 374
Айде стига вече с тоя психолог, че множко ми дойде и на мен!!! Не, ние нямаме нужда от психолог, а от почивка и време за себе си.
Arven_89, а вие защо водихте детето на психолог? Само се тръшкаше ли? Моят по едно време такива истерии правеше, че съм ревала всеки ден. Но не го заведох и се чудя дали не трябваше.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия