Трудната страна на майчинството

  • 56 485
  • 1 317
# 390
Аз си казах, че кърменето и неспането най-много ми тежат. Има майки, които не кърмят и спят. Няма как да разберат през какво съм минала и какво става с човек, който година и половина е нямал пълноценен сън. Отделно хормоните ми разказаха играта. В момента, в който започна да спя като бял човек, спирам с мрънкотенето. Дотогава само то ми остана 😤😤😤!
Аз пък кърмих близнаците година и 11 месеца без да се самоубия. В началото кърмех по цяла нощ. Кърмя едното, поспивам около час, после другото и пак малко сън. Нощем никой не ми помагаше, защото таткото работи в чужбина. Ако бях допуснала да рухна психически, нямаше да се справя. То и не ми оставаше време да се огледам и замисля.
Виж целия пост
# 391
Ами ти си железарка, не си като мен. Аз изпитвам силен физически дискомфорт от кърменето, имах и вазоспазми, които периодично ме тормозят. Изобщо неприятно задължение, което обаче си навих на пръста да направя за децата си. Общо за двамата над три години съм кърмила, не съжалявам, но ми тежи и се оплаквам. За протокола, не съм се самоубила (за момента) и не съм рухнала психически (надявам се).

Имаше тема за нощния терор из форума. Аз като малка (6-7 годишна) се събуждах крещейки и плачейки, та се разписах в нея и ми беше любопитна.
Виж целия пост
# 392
Щом си се събуждала и имаш спомен, значи не е точно това, това е много характерно разтройство на съня, точно като обезумял и обсебен изглежда от страни човек/дете, защото не си реално буден.   Peace Peace

Страшничко е, ако не знаеш какво се случва, признавам си първите няколко пъти, докато не знаех какво става бях много изплашена, след като разбрах че реално нищо му няма на детето....просто приех факта, че няма да спя както съм свикнала и спях с нейният режим, ако имах нужда.  Важното е да му хванеш цаката на всяка "трудност", защото предадеш ли се....по-добре не става. А това става и с мотивация и с това да си повтаряш разни мантри или ако е много зле положението да си намериш начина въпреки периодите през които минават децата да се усещаш щастлив от това,че ги има и да буташ напред.
Виж целия пост
# 393
Сирен, не съм мазохист за да давам непоискани съвети и да се натискам някъде където не съм желана.
Само ви чета.
Виж целия пост
# 394
Ами аз още си спомням примерно историите как сутрин си изблизвала къщата, докато детето щастливо си играе в кошарката. Но какво правим, ако детето не си играе в кошарката, ами пищи, извива се и си блъска главата, за да излезе?

В крайна сметка ако една бавачка налага граници и игнорира тръшкането, ще я сметнат за добра, особено като се види какви ангелчета са децата с нея.

Ако една майка е пред хора и не си изиграе ролята на типична загрижена българска майка, която излива любов и загриженост за най-малкото, общо взето я гледат криво. Тук не е Западна Европа, нали се сещаш, стандартът за откликване на детето е друг, много по-откликващи майки са българките, до задушаване понякога. 
Виж целия пост
# 395
И аз си спомням основно това, за щастие.

Ако детето пищи и се блъска да излезе -го пускам и му намирам нещо интересно да прави или съм я мятала на гърба си или в слинга и си върша каквото трябва или съм имала потребност да свърша. Дори не съм се замисляла над такъв казус, не защото не е съществувал, а защото съм му намирала цаката и там/ и не съм открила топлата вода/ Преди жените и са копали и на нивата са ходили с бебета, та мойта манджа или дом ще да е толкова специална, че едно бебе да им се опъне  Joy

 Но е имало и има и други моменти, за които гледам да не се вглъбявам и повтарям до откат  или да мрънкам, споделяла съм ги между другото, именно пак поради факта, че не смятам, че кой знае какво се е случило, че детето е ревало един час и не иска да заспи. Всички деца реват, защото не могат да говорят. Имало и по-трудни моменти в които съм била изплашена, най-вече заради здравето на детето, но отчаяна или прецакана, не- признавам си, това е различно от това дали детето ми е било лесно или трудно, то това е и абсурдно като квалификация....ама айде..

Сега пак покрай бебешките ревове/явно това е най-големият зор/ се сещам как рева 2 часа в количката ГОЛА в коридора/ чак ми е интересно да си намеря поста от тази вечер/ , рева до откат, докато не я съблякох, сложих в коридора в количката и не я блъсках напред- назад около 30-40 мин. Така заспа. Така заспиваше вечер/що само вечер беше, идея нямам, ама факт- само вечер и все в един час ревеше и все по час и нещо/ .....та първото такова реване, седнах и написах някакъв ироничен пост , че съм бойно покръстена като майка. Обаче, бях щастлива въпреки умората, че ми се случва.


Виж целия пост
# 396
Сирен, просто е. Учиш ги.
Няма дете, което да не реагира правилно на познат  режим, забавления, персонално внимание, разбиране, утеха, игрови ситуации,  стимулираща среда и отзивчив учител/ родител.

А какво се очаквало от българска майка като реакция ми е познат феномен. На даващите акъл лели и баби по улиците отчет не давам.
Виж целия пост
# 397
За съжаление темата се напълни с неканени гости и то вече каквото и да напиша, няма смисъл, щото излиза, че нещо съм се объркала. И къде точно трябваше да грея от щастие, докато се треса от нерви? Така и не разбрах. Недай си Боже да се оплачеш в темата на перфектните майки колко ти тежи и веднага ти поставят диагнози и те пращат на психолог. Говоря от личен опит.
Както и да е. Аз влязох за друго.
Арвен, при нас беше същото и то точно, когато го пуснах на детска градина на 2г и 4м. Като почнаха едни истерии, майко мила! Думи нямам да опиша! Хем отначало тръгна до обяд. Дойдеше ли вечер време за лягане и ужасът започваше! Чак се захласваше от рев, писъци, мятане, блъскане, пълзи по земята. До 2-3 ч не е заспивал! Направо ми идеша да скоча от балкона! Сутринта със събуждането пак истерия! Няколко пъти го водих недооблечен, другите дрехи или обувките в ръка нося. Накрая исках да го спирам и отидох да говоря с директорката. Тя ми каза, че ако сега го спра, после ставало по-трудно. Казах й, че искам да го водя на психолог, тя каза да не се залъгвам, че ще ми помогне това. Щяло да мине от самосебеси. Една майка ме чакаше навън, понеже ни чу разговора и ми обясни, че много деца преминават през такъв период с тръгването на градина, включително и нейното. Дори имало едно детенце, което го водели по пижама, понеже не могат да го облекат. Каза същото за психолога, че няма смисъл. Нямало това да оправи нещата. Просто да не го спирам, да издържа още малко. И наистина това продължи към месец. Интересното беше, че щом затворят вратата на градината и той преставаше да плаче. После се успокои, почна да спи и да му харесва в градината. Даже последните месеци с радост ходеше. Зимата не го пуснах 4м, че все беше болен и след това тръгна наново без истерии. В началото малко се цупеше, после свикна.
Сега в новата градина бях притеснена как ще тръгнат нещата, но нямаше проблем първия ден.
Арвен, ти мислиш ли, че е имало полза от посещението при психолог?
Виж целия пост
# 398
Спастик, полза имаше на 100 %, детето още пита за нея. Там имаше детска група, започна 1-во да остава по 1 час в седмицата с нужното време, за да се сбогуваме и т.н. Жената помогна на мен - да разбера детето си в този момент и ме убеди на 100 %, че това не е лиготия, и той действително страда. Още не е забравил преживяното, всеки ден ми казва, че като легне да спи му е тъжно за мен, но вече е друго, щастлив е там и има приятелче.
Виж целия пост
# 399
Сирен, просто е. Учиш ги. Няма дете, което да не реагира правилно на познат  режим, забавления, персонално внимание, разбиране, утеха, игрови ситуации,  стимулираща среда и отзивчив учител.
Просто е...но дяволът е в детайлите.
1. Колко време отнема научаването? Различно е за различните деца. Някои откликват лесно, други на практика не откликват или е много тегаво.
2. От забавленията, вниманието и носенето понякога писва- в крайна сметка не съм аниматор и не ми плащат за това. А на децата не им пука дали имам лош ден и дали съм в настроение за забавления.
3. Именно това стресира: как ще се справя днес с тия уж "прости" изисквания, след като има още няколко неща, които ми искат вниманието. И как да си изключа съзнанието и да мина само на режим "щастлива майка", след като непрекъснато има напомняния как така си губя времето, изпускам живота и тъй нататък.
4. Както вече казах, със сигурност има деца, които реагират "неправилно", защото аз не съм отзивчив учител, а майка, а там вече детето се усеща в безопасност и може просто да иска да си изкара нервите.
5. И пак, "правилната" реакция е различна и "добро поведение" е различно за всяко дете. При някои дори добрите дни са изнервящи.
6. Както вече писах, не всяка майка е тренирана бавачка и не прилага техниките на бавачките за собственото си дете. И слава богу, работата на майката е друга.
Виж целия пост
# 400
Моят син с мен се държи по коренно различен начин, спрямо баща си. Него го слуша и когато той го гледа си играе, докато мъжът ми работи на компютъра.
Виж целия пост
# 401
Аз вчера моя го оставих да се тръшка около 15 мин на улицата, защото искаше от магазина поредния пакет солети, които да изсипе и стъпче. Направо си представям физиономиите на тук списващите перфектници ако бяха присъствали на сцената.  Laughing
Виж целия пост
# 402
Всички деца са така. Моите близнаци ме правят на маймуна, а в яслата само ми ги хвалят, че всичко ядат, спят и не създават проблеми.
И за да не си мислите, че животът ми е песен ще ви поставя една задачка. Как дам човек да изведе на разходка неходещи близнаци с количка, която влиза в асансьора, само когато е сгъната. Ако аз и моята приятелка(с близначки и после породен син) не гледахме позитивно на майчинството, трябваше вече да сме си направили нещо. С близнаци е много по-трудно и не можем да си позволим отпускане. И не, не съм идеалната майка и много неща ги правя, както мога,, а не както трябва.
Виж целия пост
# 403
Всички деца са така. Моите близнаци ме правят на маймуна, а в яслата само ми ги хвалят, че всичко ядат, спят и не създават проблеми.


А аз си мислех, че само моето дете го подменят извънземните като излезе от яслата  Shocked
Виж целия пост
# 404
Моята, въпреки че е още съвсем малка, също се държи различно в зависимост с кого е. Баща и и бабите я приспиват буквално за 5 минути, с мен скача по леглото и се смее, докато накрая не припадне за сън.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия