Трудната страна на майчинството

  • 56 485
  • 1 317
# 645
Това дете имаше войнишки режим на спане и хранене. От ден първи си спи само в детската стая. Слагат го по час и го вдигат по час. Наблюдават го с бебефон. Ако се събуди по-лесно си църка в леглото и чака.
Моите деца естествено не са такива и ме правят луда, но съм сигурна,че аз съм си ги научила така.

Не е така, нашето спи от много рано в отделна стая (макар и по никакъв начин не е войнишки режимът) и определено това помага да се буди по-малко, но е и индивидуалност - седели сме като беше по-малка в стаята след като заспи, говорили сме си, не се е будила. Мисля, че дори мерят някакви аспекти на това колко дълбоко спи детето във връзка с продължителното нощно напикаване, но още сме далеч от възрастта, в която ще почнем да се притесняваме за подобни неща Simple Smile Във всеки случай основното е индивидуално и това важи за повечето случаи.

Аз дълги години бях запален защитник на тезата, че опитът е по-решаващ от вродените характеристики (nurture, instead of nature), но за съжаление просто не е вярна тази теза - огромна част от научните източници подкрепят обратното за повечето неща, които могат да Ви хрумнат... И с развитието на генетиката някой ден децата ни сигурно ще знаят внуците ни какви ще са като характер и особености още от раждането. Както ние знаем след биохимичен скрининг риск за синдром на Даун. Само дано да не се стигне до там да почнат да си ги подбират характеристиките по един или друг начин...
Виж целия пост
# 646

Иначе свекърва ми я пускам на СПА, круизи и изобщо по-добре да си почива жената, внуците са за родителите.

 Laughing

Лейди, аз няколко пъти го споменах, че съм от тези, които не просто се радват за помощ, ами даже съм пренаситена. Но казвам, че никога не съм я изисквала. Никога! Просто предните постове звучат все едно хората са длъжни. Ами не са. Иначе ми е ясно, че ако ги нямах двете баби, барабар с две прабаби, една леля и един вуйчо, щях да съм абдикирала в страна без екстрадация поне докато стане на 18  Crazy
Виж целия пост
# 647
Малко съм раздвоена на темата за помощта. От една страна да ти се наврат баби при новороденото и да "помагат" си е досадно. От друга някак е добре да знаеш, че тия хора са на твоята вълна и са ти съюзници, а не кибичат отстрани с цинична усмивка.

По принцип за малки бебета помощ не ми е била нужна, а ужаса на 2-3 годишните общо взето си го изкарах лично. За мен е добре майката да е компетентна и да не й се налага да ползва помощ за базови неща. Но пък е добре да има кой да поеме децата за няколко часа до няколко дни, без да се муси и без да се разиграват драми и турски сериали всеки път.

И да, тъпо е ако младите имат потенциал да дръпнат напред, нарочно да ги оставят да се оправят на нокти. Не че нещо, но в крайна сметка от това зависи после колко добре ще могат да се грижат за възрастните някой ден- щото то круизите в един момент спират и идва друга фаза...
Виж целия пост
# 648
Точно след раждането ми беше най-необходима помощта, за да се възстановя от секциото - 7 дни болница и 14 майка ми, която ми помагаше с домакинството, не с бебето толкова.

Виж целия пост
# 649
Колкото и да са различни децата, методите на гледане от страна на майката са решаващи. Моя приятелка роди седмаче и ми каза, че не знае какво са колики, защото малката ги е изкарала още в болницата. Разказваше ми, че никога не е имала проблеми с приспиване и реване. Слага си я в леглото и тя ляга и заспива. Недоносените масово били такива, защото са свикнали да си лежат сами и да не им обръщат внимание.
Друга моя приятелка осинови дете на 10-11 месеца. Това дете имаше войнишки режим на спане и хранене. От ден първи си спи само в детската стая. Слагат го по час и го вдигат по час. Наблюдават го с бебефон. Ако се събуди по-рано си църка в леглото и чака.
Моите деца естествено не са такива и ме правят луда, но съм сигурна,че аз съм си ги научила така.
Ти нали се сещаш, че това дете така е свикнало? най-вероятно до момента, в който са го осиновили, то не е знаело какво е майчина ласка. В домовете само им сменят памперса и ги хранят. Даже нямат време да ги извеждат. По цял ден ги оставят да се занимават сами в леглата. Гушкане, милване - няма такива неща....

