Подготовка в школа, с учител или сами - 7 клас

Като изключим заядливия момент в питането ти, се чудя наистина ли не разбираш за какво става въпрос. Влизането в гимназия е състезание, в което много деца се състезават да заемат възможно най-високото място в ранг-листата, а според това място, определяно от точките, които изкарат, се разпределят в гимназии с различна степен на желаност. Твоят въпрос "и какво от това..." сега си представИ, че го задаваш на Григор Димитров - какво от това, че е бил с не знам колко сета и е станал пръв. Звучи тъпо да питаш спортист нещо такова, нали? Е, същото е и с бала и класирането. Никое дете не знае колко други деца ще изкарат космически бал и затова тези, които искат да влязат в някоя от най-добрите гимназии, се готвят да изкарат космическия бал, за да имат повече шансове. Както се вижда от класиранията, разлитите в баловете  в най-желаните гимназии са минимални, играе се на стотни. По твоята логика Грикор Димитров трябва да не се зори много да постига успешни удари, защото за какво му е. Е, да, ама освен Григор димитров има още десет или двайсет тенисисти, които също се целят в победата и никой от тях не си спестява подготовката, нито е готов да пропусне добри удари. За да се изкара космически бал е нужна системна и здрава подготовка, включваща освен конкретни знания, така и тактики и стратегии за справяне при определени постановки на задачите, включително психически качества като издържливост и бързо адаптиране, плюс необходимата и достатъчна доза късмет за всеки, който се явява на изпит или състезание.


Нещата с добрите гимназии са универсални до голяма степен - децата, които влизат вече изначално са тренирани да учат, имат добра памет и концентрация, мотивирани са за постижения. Така да го кажем, имат пълния комплект, който дава добра индикация за последващо развитие. Съответно и в клас е по-спокойно, учениците помежду си се дърпат нагоре, а много от тях имат и идея какво ще правят след завършването. Езиковите и математическите гимназии дават стабилна общообразователна подготовка, която е много важна за желаещите да учат нататък, включително в чужди университети, плюс за езиковите много добро владеене на съответния език, а за математическите повече насоченост към тънкостите на математиката, което пак им помага нататък. Мотивационно нивото е високо, колкото и да ги мързи да учат и да се държат на моменти като типичните ученици - все пак са ученици и всеки възрастен, който е сядал в ролята на ученика знае как се променя гледната точка и как се вдетинява. Конкретно за моите, до момента първото дете завърши и нещата му се нарисуваха самички по възможно най-добрия за него начин - ползва си двата езика по живо по здраво сега като студент, записа хубава специалност, има добра базова подготовка и всичко си върви. Младежите от добрите училища на практика могат да влязат във всеки университет, а колкото до матурите в дванайсти клас - резултатите сами говорят за себе си - на първите места с масово оценки на стотни под кръглата шестица  са все едни и същи гимназии, в които се влиза с космическите балове.
И така, ето, затворихме кръгчето "космически бал - тип гимназия - постижения от гимназията - висше образование". Всичко опира до учене и постижения. Не зная как ти стигна до извода, че с една %гола гимназия, макар и езикова, си заникъде". Баш за навсякъде са си тези деца и резултатите им дори не се нуждаят от коментар - за тях на практика всички пътища са отворени, като да имаш пълна банкова сметка е - можеш да си купиш всяко нещо, което поискаш.

Все пак има разлика - в спорта всеки се опитва да бъде пръв, над всички останали, докато при НВО е достатъчно просто да си в първата стотица или даже двестатица. И абсолютен резултат от 100% е също толкова добър, колкото и резултат от 99% или 98% и не дава нищо повече. Т.е. целта е достатъчен резултат, а не максимален, а според един природен закон, валиден за всичко (забравих му името), когато наближиш стоте процента вече усилията за всеки процент нагоре са двойни и тройни на усилията за предишния процент. Та да се гони достатъчното ниво много често е оптималната тактика. Да не говорим, че абсолютният резултат винаги зависи и от късмета, а не само от подготовката.

Там е работата, поради естествето на изпита, всеки изпит и всеки набор е сам за себе си. Никой не знае предварително дали ще има максимален брой точки, колко хора ще имат максимален брой точки и т.н. В този смисъл  може при един изключително лесен изпит да се окаже, че има стотици пълни шестици или 100 точки, и за много деца с 99 точки това да се окаже тънката червена линия, отделяща ги от желаната гимназия. Примерно НЕГ приема 90 момичета и 90 момчета. Съвсем спокойно може да се окаже, че точно тази година ще излязат нsколкостотин максимални оценки, и изведнъж всички да се затичат към НЕГ, и тогава детето с 99 точки ще е извън това училище. Затова нняма "достатъчно" точки, а стремежът е към максималния брой точки, а колко ще бъдат изкарани в действителност, какво ще е общото количество на максималните и т.н. точки вече прави подредбата по бал при класирането r се научава постфактум.
За късмета винаги казвам, защото го изпитахме на собствен гръб. Дори бих казала, че късметът е критичното условие, което може да провали или да подпомогне къртовска подготовка.

      Какво се случва при една стабилна подготовка, подплатена с финансов ресурс под форма на курсове, уроци, съвестно дете и......не дай,Боже температура от 39 в деня на изпита?

      Дали има такива случаи и как се справят децата?

Не само че има такива случаи, но само си представи точно тогава да се наложи да оперират детето от апандисит, примерно. Всичко заминава на кино. За университет можеш да кандидатстваш 913269211832 пъти, а за гимназия- един-единствен. Тъпотия.

лично го изживях, косата ми побеля и бях ни жива, ни умряла за тези два дни. Точно след земетресението в Перник, в деня между двата изпита детето вдигна темретатура 40, втрисане, отпуснатост, чудех се дали да викам Бърза помощ или направо да водя в болницата, вече ми минаваше през ума и за енцефалит, направо бях в прединфарктно състояние, може и да съм преживяла някой микроинфаркт. Виждах как цяла година подготовка и по предварителни данни от детето блестящо направен изпит по български, сега всичко може да се срине. Накрая говорихме с детето дали е в състояние да отиде физически до училището и да се яви на изпита, и да се бори за тройка. Натъпках го с аналгин и през цялото време на изпита стоях в двора на училището, ако се случи нещо и детето я започне да повръща, я колабира, я нещо друго. За късмет аналгинът е подействал навреме, детето е успяло да се събере психически и да реши задачите блестящо. Дори сега като си го спомня, и ми се разхлопва сърцето, това беше един от моментите, в които съм изживявала истински ужас. И не заради мен самата, а заради това, че всичко щеше да отиде на вятъра заради малшанс.  Молех се да направи валидна математика, защото с една двойка щеше да изпадне от класирането.

      Това е ужасно, как не е помислено за решение на въпроса. Някога, когато ние кандидатствахме бяхме по-скоро изключение кандидатстващите.Ако се случеше най-неприятният вариант- да не се класираш или физически да нямаш възможност да се явиш на изпит, възможността беше връщане в стария клас. И след това- след VІІІ клас- пак избираш сред достатъчно добри училища.

Мисля,че е дълбоко несправедливо , вероятно трябва да се предприеме инициатива за нормативна промяна, но съм скептична за резултата.

Не само е несправедливо. Идиотско е. Един подобен инцидент праща детето в училище, в което и най-големите гамени не искат да отидат, защото само там има места.

Е не е чак такава трагедия. В момента в кварталните училища има места в паралелките в осми клас. Това са паралелки с интензивно изучаване на език и повечето са подбрали някакви атрактивни специалности.
Но определено средата в училище е много важна. В кварталното не знаеш на какъв випуск ще попаднеш и вероятността е 50:50 да попадне в лоша компания. Предполага се, че в елитните гимназии това съотношение е по-различно.
Освен това в елитните знаеш, че учителите ще бутат детето да продължи после в университет и ще следят цялата нормативна база... ще правят каквото трябва. И детето ще повярва във възможностите си. А в кварталното по три пъти на ден ще чува "висшето не е за всеки" или "за какво ти е", а ти после вкъщи го мотивирай.

В кварталните училища, не атрактивни специалности да си накичат, ами и перо в г...за да си боднат, пак ще отиват само тези, които не са приети никъде другаде. И така опираме до средата, заради която е целият зор.

       Във Варна, например, не се сещам на кое може да се каже "квартално". "Квартално" на мен ми е ПМГ, което е с доста висок бал . Техникумът по дървообработване е  с нисък/ макар тази година да имаше дете с над 400 класирано там, явно избор/, но моето дете има дихателни проблеми и не е за там.И за техникумите не съм сигурна дали ще стигне без явяване на изпит, по-скоро- не.Кварталните училища са общо-взето основни.Има едно в циганската махала , освен там, което....

Стратегията трябва да е не само подготовка, явно, но и добро здравеопазване, да не стане някой сакатлък накрая.

Пазете си децата да не прегреят. Все пак са седми клас не са на война. Който иска да учи винаги има начин да научи език и извън ЕГ.

Скрих част от цитирания пост да не губи място. И част от моя ще скрия.

Много е просто, да. Елементарна математика.
И за усилието и за цената нещата са елементарни. Но не си прочела какво съм написала.


Изобщо не съм коментирала компромиси с избора, сваляне на целта, че да е лесно и т.н. Обаче ако знаеш, че със спокоен живот ще си в първите 100, а и първите 50 ти стигат, и уроци, автоматизация, тестове и т.н ти изяждат годината само за да имаш 100% от точките това е ненужно висока цена. Когато си платил допълнително, пък после се хвалиш с макс. резултат, изглежда, че целта са били точките. И понеже здравата логика и животът сочат обратното,  много хора не са съгласни с твоят подход. Те искат класиране с достъчен бал. Само толкова.

То май ти не си прочела . Как ще знаеш предварително, че ще си сред първите сто? По магичен път или звИздИтИ ще ти го говорят? Естествено, че се гони максимална успеваемост, то точно затова е цялата работа, ако се целиш в най-добрите гимназии! Не мога да разбера как така ще знаеш сред кои ще се класираш? Ако ти знаеш как става тази работа, моля да обясниш. И как точно се преценява колко усилия за колко точки си заслужват и къде е границата? Аз зная за такива статистики за САТ, ама американците си падат по това, и то пак са под въпрос, макар формално да има смисъл, но на практика не е съвсем така, защото тези, които точно в тази година държат САТ, ГРЕ и т.н. не знаят какъв резултат ще изкарат конкурентите, затова се напъват и се стремят към максималния, пък каквото стане.
Здравата логика на живота сочи, че има всякакви случаи, но има и доста добра точност на прогнозиране кои деца от какви училище как се развиват нататък. Не разбирам защо го отричаш и се хващаш за сламката за съвестните 13-годишни, гениалните от посредствени гимназии и прочие от сорта. Това, което казваш е учебникарски пример за изпадане в заблуда, психолозите му казват рационализация - сещаш се за някакви примери, които са извън обичайните случаи, силно вярваш в тях, защото обслужват идеята ти, в случая за по-ниските постижения и цената. Никой никого насила нищо не кара. Както се изрази един баща преди четири години - има място за всички деца, дори за тези с  двойките. И да, формално е така, за какво човек да се напъва.

И как ще влезеш след година? И дали някой ще се откаже или ще разчиташ да си парашутист? А и нали не си заслужава целият зор за тези гимназии, защо тогава ще иска да се мести? Да си стои в по-посредственото училище и да се радва на свободното си време!

Тези набори вече ще имат съвсем легален начин за смяна на училище след 10 клас.