ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" И ВСИЧКО ДРУГО ЗА ТЯХ

  • 63 809
  • 718
# 75

Интересна е тази Неслихан и мечтите и са такива.
Тя не е ли момиченцето от филма с Халит ,,Първа любов,, newsm78



Същата е.

Какъв льохман играеше Халит в този филм.  Joy

Ако го бях видяла за първи път в тази роля, за нищо на света не бих си помислила, че след няколко години ще успее да влезе в образа на султан Сюлейман. Но това е да си талантлив актьор.

..................................

Утре Айше Арман ще ни предложи интервю с Джейда и малкия й син Окан Али.

Това бебе го разнасят като куфар, дано не хваща лесно уроки.  Laughing Laughing





........................................


Ново попълнение в сериала "Фатих".

Duygu Boztepe ще бъде в ролята на Дидар калфа.

Все още не е взето окончателно решение кои актриси ще изпълняват главните женски роли - Чичек хатун и Хатидже султан.


Дуйгу Бозтепе

Виж целия пост
# 76
Джейда цялата е едно голямо слънце! Нека винаги е така усмихната, има много красива усмивка!
Направо понякога като ги видя и ми домъчнява за онова неповторимо състояние, в което се намирах, докато гледах ББГ...И думите и разбира се, "ако можеше като преди, да имахме  една вълшебна пръчица...." Този сериал толкова трогателно, несравнимо и истински докосва....Никога няма да го забравя! Но...нищо не се повтаря, нищо. Дори и със същите хора, на същото място, всичко ще бъде различно.
Виж целия пост
# 77
Цитат
Като чета по форумите, Тефо са го отписали вече. Съдейки по остриганата глава на Онур С.
Кой знае..нов сезон, нова визия.. Laughing Joy

Още една снимка на Онур С. - с швейцарската легенда Бруно Ганц



           ....И Пънар..

          

           Момичета,  Hug bouquet

           Варна, благодаря ти за всички новини и преводи! bouquet





Виж целия пост
# 78
Джейда извади голям късмет с последния си мъж.

Наистина излезе човек на място този Бюлент. Дано си остане такъв винаги.

.............................

В ББГ всеки си беше на мястото. Дори прислугата в дома на Бурхан бей сякаш я бяха избрали след едногодишен кастинг.

Но най-най-най важното - смислени диалози, реплики, които ти остават в съзнанието и помниш завинаги. Красиви сцени, които  те омагьосват не само с образ и емоция, но и с думи.

Това е което ми липсва и затова отдавна съм загубила всякакъв интерес към турските сериали.


Шех: Та кой е безгрешен в този живот?

Онур: Любовта...


 Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост
# 79
Е, любовта, ама Онуровата!  Joy Joy Joy Joy

Шегувам се. Така е. Много хубаво измислено. Любовта така те трясва, така те връхлита, че нямаш време да се сетиш как се случи. Както бяха го описали в едно от интервютата си, един от двамата, не се сещам кой. Просто един ден се събуждаш влюбен. Тогава нещата не зависят от теб. Другата седмица, като ми остане време  Joy Joy Joy, /къде е това свободно време, ама..../ ще взема да си прочета ей така за удоволствие някое старо интервю от тези първите с признанията.  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост
# 80
Още сме на етап подготовка на декорите.

Но поне се вижда, че болницата и печатницата не са извадени от сценария.  Laughing Laughing







=================


Селма със сладурката Ясемин.  Heart Eyes





..................................


Руски фенки утре ще бъдат в Истанбул и са готови с подаръците за Берг.

Дано успеят да се срещнат с нея.


Виж целия пост
# 81
Сладурана.. Grinning Heart Eyes ... Thinking



.......................................................................


Виж целия пост
# 82
Виж целия пост
# 83

Бирсен съобщава, че Кубилай е подписал договор с Ай Япъм за участие в сериала "Пропаст". На пробните снимки е получил пълно одобрение.

Еее малко ли неща научи в ТМР. Joy

Героят му се казва Джеласун. Буен и дързък младеж от квартала. Много подходящо за Кубилай.

Роля в сериала е получил и Ръза Коджаолу, постоянното присъствие в сериалите на АЯ. Joy

Героят му се казва Аличо. И той ще е някой хулиган от махалата сигурно.