Именно. И това не е много за пример. Едното лежало в болница не знам колко време, другото в дом за деца...Ами няма как така да си гледаме децата, все едно ни няма и да не ги отразяваме изобщо, та да са като войници.
Виж целия пост
# 650
Аз пък след раждането от много „помощ” такъв стрес получих, че после месеци не знаех на кой свят съм. След като родих второто всички помагачи бяха отпратени кой откъде е. Но, после се наложи да спра баткото от градина, че постоянно влачеше вируси на бебето и ако не беше майка ми, вероятно щях да съм станала нервно и истерично подобие на майка.
Виж целия пост
# 651
На мен най-голямата грешка ми беше, че след раждането отказах чужда помощ. Исках сами да се справим, като под сами имам предвид аз и таткото. Да, но се оказа, че неговото участие се свежда до това да напълни коритото с вода.
Виж целия пост
# 652
По въпроса за помощта от бабите - не помня в тази тема ли писах в началото или в друга: Нашите баби живеят в съседен град на около час път, работят. Идват събота и неделя с приспиване (не всяка седмица) да гледат детето. Оставяме я за няколко часа и излизаме, но за не повече от 3 - 4. Общо взето пак се занимаваме с нея, аз й приготвям храна и т.н. но все пак имаме и малко свободно време да напазаруваме, да свършим нещо или да излезем на кафе...вечер също излизаме след като заспи, тя си ляга в 20:30.
Никога не съм им я оставяла обаче с приспиване, нито съм я пращала у тях, въпреки че много искат. Ама аз не мога. Най -дългото ми отделяне от нея за 2 години е един ден от 09:30 до 17:30, т.е. 8 часа и тогава я гледа баща й, имах работа. Не се чувствам спокойна и не мога да я пратя в друг град без мен. Не мисля, че това е нещо много хубаво и не съветвам някой да постъпва по същия начин, щото сигурно затова съм луднала Stuck Out Tongue Winking Eye ама за момента това е положението. Надявам се след някоя - друга година да се престраша да я пратя на гости за няколко дни, имам нужда определено.

Иначе аз не смятам изобщо, че бабите са длъжни да гледат внуците, но ако се отзовават от време на време е добре, щото ако не идваха изобщо вече със сигурност щях да съм хапчета...
Виж целия пост
# 653
Най-големия ми ужас беше, че някоя баба ще реши да дойде да "помага" след раждането. Исках само да си остана самичка с бебето и да си се опознаваме. Но трябва да си призная, че мен доста лошо ме треснаха хормоните и не исках да си давам детето на никого поне до година и нещо. После с второто ми беше много полезно някой да вземе каката за разходка. Съвсем скоро след това се оказахме в чужбина без никаква бабина помощ. Ей, как се променят нещата. Сега пак сме си тук и най-безсрамно се възползвам от всички налични бабешки ресурси.

bgtatko81, в някои държави вече си избират пола на бебето... като понапредна науката и цвета на очите ще дойде на мода.
Виж целия пост
# 654
Зависи от помагачите Simple Smile моята майка не ми се е бъркала и не е давала съвети за това как да гледам детето и за това ми беше спокойно, а и може би защото не я бях виждала година и половина Simple Smile.
Между болницата и нейното идване една седмица бяхме сами, ММ обаче беше на работа, но вечер помагаше достатъчно. Аз бях от късметлийките със спокойно и неревящо бебе и затова лесно се оправях през деня.
Виж целия пост
# 655
То покрай новороденото общо взето няма много работа...гадното е, че физически не си във форма и дори малкото ти се струва натоварващо.
Виж целия пост
# 656
Е с първото дете има стрес от непознатото. Още повече щом ти е втълпявано, че да имаш бебе в къщи е космическа трудност и изпитание. Та, под влияние на тоя и оня аз реших, че трябва да има вкъщи някой на разположение. Второто бебе го къпех сам сама година и нещо. А първото, двамата с мъжа ми треперещи се пънехме над ваната. То вярно, че и бебето се дереше месеци като заклано в банята, ама..
Виж целия пост
# 657
Някои моменти около гледането на бебето се мистифицират до големи висоти. Къпането например- това е някакво скрито майсторство, граничещо с магията.
Виж целия пост
# 658
Също като преспиването на ръце. Сакън да не го научиш бебето на глезотия. Сякаш като поотрасне има шанс да седи кротко в ръцете ти и да го люшкаш.
Виж целия пост
# 659
Хаха определено преди първото къпане бяхме малко притеснени,как ще държим това малко човече, е справихме се както всички и ние  Laughing

Аз бях с анемия след дълго раждане, малката и аз бяхме на антибиотик след това, аз и на куп други лекарства, направих и алергия на един от медикаментите,определено не се чувствах във форма, макар че си ходех и се оправях, още от сутринта след секциото, та това някой да готви и чисти две седмици вместо мен, а аз да си гукам с бебето ми беше идеално Simple Smile

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия