Детската градина - всичко, което ни вълнува 19

Затова, поне като съвет, мога да дам да говорите непрекъснато на детенцето колко забавно ще е в градината, защо трябва да ходи(мама и тати трябва да работят, за да има храна, играчки.. ). Да ги подготвите, да се опитате да създадете някакво позитивно чувство към градината.

Това няма общо с идването, а по-скоро с плаченето, реших да Ви го разкажа. Надявам се да не се дразните, че говоря за чужди деца, мисля, че е забавно.
Aко искате мога да разкавам такива неща, които съм сигурна, че се случват и във Вашите градини.
Преди няколко дни, сутринта, децата започнаха да късат "цветенца за мама". Това са възможно всички плевели, които можеха да намерят по тревата, включително и детелини.
 Едно от децата идва само с едничка от въпросните детелини при мен- ревящо. Едни крокодилски съзли се стичат, казвам си край, порязал се е на тревата!
 "Защо плачеш, слънчице, какво се случва?"
"Много е малка!"
"Ами, ходи и откъсни по-голяма! Има и по-големи, но детелинките, като цяло, са мънички. Потърси!"
Наблюдавам го, спрял да плаче, тръгва да търси, навежда ръце и с цяла шепа къса. Явно е на практиката, каквото хване- такова. Багерист ще става. Избира една, връща се- реве с пълно гърло, целия квартал го чува. Сълзи и сополи се стичат отвсякъде.
" Какво се случва, Веенци?"- трудно ми е да не се усмихвам. Вадя кърпички.
"Няма дръжка, няма как да я дам така на мама?"
"Ще откъснем заедно, с дръжка и ще й я дадеш, става ли?"
Откъсваме една, Венци почва да реве. Толкова жално, че ми става тъжно.
"Ох..?"
"Ще ми я пазиш ли?"
Не мога да я пазя, защото ги учим сами да са отговорни за техните вещи. Само веднъж прекрача ли правилото- край. Затрупват ме с играчки и тревички, които да "пазя". Аз тях трябва да ги пазя, очите ми да са на 20 през цялото време.
Иначе, някой си оставил играчката на пейка, уж, да му я пазя, аз търча нагоре-надолу по площадката и изведнъж се появява този някой "Къде ми е нинджагото?". Как да знам къде ти е? Някой го е взел, настава един рев, едно търсене, а като си ги пазят сами всеки си знае кое, как, къде и в кой е.
"Знаеш, че не мога..."- обяснявам му цялата процедура с пазенето на вещи, ако я пази, ще я сложа в чашка с вода, ще я дадем следобед на мама. Обяснявам му защо е по-добре сега да си играе и чак следобед, преди да дойде мама, да откъсне цветенце за нея. Всички знаем, че тази детелинка, вече смачкана в ръката му, до няколко минути ще е предала Богу дух и няма как да я спасим до 19 часа.
Детето държи да е точно тази, пъха я в джоба, спокоен е, отива да играе. След три минути се връща при мен- детелината е още в джоба, но той плаче. Реве, та се къса.
Не знам да плача ли, да се смея ли..
"Кажи, миличък?"- не мога да не се усмихвам.
Въртя очи, горкото дете, колко страдание за една детелина.
"Мамо, ъъ, госпожо"- тук се смущава и замълчава, сопола му е стигнал до брадичката. Вадя нови кърпички.
"Какво има, маме, кажи"- хили се, много е смешно госпожата да е мама.
Смехът е моментен, започва да ми разказва тревогите си и сърцето му се къса- какво щяло да стане, ако си изусне някъде детелината, ако я загуби. Тя е още в него, НО АКО ПАДНЕ ОТ ДЖОБА МУ??!!
Събирам децата, разказвам приказката за Нероден Петко, но по-детски начин, вместо бебе, с играчки!
Няма да ги травмираме от малки, я!
Някои ме разбират, други се опитват, трети се чудят защо сме навън, пък не си играят.
Прекъсват ме около 10 пъти...
"Прибираме ли се?"
"Може ли да ходя до тоалетната?"
"И аз!"
"И аз!"
"Пие ми се вода!"
"И аз имам такава играчка!"
"Тати каза, че ще ми купи такава играчка!"
"А, пък, ние с тати, ходихме НА Гърция!"  
Темата замина, не може навън да се съсредоточим. Ще им разкажа приказката и поуката преди обяд.
Пускам ги да играят, само Венци остава. Успокоявам го, че всичко ще е наред. Прибираме се. Обядват. Лягат.
Проверявам детелината в джоба, станала е на мини салата. Изхвърлям я.
Излизам, откъсвам детелинка и я слагам в чашка с вода. Венци подсмърча в леглото. Не знае дали детелината е още в джоба му. Показвам му тази в чашката, всичко е наред, Венци може спокойно да заспи. Дететлината е добре, мама ще има подарък, работният ден приключва и аз си тръгвам.
Накрая на деня ми се обажда другата учителка.
Венци си е забравил детелината.