Снимките започват в края на месеца.

Виж целия пост
# 84
Варна  bouquet благодаря за интервюто с Неслихан- не съм гледала Кара севда, но интервюто е интересно!

Съжалявам, че Кубилай вече не играе в Родината , но се радвам, че веднага го ангажираха в нов сериал. Ще ми бъде любопитно да видя, как ще изглежда на екран в съвременна роля. Peace
Виж целия пост
# 85
Добро утро и хубава неделя!  Hug

Честит празник на Вярата, Надеждата и Любовта.

Наде, честит имен ден!

Бъди здрава и винаги пълна с енергия за нови приключения.




..............................................


Днес съм ви превела интервюто на Айше Арман с Джейда.



Окан Али е един малък бонбон. Много спокойно, много хубаво бебе. Детето на Джейда Дювенджи и Бюлент Шакрак. Роди се в Америка, защото времето съвпадна с годишния контролен преглед на неговата кака Мелиса, която страда от церебрална парализа.

Джейда е актриса, която много харесвам. Перфектна майка, перфектна жена. Непрекъснато правеща нещо, дейна, креативна, забавна, невероятен боец.


Ето че Окан Али, бебето, което всички очаквахме, дойде. Добре дошъл! Да е жив и здрав!


Много ти благодаря.

Я да видя на кого прилича...

Кожата му е светла като моята. Има трапчинки на двете бузки, аз също. И устните са мои. Но всичко останало е на Бюлент. Един негов приятел казва „Сякаш пред нас е Бюлент, върху който е татуирана Джейда”.


Ти как се чувстваш?


В момента много добре. Мога ли да се чувствам другояче с този прекрасен син?


Как мина раждането?

Родих с цезарово сечение. Лекарите ми обясняваха, че ще усетя натиск в коремната област, така ще вземат бебето. Усетих го, след това почувствах облекчение в корема. Но в залата цареше гробна тишина. Чакам...Чакам...

Да изплаче...

Да. Или да изплаче, или някой да ми каже, че всичко е наред и бебето е добре. Но никой не казва нищо. Доста дълго време цареше тишина. Сякаш цяла вечност. След това изведнъж Окан Али започна да врещи /смее се/. Гласчето му приличаше на това на малко пате. Никога няма да го забравя. И аз започнах да плача. Операционната маса се разтресе. Толкова силно и неудържимо плачех.

От радост, от щастие, успокоила си се...


Точно така. Най-вече защото раждането мина благополучно. Първата ми бременност беше тежка. Родих преждевременно. 79 дни лежах за задържане на плода. През тази бременност тромбоцитите ми бяха високи. Вкараха ме в рискова група. Всеки ден ми биеха по две инжекции за разреждане на кръвта. И двете ми ръце бяха посинели от иглите. Високото ниво на тромбоцитите е опасно. Може да загубите бебето.

На какво се дължи?

Не питай. Притесняваха се да не е левкемия. През май бях на контролен преглед. Изведнъж от норма 400 хиляди тромбоцитите ми бяха станали 950 хиляди. Веднага ме насочиха към хематолог. Пиех лекарства, но толкова високи нива създаваха допълнителен риск за плода.

Много лошо. Така ли заминахте за Америка?


Да. Трябваше да отидем заради Мелиса. Знаеш, че страда от церебрална парализа. Не исках да я ощетявам, затова въпреки появилия се проблем, реших да не променям предварителните ни планове. Необходимо е всяка година да ходим на контролен преглед в Америка. Там я преглежда ортопед. Има специални приспособления за краката , които се сменят в зависимост от развитието, което са достигнали долните крайници.

На никого  ли не каза за проблема с тромбоцитите?


Не. Знаеха само лекарите, семейството ми и най-близките ми хора. Не исках да изпадам в безнадеждност. Казвах си „Толкова неща преодоляхме, ще се справим и с това”. Намерих лекар специалист по този проблем. Казва се Абдулах Алкан и е завеждащ на отделението за проблемна бременност в болницата в Ню Джърси. Мелиса се роди преждевременно, защото имах цервикална недостатъчност. Преди да забременея с Окан Али претърпях операция, за да бъде коригирано това. Прикрепят към мускулите в областта на маточната шийка  пластинка, за да не излиза бебето преждевременно. Този проблем плюс високото ниво на тромбоцитите правеше бременността ми рискова, но имахме голямо доверие на нашия лекар. Разплаках се толкова силно и неудържимо след появата на бебето, заради хилядите притеснения преди това. Почувствах невероятно облекчение. Сега, слава Богу, сме много щастливи, спокойни. Двамата с Бюлент гледаме Окан Али.

Нямаш ли бавачка?

Не.  Ние не сме и вманиачени родители, така че  проблем няма. Приятелите ни помагат, засега сме си много добре.

Какво е настроението вкъщи?


Празнично. Окан Али дойде в един много щастлив дом. Има толкова хора, които го обичат. Не мога да ти опиша каква радост донесе на всички ни това малко същество. Невероятно добре ни се отрази и на мен, и на Мелиса, и на Бюлент.  Като някакъв магьосник-изцелител е. Всеки, който го докосне, се изпълва със спокойствие. Има много сладки трапчинки и крива усмивка. Една моя близка приятелка  се занимава с йога и техники на дишането. Тя казва „Окан Али има много интересен дух.  Разделяме се, после го виждам в съня си. Липсва ми, искам пак да го видя.”

Ти вече имаш опит като майка. Сега как се чувстваш с второто дете?


Оказва се, че не е лесно да имаш две деца. За щастие Бюлент е прекрасен баща. Невероятно много ми помага. Ако не беше той, досега щях да съм капитулирала. Сутрин в седем и половина кърмя Окан Али, той в това време води Мелиса на училище. Искам и нея да погледна, да й направя плитки, да я изпратя на вратата. Не знам как се получава, но успяваме с всичко. Без Бюлент обаче щеше да ми бъде трудно. Между другото, аз много държа на кърменето, придавам му голямо значение. И преди да вляза за раждане казах на лекарите, че не искам да му дават заместваща храна, ако нямам кърма още в началото. Лекарят ни в Турция ни каза, че бебетата са сити до 48 часа след раждането. Значи нищо няма да им стане. И сякаш съм предчувствала. В началото нямах кърма.

Колко време?

Минаха 24 часа, няма. Още 36 часа, 40 часа, още не се появява. Не идва и не идва. Но не се паникьосах. Чаках. След това всичко се подреди. После казах на акушерките да не къпят бебето веднага след като се роди. Само да го почистят с гъба. Акушерката Айше Онер ми беше подарила едно копринено гащеризонче. Поисках да го облекат в него и така да ми го дадат. При раждането бебетата са покрити със специално вещество, което е много полезно за кожата им. Исках да си стои с него 48 часа. След като изпълниха всички тези неща ми го дадоха. Вечерта дойдоха да го вземат, за да си почина. Казах им „ Не. Вече не го давам на никого. Оттогава не сме се разделяли със сина ми.”

Какво е състоянието на Мелиса?

По-добре е. С всяка година се подобрява. Намерих страхотно лятно училище в Америка, точно за деца със средна степен на специални потребности. Затова толкова държах да отидем в Америка. Доста скъпо е. За един месец трябваше да платим  едногодишната такса за детската градина на Мелиса в Турция.  Но си струваше. Много добре й се отрази. Придоби увереност, иска навсякъде да ходи сама, всичко да направи сама. Идва вкъщи и казва „Искам да ходя на уроци по карате”. Може да направи 50 крачки без чужда помощ, но ние сме все около нея, за да я хванем, ако загуби равновесие.  Казва ми „Мамо, ти мини напред, искам сама да дойда до теб”.


Много пари гълта това заболяване. Ти работеше като луда. Сега имаш бебе. Притесняваше ли се как ще се справите?


Разбира се. Искам тази година да гледам Окан Али. Поема ли някакъв работен ангажимент, трябва да е съобразен с това. Животът е непрекъсната борба. Ще продължа да поддържам канала, който имам в ютюб със съвети за бременни жени и майки. Ангажирана съм и с агенцията „Мели Мелек”. Съществува от три години. Тя има много голям принос за лечението на Мелиса. Подпомагам чрез тази агенция терапията и на още едно дете с церебрална парализа. Искам да открия и училище по драма. Може би ще успея да го направя през януари. Водеща съм на различни прояви. След Нова година ще мога да работя по 2-3 дни. Такива планове си правя, но ще видим.

