Детската градина - всичко, което ни вълнува 19

Е, аз предлагам, вие си решавате...както е думата.

При мен определено има ефект, изразяващ се в това, че госпожите подхождат доста по-критично , когато им доведат видимо болно дете. От директорката също видях промяна - една сутрин станах свидетел, как върна детето на един баща и му каза, че няма да го приеме без бележка, защото очевидно е болно.
Ще кажете какво от това, като го е върнала - ами това, че първо, бащата знае, че не може да си развява коня както си поиска, и второ - ще отиде на лекар, и има вероятност, макар и малка, да не му издадат бележка за здраво дете. Да, вероятността е малка, но според мен си заслужава да се опита. И е много по добре, отколкото да се правя на овца и да си заравям главата в задника, извинете.
Говорила съм много по въпроса с Директор, мед.сестра и учителките. Твърдо, но не с викове и каранаци. Ясно им е, че няма да си оставя магарето в калта, както болшинството от родителите.

 
Хора разни, действия и решения-тоже.
Аз ненавиждам да ме правят на будала, и няма да седна просто да си чакам...

Когато персонала знае, че насреща си има твърди родители, с категорично заявена позициа, ви уверявам, че ще се замислят малко повече как да процедират!

Лично мнение, никой да не се припознава в него, моля...

ПС...учителката ме уважава и до ден днешен.

Да, скоро ще има родителска среща, ще си поговорим, но не очаквам въпросните родители да се вразумят. Ясно е, че мислят само за себе си. А госпожите с нищо не са виновни, няма какво да направят след като детето има бележка с днешна дата, подпис и печат от ЛЛ. Затова следващият по ред е ЛЛ...

Пред мен директорката е връщала дете без бележка, дето уж са я забравили вкъщи, но то е отсъствало известно време все пак. Дали има или не бележка и дали е забравена не знам. Но дете върнато преди обяд, че е болно и следобед  вече е с бележка, че нищо му няма.....

Аризона, по-скоро има случаи, когато водят дете сутрин болно, но без бележка и го тикват вътре. В тези случаи има поле за изява - ако госпожата е подготвена, отива при сестрата и директора. Сестрата констатира, че детето изглежда болно и директорката го връща на родителите му.
Това, ако си подковала предварително и тримата по веригата-госпожа, сестра, директор.

Та ако три-четири-пет пъти разкарат този същият родител, може би пък ще се замисли какво прави.

Случаите с бележка са обикновено, когато е недоизлекувано, а бързат да го върнат в групата ...

Кашлицата не винаги е заразна, моето дете я чисти седмици след разболяването и доколкото знам от лекари, е заразен само първите няколко дни след първите симптоми (и малко преди тях, но това е друга тема). Друг е въпросът колко е нормално да продължава със седмици, но и при мен става понякога така, алергично ли става, не знам.  Разбира се може и да е от острата фаза, няма как да знаете, освен да разпитате учителките- ако кажат, че кашля отдавна и нарядко, едва ли е заразно.
Най-важното е да прекарват максимално време навън. Не ми се мисли като започне дъждовният сезон как ще има постоянно болни...

Месечинка, госпожата твърди, че е спокойна в ДГ. Като я взема е весела, изкарваме 2 часа навън и играе. Вечер преди сън започват драмите и от днес - и сутринта. Ще я караме и другата седмица така, не видя ли подобрение, ще го мисля...

Ако вечер и през деня е спокойна и не изглежда стресирана, няма никакъв проблем. Моят ходи на ясла/градина от 4 години и миналата седмица се хвана за жилетката ми и не пожела да влезе в градината, все едно за пръв път е там. А вечерта се прегръщаха с децата за довиждане 10 минути, ухилен до уши. Нормално е сутрин да не им се ходи. Има дни, в които и на мен не ми се ходи на работа.

Съвсем нормално поведение, няма какво да го мислиш Моят син и досега си има такива периоди, въпреки че като цяло обича градината и както писах нямаше никакви проблеми с адаптацията и свикването. Ама на моменти прещраква. Даже това лято имаше такъв период, ревеше сутрин и гонеше баща си през двора, бях се оплакала тук. После обаче никаква драма, вечер весел, не му се тръгва.

А, имат си периоди. Моят син ходи с желание, но понякога се запецва....особено, ако нещо съм му отказала сутринта /примерно иска да яде шоколад или да си носи нещо неподходящо в градината/.

Здравейте!
Нов член съм на бг- мама и като учител, в детска градина, искам , ако имате желание, да отговоря на някои от въпросите ви.
За съжаление, някои отговори, ще са субективни и може да не важат за всички учители или градини.
Мисля, че заедно трябва да работим за доброто на нашите деца и най-правилното решение от нормална комуникация и работа в екип- родител-учител-дете.

За приспособяването:
Всяко детенце е различно- някои деца обожават да идват от първия ден, други просто си искат мама. Колкото и да се старае учителката да го успокои, детето си страда. Това, в 99,9 процента минава.
Има дечица, които плачат само преди да влезнат в стаята, влезнат ли, настроението им се променя.
 Да не забравяме колко чувствителни са децата и колко близки са границите между пълна еуфория и невероятно страдание. (пример: вчера успокоявах момиченце, в продължение на 15 минути, защото плачеше, че приятелчето й е дошло на градина, а тя си е мислила, че няма да идва.. Такова щастие беше, че чак си развали настроението за цял ден).  
Според мен, хубаво е в началото детето да се взима малко по-рано- не на обяд, а след като са станали от сън. Проблемът с честото взимане на обяд е, че децата свикват, че тогава ще бъдат взети и им е по-трудно да се адаптират.
Много често дечицата се взимат бързо от родителя, защото не им помага да продължават да страдат и да плачат за мама на вратата, напротив, тръгват "по наклона" и след това не могат да успокоят, изпадат в истерия. После цял ден са изтощени от тези негативни емоции.

За раничките:
Поне два чифта гащи и потник- инциденти се случват, някои дни по няколко пъти на едно и също детенце.
Пижама, комплект дрехи за преобличане. Чорапки.
Водичка, сухи и мокри кърпички.
В моята група се позволяват играчки от вкъщи, с условието всеки да си знае коя му е играчката, да си я пази и ако се случи нещо с играчката- дали ще я счупи, изгуби или подари, той или тя да си носи отговорността за нея.
Мога ли аз да следя 300 стикита- кое на кого е
В първа група беше трудно и съм помнила всички играчки на всички (дори и с такива условия, няма как да очаквам, че могат да се изпълнят, те са си бебенца още), но сега, в четвърта група, всеки си знае нещата- дрехи, шишета, играчки. Много съм горда с децата.
 
Водата:
В нашата градина има диспенсъри.
Молим родителите да носят шишенца, които се надписват. Още в началото децата се научават да си познават буквичките, шишенцата, да могат да се ориентират кое е тяхно, кое не е и т.н.
Напомняме на децата да пият вода, когато на някое дете му свърши водичката- наливаме.
Водата седи в стаята, няма как да е ледена през зимата.
Имаме и чашки, молим родителите да носят такива, защото от общината не се отпускат подобни неща(от общината за месец се отпускат по 3 рола тоалетна хартия на седмица, едни салфетки и едно руло хартия, можете да си представите как тези рола свършват точно за един ден и независимо колко пъти сме се събирали и настоявали за по-добри условия, гласът ни остава в нищото).

Болни деца:
На един учител, със сигурност, му е точно толкова неприятно да има болно дете в градината колкото и на Вас. Ако зависеше от учителите и сестрите, болни деца нямаше да се пускат. Когато родител дойде с бележка, ние нищо не можем да направим. Да викате на нас е безсмислено.
За болни деца, с температура, съм се обаждала на родители, не ми вдигат, на медицинската сестра или на директорката- също.
Медицинската сестра е спирала дечица на вратата и е казвала, че не може да ги пусне и е имало родители, които са ни заплашвали(била съм притискана в ъгъла от родител полицай с думите "Хайде да не си правим взаймно проблеми сега?), които са бягали през вратата, които са казвали, че носят в колата бележка и не са се връщали.
Правили сме родителски срещи, обяснявали сме за последствията и как, като общност, трябва всички да се пазим едни други- при някои хора не става и това е.
Има си родители и родители, както и учители и учители.
Аз не искам моите деца да са болни, не искам и да има вероятност аз да се разболявам. Когато съм болна и ме няма на работното ми място, децата страдат за мен и не се чувстват комфортно, да не говорим, че има дни, в които и болничен не можеш да си вземеш.
Когато има родители, които са против воденето и престоя на болни деца в градината, със сигурност е по-добре, защото като учител, усещаш, че имаш по-голяма подкрепа и можеш по-гласно да се опиташ да се бориш...
Не виждам смисъл някой да се бори С МЕН, а не заедно с мен, срещу подобни ситуации.

За подаръците за първия учебен ден:
Аз, като учител, бих предпочела нещо за групата- украса, книжки, материали- не мога и да ви обясня как за абсолютно нищо нямаме помощ от държавата. Четири голи стени и "оправяйте се", изисква се да има килими- "не знаем, оправяйте се", искате да направите стаята красива, да направите украса, да има материали, книжки, играчки- "ооо, опрай'те се".
Ако, все пак, държите специално на госпожите да покажете уважението си и желанието си да ги приемете- чаша за кафе или саксия с цветя, крем, гривна, каквото и да е- важен е жеста. За мен, цветята са безумен разход, подарък, който изчезва след два дни. Да, чувството на гордост и признателност, докато носиш всички букети от децата е несравнимо, но...
Не забравяйте, че лелята е толкова част от екипа, колкото и учителките.
Реално, тя седи най-много време с децата, тя ги почиства, ако има инцидент, тя им подрежда леглата, тя, заедно с нас ги възпитава(в нашата група заедно изискваме децата да се хранят прилично, да не говорят с пълна уста, да не гледат в чуждата паничка), утешава, прегръща и други. Затова е помощник възпитател.

Засега толкова, че трябва да отивам на работа.
Ако имате въпроси, специално към мен, с радост ще Ви отговоря
Не се притеснявайте, бъдете спокойни, не се настройвайте излишно, всичко ще мине гладко, а и да има някоя и друга бабунка, всичко ще се нареди.

Лоли, благодарим много за включването. За нас като родители е изключително важна обратната връзка. Лично аз благодаря и за ценните съвети за нуждите на децата по време на престоя им в градината. Взимам го под внимание.
Изумена съм от наглостта на някои родители и липсата им на съвест спрямо децата им, да не говорим към учителките. Безобразие!
Другото ми най- голямо притеснение са много деца в една група. 38!!!!!!!!!! за Бога, сериозно ли??? Първото и най- важно, това застрашава здравето на децата. Вируси, по- голяма опасност от конфликти, бутания, сбивания и прочее. След това- липса на индивидуално отношение и опознаване на децата. Неползотворни занимания..... Да не говорим за подпомагане на личностно развитие, преодоляване на някакви проблеми с детето. Работата ми изглежда като кокошарник. Не обвинявам учителите в случая. Дори да имат желание как да огреят навсякъде. Нещо трябва да се промени...

Моята дъщеря ходеше с голямо желание на ясла, сега и на градина. Въпреки това и тя си има периодите, но за щастие никога не е имало тръшкане и рев. Обикновено си казва, че не иска днес да ходи на градина, искала при баба си. В такъв момент й обяснявам, че баба и дядо на са работа, както и мама и тати, че къщата е празна и няма никой там, но като дойде събота ще отиде и ще бъде там целия ден. Винаги работи при нас. Даже научи дните от седмицата и брои - утре е петък, в събота сме си вкъщи,а в неделя - при баба и дядо. Така решаваме драмите ние.

"Когато има родители, които са против воденето и престоя на болни деца в градината, със сигурност е по-добре, защото като учител, усещаш, че имаш по-голяма подкрепа и можеш по-гласно да се опиташ да се бориш... "

Точно. Това е и моето мнение .

Лоли, сърдечно благодаря за всички отговори!
Дано и при нас възпитателите имат подобна нагласа.

Лоли, и аз благодаря за включването.
За воденето на болни деца - другите родители трябва да покажат категорично на тези, които си водят болни децата, че това е недопустимо. Доколкото знам, учителките не могат да връщат деца, а когато има бележка "клинично здрав" и сестрата нищо не може да направи.
В нашата градина родител беше вдигнал скандал на целия персонал, доколкото знам дори беше ходил да се разправя и с лекаря, издал бележка, че детето е здраво.

И като ти се падне един откаченяк насреща, че и полицай на всичко отгоре, склонен към агресия /като описания пример/ стой та гледай накъде ще избие разправията...