Трудната страна на майчинството

  • 56 485
  • 1 317
# 810
Най- "трудно" е м-у 2-3 години, докато хем не са много очовечени, хем си имат свое мнение, хем не са независими , ама много им се иска. После вече стават по-самостоятелни и нещата се връщат в сравнително нормален ритъм и с приятелите и с пицариите- има детски филми/е единият винаги ще се жертва, ама..../ и детски центрове и т.н. Играят си и повече сами и не са такива лепки. Веднъж върнали се на работа ще ви липсва пак времето на бебето и вкъщи. Зор е и докато направиш прехода, ама при мисълта и осъзнаването, че това ще е 2-3 месеца и проблема е основно в теб, нещата се наместват бързо.
Виж целия пост
# 811
Да подхвана един друг проблем с майчинството, а именно: не ви ли се ходи пак на работа или изобщо да можете(т.е. да имате време) да правите неща от живота си преди бебето, като ходене на кино, вечеря с приятели, та дори да седнете да изгледате един сериал?
Правят ми се много неща и само чакам възможност.
Виж целия пост
# 812
Правят ми се толкова много неща, че ще ми е по-лесно да изброя какво не ми се прави. За последно само двамата с мъжа ми сме излизали няколко дни преди да родя. 😂 Иначе започнах да работя преди 3м, колкото ми позволява детето.
Работя от вкъщи и използвам всяка възможност. Именно работата ми понамести главата и ме изкара от голямата дупка.
Пътува ми се много. Имахме планирано пътуване до Италия, което съвпадна с период, в който получих контракции и се наложи да лежа известно време, та мина наистина много време в стоене вкъщи. Сега мъжът ми заминава и направо откачам, но пътуване с детето не бих си причинила на този етап.
Другата седмица ще кръщаваме Чудо и си представям какво ни чака. 😆
Виж целия пост
# 813
Още по-зле: мислех, че ми се правят неща, а като ми остана време, се оказа, че съм си загубила способността да се наслаждавам на забавленията от едно време. Но например ми се ходи из планините, ама ще почакам поне до следващото лято. И не ми казвайте как мога да ходя и с децата- сори, мъкнала съм 15 кила гърчещо се дете с раница-самар, не искам да повтарям.
Виж целия пост
# 814
Правеха ми се, разбира се! Така ми липсваше времето за мен. Аз не издържах и се върнах след първата година на работа, защото при мен нещата бяха започнали да стават много зле. Ходех само 3 дни в седмицата, тогава го гледаше майка ми. Малко се съвзех, обаче това не ме избави от ежедневните трудност с тръшкането между 2 и 3, а нашето почна от 1 та до 3 и половина. Такъв кошмар беше, че не искам да си спомням.
И ето сега - чудо на чудесата - детето се кротна от раз почти! Е, има понякога изцепки, ама си е съвсем друго човече. И общуването е на ниво, и си имам време за мен. Само че ми е малко трудно вечер да изляза някъде и да закъснея, че той без мен по никакъв начин не иска да ляга. Това значи, че все още съм вързана много за него. Миналото лято бях командировка в чужбина за 7 дни и не е имало проблем, но сега надали ще мога да мръдна някъде. Иначе по-рано нарочно си измислях някаква работа да остана по-дълго в службата, че не ми се прибираше. А сега чакам кога ще стане време да си тръгвам от работа, че да го взема от детска градина.
Така че, променят се нещата, само изчакайте малко.
Виж целия пост
# 815
С първото дете бързах и с огромно удоволствие се върнах на работа. С второто живота се подреди различно. Имаше период, в който нямах възможност за редица от изброените неща, защото нямах никаква външна помощ, кърмих до късно и държах да съм близо до детето/децата и т.н. Но някои неща си ги организирах сравнително лесно - след краткотрайна борба, започнахме да слагаме и двете деца да лягат рано. В 20ч. вечерта бяха заспали и двете. Така че имах време за сериали и ровене в нета достатъчно.
Виж целия пост
# 816
Ох, обнадеждавате ме.
Виж целия пост
# 817
Най-важното е да осъзнаете, че това е временно и в някакъв момент ще свърши, а животът ви полека ще се върне към по-нормалния ритъм. Разбира се, никога няма да е както преди детето/децата, но ще дойде време, когато пак ще се чувствате хора, а не някакви придатъци на децата си. Това трябва да ви крепи, че няма да е вечно. Знам, че докато са малки, си мислим, че край - животът ни е свършил, струва ни се, че никога няма да излезем от спиралата и това ни депресира, чувстваме се безнадеждно и т.н. Но това е просто преувеличено усещане, основаващо се на преумората, стреса, новите емоции, които ни връхлитат покрай появата на детето. Аз, като родител на доста трудно и инатливо дете, мога спокойно да кажа, че въпреки всичко, като поотраснат малко и се очовечат, има живот и за нас Simple Smile Знам, че е трудно, но повтаряйте си мантрата "временно е", по-лесно ще преминете през този период. И още нещо, което установих по трудния начин - има неща, които колкото и да се опитвате да наложите на децата в някакъв момент, те ще станат не когато вие искате, а когато им дойде времето за конкреното дете. Приемете това и не се тровете с излишни усилия и стрес да постигнете каквото сте наумили точно сега, защото е безсмислено. Аз допуснах тази грешка за някои неща и сега си давам сметка, че можех да си спестя бая нерви. И знам защо всички си причиняваме това - защото имаме прекалено високи изисквания към самите себе си, оттам ги пренасяме върху децата и става мазало. Искаме да сме перфектни родители, имаме някакви предварителни нагласи какво и как ще научим децата и на моменти ставаме контрол фрийк индивиди /поне аз се изхващах на моменти/, сакън да не отпуснем малко юздите, от страх, че ще изтървем възпитанието и ще се провалим. Няма. Но честно казано, за да не откачаме, имаме нужда някой от време на време да ни успокоява, че се справяме добре, а не да ни шока канчетата.