И нова книга май се готвиш да издадеш.


Да,  чрез героинята Мелиса се опитвам да разкажа как трябва да се отнасяме към децата с церебрална парализа. Първата ми книга се казваше „Мелиса и музиката”. В новата книга героинята Мелиса е със специални приспособления на краката. Защото хората непрекъснато питат моята Мелиса  „Какво ти има на краката, какво ти има на краката?” Във всяка книга ще има по нещо от живота на децата с церебрална парализа. Ще разказваме спокойно, без драма за всичко. Надявам се, че ще им харесат книжките на малките читатели.

Каква майка си?

Спокойна. Не карам Мелиса непременно да си обува чорапи, да слага шапка, да си облича потник да не настине. Няма такива неща. Окан Али е на два месеца и половина. Не съм му слагала ръкавици, чорапи или шапка.

Как прие Мелиса бебето?

Много се вълнуваше. Разказвах й през цялата бременност какво се случва. Заедно подготвихме и чантата за болницата. Питала ме е за белега на корема ми. Казвах й „Ти излезе оттам. Тук ме разрязаха и те извадиха. Но виж,  мястото вече е зашито и има съвсем мъничък белег. Сега пак ще го разрежат и там откъдето дойде ти, ще се появи Окан Али”. Когато го видя пощуря от радост. Искаше да го вземе в прегръдките си.  Веднага й го дадохме. От първия ден е много привързана към братчето си. Леко ревнува, но в рамките на нормалното. Пита ме „Той защо идва навсякъде с теб?” Отговарям й, че защото е още малък. Много е впечатлена от кърменето. За да е непрекъснато прясно млякото, изцеждам гърдите си и пълня биберонени шишета. Един ден я гледам, сложила си  шишето на главата. Паникьоса се като ме  видя, веднага го остави. Казах й „Можеш да пиеш. И на теб ти давахме такова мляко, докато стана на годинка”. Успокои се. Попитах я „Хареса ли ти? Какъв вкус има?”. Тя:  „Никакъв”. Започнахме да се смеем и двете.


Справя ли се Бюлент като баща?



И още как. Роден е за баща. Има опит с Мелиса, заедно сме от три години. Но никога не е сменял памперси, не знае как да се оправя с коликите на бебето. Никога преди не е държал бебе. Но е много способен мъж, с всичко се справя.


Бюлент ли те дърпа нагоре?


Да. Той ми помага да се върна към самата себе си. Аз съм много емоционален, чувствителен човек, затова и когато съм нещастна го преживявам дълбоко. Чувствам, че нещо не ми достига, че не успявам да направя достатъчно. Ето в такива моменти Бюлент ми идва на помощ. Бременността, раждането, периодът на адаптиране не са лесни за една жена. Тялото ти се променя, трябва да гледаш две деца едновременно. Полудявам при мисълта, че може да ощетя, да лиша Мелиса от нещо, докато се грижа за другото дете. Бюлент е много мил, нежен, състрадателен, способен, разбира ме, усеща ме и затова любовта, обичта ми към него, уважението от ден на ден стават все по-силни.  С него се чувствам жена и знам, че винаги има гръб, на който мога да се опра. Най-хубавото в живота ни са децата ни. Когато Мелиса си дойде от училище настава такова веселие. Същото е и  когато сутрин Окан Али се събуди и започне да пръска усмивки.

По-различно ли е да си майка на момче?


Малко по-различно е. Огромна е любовта на майката към сина. Мелиса и Бюлент много се обичат, невероятна е връзката между тях и аз оставах понякога изолирана, гладна за тази обич, която съществува между тях.  Мелиса ми казваше „Ти си върви, аз ще спа с татко”.

Казва му „татко”, така ли?


Разбира се. Казва, че има двама бащи. Татко Енгин и татко Бюлент. Между тях двамата има солидарност като бащи. Честитят си, например, деня на бащата. Аз не се меся във взаимоотношенията им. Имаше моменти, в които Мелиса се държеше враждебно с мен.  Казвах си „Господи, аз кого ще прегръщам, кого ще целувам?”. Сега в живота ми има още един мъж, който ме гледа с любов, и в когото съм влюбена.


С какво можеш да сравниш щастието си?

Четох наскоро за едно проучване на университета Харвард. Започнато е през 1938 г. Участвали са хора от различни страни, през различни периоди от живота им са им задавали един и същи въпрос. Кое е истинското щастие?  И резултатите от това проучване показват, че щастието не е нито в парите, нито в известността, нито в славата, нито в успешната кариера. Щастието не е в нещо, което можеш да пипнеш с ръце, да покажеш, нещо, което притежаваш, което можеш да продадеш или купиш. Щастието, според анкетираните хора от най-различни страни, е в насладата, която изпитваш в миговете, прекарани със съпруга ти, с приятелите, с децата, с хората, които обичаш.  Мога да кажа, че в момента насладата ми от живота е на своя връх.  Но понякога  пак хлътвам в ями, трапове. Тогава ме измъква Бюлент. Казва ми „Ти и аз сме хора,  родени за борба. Пътищата ни се пресякоха,   причината да се подкрепяме и да сме щастливи заедно е в това, че и двамата сме бойци по рождение. Никога няма да се предадем. Винаги ще си бъдем такива.”  От първия ден, в който започна връзката ни, ми казваше „Ще се оженим и ще имаме здраво дете. Ще видиш, ще бъде добре и за  нас, и за Мелиса."  Когато се появи проблемът с тромбоците, ми каза „Не се притеснявай, всичко ще бъде наред”. Но аз бях смазана. Веднага тръгнах да търся информация в интернет.



Какво се оказа?


Директно излиза, че имате левкемия. Или рак на костния мозък. Или увеличение на стойностите без ясна причина. По време на бременност е възможно да има покачване на стойностите, след 12-тата седмица се връщали към  нормата. Човек и да не иска започва да се притеснява. Паникьосвах се, че може да нямам и достатъчно кърма. Но Бюлент ме връща на земята.

Кога спаднаха тромбоцитите?



Още не са, още са високи стойностите. Но нямам рак, в това сме сигурни, правиха ми изследвания. Толкова трудно беше, докато излязат резултатите. Една моя приятелка има къща в Асос. Затворихме се там аз, Бюлент и бебето. Чаках. Правех буркани с домати за зимата, сладко от праскови. Да минава времето. Слава Богу, получихме добрата новина. Върнахме се в нашия дома , в нашата градина.











Виж целия пост
# 86
Афишът на "Проницателният Реджай" с Кенан и Мерием.

Премиерата наближава.

13 октомври.



Виж целия пост
# 87
Честит имен ден, Надя!



Хубав празник ти пожелавам! Да си жива и здрава!



``````````````````

Благодаря за всички преводи, за интервюто с Джейда и новините!
На екипа - за преведените епизоди на български

Джейда е много силна жена, а животът й - готов сценарий за сериал. Здраве й пожелавам и всички трудности и изпитания да останат в миналото! Two Hearts
Виж целия пост
# 88
Благодаря за превода на интервюто! Flowers HibiscusFlowers HibiscusFlowers Hibiscus
Голямо удоволствие ми достави, толкова добре ми се отрази, че нямам думи да благодаря за труда ти, Варна!
Човек трябва често да препрочита нещо такова, за да си припомни кое е важно в живота и какво е истинско щастие.
Виж целия пост
# 89
             ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН, НАДЕ!



       С вяра, надежда и любов продължавай смело напред!

        Хубав празник!





..................................................................

Днес е прекрасен празник. Heart
"Вяра, Надежда, Любов и майка им София"




Нека мъдростта е винаги с вас!
Вярата в доброто да не ви напуска!
Надеждата за светлина и радост да е в душата ви!
А Любовта да бъде в сърцето на всеки един от нас.

Светъл празник на именниците и техните приятели! Бъдете щастливи...

Прекрасен празничен ден на всички софиянци! Flowers Rose Flowers Rose Hug










Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия