Не пускам теми, но като всеки човек и аз съм изпаднала в момента в черна дупка.
Историята ще разкажа на кратко...
С моят мъж сме заедно от 7г. Аз бях на 20г, той на 22г...детето ми беше на 2г. Той го прие и го гледа и обича като свое, но..мъжът ми е мамино синче. Маминка цял живот им е слугувала и не е давала косъм да падне от главите им с братята му. Тя прие детето ми като свое внуче. Но за нея снахите и трябва да са слуги на синовете и.
Живеем при нея, а тук живеят и другите и синове. В последно време моя стана ужасен. С детето се дразни, нервен е винаги, не може да се говори спокойно с него все ме напада и вика, изпада в нервни кризи, нагрубяваме, не се съобразява с мен за нищо, няма нежност, не сме и интимни вече; ако се случи е веднъж - два пъти в месеца и то по моя инициатива. Не е лош, но аз се чувствам последна дупка на кавала. Все другите са му по-важни. Как си тръгнахте? Как събрахте сили? И има ли вероятност ако остане без нас да му дойде акъла и да се промени? Не е лош човек иначе, но нещо му става, а на мен ми писна да съм нежелана и да прося любов и внимания..