Виж целия пост
# 818
Моята дъщеря попорасна, а и както писах никога не е била трудно дете. Но аз за себе си установих, че много от нещата, които преди ми запълваха свободното време, сега просто нямам желание да ги правя. Имам си хобитата, разбира се, но тая жажда за "живот" и купони вече липсва.
Виж целия пост
# 819
 
Цитат
И още нещо, което установих по трудния начин - има неща, които колкото и да се опитвате да наложите на децата в някакъв момент, те ще станат не когато вие искате, а когато им дойде времето за конкреното дете. Приемете това и не се тровете с излишни усилия и стрес да постигнете каквото сте наумили точно сега, защото е безсмислено. Аз допуснах тази грешка за някои неща и сега си давам сметка, че можех да си спестя бая нерви
Аз поне това си спестих! Нито съм го насилвала за гърне, нито да махаме памперса преди годинка, нито да махаме бибата и т.н. - нищо от тези неща не съм му прилагала. Те си дойдоха от само себе си. Памперса свали на 2 и половина, на гърне се научи в яслата, бибата сам си я хвърли преди 2 още. Много майки се измъчиха с тези неща, аз все си повтарях, че така и така съм се провъзгласила за "лоша майка", няма защо да се мъчим. Simple Smile В неговата група сега все още има деца, които спят с памперс и биберона. Не вярвам в 1-ви клас да се запази статуквото Wink
Виж целия пост
# 820
Момичета, благодаря за надеждата, която вляхте в мен! Hug
И аз все се мъча да си повтарям, че е временно, но доста често умората и еднообразието вземат превес. Последните три нощи сме спали по 5-6 часа и то разпокъсано, та в такива сутрини всичко ми изглежда мрачно, сиво, светът ми е крив. Sad
Избутах почти година, надявам се лека- полека и лесното да дойде.
Виж целия пост
# 821
Избутай още 4-5месеца и ще усетиш разликата. 😆
Аз се отказах с налагането след кошмара да въведа режим. То каквото си е наумило ще си го направи. Не, че дъщеря ми няма режим, но тя сама си го е създала, от мен бяха само мъките. Захранването беше ужасно. Докато я нахраня, дошло време за другото хранене..😤
Месец след като спрях да я кърмя, прояде. Тук от 2 седмици отказва следобедната закуска, ми няма да се мъча. Ако иска да яде, вчера направо я пропуснах. Директно вечеря.Детето спокойно и аз си спестих нерви.
С гърнето нямахме драми, нито със залъгалки, защото тя не ги искаше още от самото начало. Не знам дали няма връзка с това, че изобщо не засука.
Майка ми нещо ми прави изречения, че аз на нейната възраст съм била вече само на гърне. Ами на мен пък не ми се мият и дезинфекцират гърнета нон-стоп, та я слагам само след сън. Докато не може да си каже, все тая.
Виж целия пост
# 822
Тия дни се замислих за бавачка...и стигнах до извода, че ще си причиня повече стрес, като си огранизирам деня да е съвместим с бавачка.
Виж целия пост
# 823
Да подхвана един друг проблем с майчинството, а именно: не ви ли се ходи пак на работа или изобщо да можете(т.е. да имате време) да правите неща от живота си преди бебето, като ходене на кино, вечеря с приятели, та дори да седнете да изгледате един сериал?
и аз си мечтая за вечеря на вън с мъжа ми без деца и за кино и за два дена почивка някъде без да мисля какво ще ядат децата ,дали това или унова ще искат да ядат и за това да се наспя една вечер без да трябва да приспивам деца ,да чета книга за деца , да мрънка я за тоалетна ,я за вода или за нещо друго докато реши ,че ще спи ама няма ,Една единствена вечер да спя някъде сама със себе си .
Виж целия пост
# 824
Ооо, второто дете си го гледах както ми е кеф - ни режим на спане, ни ядене, ни нищо! Когато сам поиска - тогава. Примерно още беше на 5 месеца като пона да се облизва като ям пред него и тогава му дадох да яде храна. Даже сега сам идва да ми каже - оправи ми леглото. Снощи сам си сипа ядене.
Мързелива майка съм.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия